Повечето българи биха свързали 10 ноември с падането на Тодор Живков. Повечето германци - с падането на Берлинската стена. А за повечето евреи ( и за хората с памет за началото на холокоста) това е утрото, когато светът осъмва променен след „кристалната нощ” през 1938-ма-тогава националсоциалистите натискат окончателно спусъка на антисемитизма. Над 1000 синагоги са вандализирани, разбити и ограбени са повече от 7 хиляди магазини на еврейски собственици, а убитите евреи са по официални данни 91 души.
Като начало… Комбинацията от национализъм и социализъм ражда чудовищната националсоциалистическа диктатура, която, в надпревара със сталиновия социализъм (превърнал се по време на Втората световна война в национал-комунизъм, защото за нуждите на мобилизацията на народа Сталин реабилитира руския шовинизъм на нивото на познатия от времето на монархията вид), се опитва да превземе света.
Налага се най-мащабният компромис в историята на човечеството: западните демокрации се съюзяват с един от двамата хищници, Сталин, за да победят…неговия конкурент за световно господство. Компромис, който и до ден днешен произвежда тежки последици, защото се употребява безогледно за пропагандиране на мутиращите разновидности на същия този сталинизъм. В рамките на една седмица обаче препускащият през тези препятствия свят на развитите демокрации даде две страхотни доказателства срещу оплаквачите на самата същност на демокрацията, базирана върху принципите на търпимостта към различните. В Америка погребаха „призрака на расизма”, който бродеше повече от две столетия на континента ( пренесен там, впрочем от европейци, чиито потомци често заклеймяват днес американските нрави).
В Германия, родина на учени, индустриалци, мислители, композитори, художници, писатели от световно значение, но и родилен дом на националсоциализма, канцлерът Ангела Меркел избра годишнината от „кристалната нощ” ( вместо да се концентрира удобно върху съвпадащата по време годишнината от падането на Берлинската стена) да заяви по отношение на „кристалната нощ” пред света следното: „ Мнозинството германци нямаха куража да протестират срещу нацистките варварства и много от тях смятаха, че съдбата на еврейските им съседи не ги засяга. Подобни заблуди могат все повече да ни завлекат в беда”.
Това го казва не просто канцлерът на Германия , което само по себе си е достатъчно забележително. Казва го Ангела Меркел, обявена за най-влиятелната жена в света за трета поредна година от списание „Форбс” ( за разлика от Путин, който оглавява подобни медийни класации на „правата” на автократа, съсредоточил лична власт от името на една ядрена сила, Меркел е автентичен политик, избран от народа, а не протеже на предишния властелин Борис Елцин, изкатерил се на високия пост върху труповете на поредната война в Чечня).
И още нещо, Меркел е източногерманка. Тя ли не знае какво означава липсата на кураж у мнозинството да протестира срещу една диктатура? А какво им струва на съвременните германци бремето на националсоциалистическото минало видях през 1994-та в „кристален вид” очи в очи с канцлера Хелмут Кол. Имах честта да бъда българинът, поканен от пресофиса на канцлера в група с други чужденци ( британци, евреи от Лос Анжелис, руснаци) да присъствам на тържествата в Берлин по случай 50-годишнината от неуспешния атентат срещу Хитлер, ръководен от аристократа Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг на 20 юли 1944-та.
Германия правеше драматично усилие да покаже пред света, че срещу националсоциализма е имало съпротива в самата Германия, все пак! Барак Обама и Ангела Меркел са политици от диаметрално противоположни лагери на демокрацията. Но и двамата символизират жизнеността на все така несъвършената, но функционираща и дори развиваща се демокрация. Тя, противно на всички пророкувания и разочарования ( много от които напълно легитимни) опроверга чрез своята еволюция исканията да бъде заместена с революция. Защото нито Америка „почернява”, нито пък Германия се „юдеизира” от факта, че лидери от новото поколение имат куража да се изправят срещу дълго насажданите стереотипи.
И още нещо: любителите на теориите на конспирацията, според които демокрацията е дяволско творение на евреите за тяхна си егоистична употреба, се натъкват на фундаментален проблем.
Най-мощната държава в света излъчи за свой лидер Барак ХУСЕИН Обама в изборно състезание с „големите еврейски капитали” (фалиралата гигантска финансова структура „Лемън брадърс”, впрочем, е известна с прагматичната си „любов” към бизнеса с Русия). А най-влиятелната жена в света, ръководител на водещата европейска икономика, бивш „соцлагерист” от соцлагера, дъщеря на пастор ( а не на равин), застава от името на своята страна срещу антисемитизма на собствените си сънародници от едно минало, което е зле прикрито вдъхновение на… настоящи ”български арийци” с претенции да управляват при първа възможност евроатлантическа България.