По повод спора за замърсената черноморска вода с ешерихия коли се сетих една история.
Мой приятел, собственик на търговски бизнес за химически материали ми разправяше как преди десетина години участвал в търг на тогавашния созополски кмет за доставка на пречистващи морската вода препарати.
Бил убеден, че ще спечели, защото дал цена по себестойност на доставка без никаква печалба за себе си - за да може да пробие конкуренцията. Но за негова огромна изненада, победил друг с цена около 20-30% по-ниска от неговата.
След време намерил контакт в общината и на четири очи и почерпка му казали, че всъщност такава цена е била възможна, просто защото не е имало… доставка. Имало е по документи получена стока, която била “изразходвана” в морето. Което на практика означавало, че платената сума от общината си е била поделена между “доставчика” и вероятно кмета.
По-късно кметът затъна в съдебни дела и загуби поста, но междувременно бе построена една от малкото пречиствателни станции по Южното Черноморие (мисля, единствена на юг от Бургас.)
Това добре обяснява както възможното наличие на бактерията, заради фекалиите, изливащи се в морето, така и нейното отсъствие точно в Созопол.
Отделно, да не забравяме руските “подаръци” за черноморската фауна - вчера излезе новина за популации мъртви делфини на украинското крайбрежие.
Пътят е дълъг, но затова пък труден към качествения морски туризъм. Но поне днешен Созопол е една светла надежда на мрачния хоризонт.
(Текстът е публикуван във Фейсбук страницата на Евгений Кънев)