Московският градски съд осъди публициста Владимир Кара-Мурза на 25 години каторга при строг режим. А едно от „действащите лица“ в списъка „Магнитски“, над който дълго време работи именно Кара-Мурза - съдията от Московския градски съд Сергей Подопригоров - послушно последва предложението на прокуратурата и обяви подсъдимия за виновен по три пункта.
Подопригоров му даде 7 години затвор заради изявленията, че войната в Украйна е престъпна, още 3 години за участие в дейността на организацията „Открита Русия“, която властите са обявили за „нежелателна“, а като капак на всичко – и 18 години за „измяна на родината“. Общото наказание после беше намалено с три години и така се стигна до въпросните 25 години – очевидно Путин и обкръжението му смятат да останат поне още толкова на власт.
По мотиви за лично отмъщение
Няма никакво съмнение, че докато са планирали делото срещу Кара-Мурза, руските власти са взели всички необходими мерки, за да се застраховат срещу някой малко вероятен, но все пак възможен изблик на хуманизъм в репресивната наказателно-правна система на Русия. И няма съмнение, че неслучайно за съдия по делото беше назначено лице, за което можем да установим отчетлив конфликт на интереси. Сергей Подопригоров не само фигурира лично в списъка „Магнитски“ – още преди да възникне този списък пак той лично прати самия Сергей Магнитски в затвора. Тоест, Подопригоров навярно членува в същата престъпна клика, която се опитваше да изобличи уморения зад решетките Магнитски.
Присъдата срещу Кара-Мурза беше издадена не от някакви анонимни винтчета в системата, а – може да се каже – от пълноценните съорганизатори на Путиновия режим. Независимо от това обаче, фактът си остава: всички решения по подобни дела в руската НЕ-правова система де факто могат да се взимат от един-единствен човек. И тъкмо срещу този човек Международният наказателен съд в Хага наскоро издаде заповед за арест, която навярно е допринесла за особената жестокост на репресивната присъда в Москва.
Няма никакво съмнение, че в случая лична отмъстителност е проявил не само съдията, но и президентът на Руската федерация. Защото през последните години Кара-Мурза си спечели славата на активен – и най-вече ефективен – борец за въвеждането на санкции срещу руската управляваща класа и срещу групировките, узурпирали властта в Кремъл. Тъкмо той помогна за канализирането на западните решения за санкции – и властите точно за това го и наказват.
Жестокост, която надминава чистките при Брежнев и Андропов
Освен 25-те години заточение в трудов лагер при строг режим, на Владимир Кара-Мурза за подигравка му беше наложено и още едно наказание: да не се занимава с журналистика 7 години след излежаване на присъдата. Тоест ако сега 41-годишният дисидент си излежи цялата присъда, след освобождаването си докъм своята 73-годишна възраст няма да може да работи като журналист.
Опозиционният активист обаче няма почти никакъв шанс да излезе жив от лагера. Неговият адвокат съобщава, че здравето на Кара-Мурза е разбито в резултат от двата опита да бъде отровен, в хода на процеса той изгуби цели 17 килограма, а двата му крака вече отказват. Чудно ли е при това положение, че за последните присъди срещу руски опозиционери вече се говори като за нов сталински съдебен терор, който даже надхвърля по мащаби и жестокост наказанията по време на Брежневските и Андроповските чистки.
Защото руснаците упорито сравняват днешните репресии с многобройните други репресии, преживени в миналото. И все търсят аналогии със случилото се през 1930-те или 1950-те години. Излиза обаче, че Путинова Русия е съвсем ново явление. По времето на Сталин такива присъди рядко се произнасяха. Тогава по-скоро разстрелваха без съд и присъда, а после оповестяваха, че затворник еди-кой-си-номер е умрял. Тоест, в Русия се наблюдава една нова ескалация на садизма. Този садизъм преследва една проста и разбираема цел, той не е „за износ“. Кремъл показва на руснаците как се наказват враговете на режима, тоест всички онези, които още се осмеляват да се занимават с опозиционна дейност, доколкото тя вече е приравнена на държавна измяна.
Посланиците на редица държави от цял свят дойдоха на процеса срещу Владимир Кара-Мурза, но охраната не ги пусна в залата. Така те и не чуха последните думи на подсъдимия, в които нямаше нито капка разкаяние. Независимо от това е ясно, че в момента тъкмо това дело предизвиква най-широк международен отзвук - макар че в Русия има предостатъчно процеси срещу политически активисти. Тъкмо този международен отзвук ни дава и надеждата, че Кара-Мурза няма да го изтезават в лагера, а може би дори да успее да излезе жив оттам.
За да бъде Русия свободна страна
В същото време: нека не си правим илюзии и да търсим прагматизъм там, където става дума единствено за нечувана жестокост. След произнасянето на присъдата кремълските пропагандисти веднага се разкрещяха, че Кара-Мурза имал и британско гражданство и че можел да стане обект на размяна. Но всъщност това е просто опит да се внесе объркване и неяснота, да се забрави жестокостта на наказанието и да тръгнем да обсъждаме някакви детайли.
По същата логика не можем да очакваме и помилване от страна на Владимир Путин, който използва този инструмент по-скоро в полза на наемниците от „Вагнер“, които излизат от затвора, за да отидат на фронта в Украйна. Така че нека не се разсейваме по детайлите и да помним, че Владимир Кара-Мурза се бори и влезе в затвора, за да стане Русия свободна страна, а онези, които го изпратиха зад решетките, сами да попаднат на подсъдимата скамейка.
Автор: Иван Преображенский