Тази есен, освен кандидатите за кметове на населени места, обект на безпощадния хейт на българите стана и националният отбор по футбол, който не спира да пада и няма победа вече в девети мач. Всяко зло за добро, както мъдро някога са отбелязали предците на същите тези хейтъри.
Малцина могат да оценят огромната полза от националният ни отбор по футбол, именно в ролята му на "маче у дирек". Националите се превърнаха в истински отдушник на гнева на българина, породен от всичко, което му се случва или не му случва в личния живот. Огромна част от негативизма, който би бил насочен под формата на вербална и физическа агресия към най-близките му, нашенецът пренасочва към клетите момчета по къси гащета и непознатите им майки.
Сигурен съм, че едно изследване на семейното насилие тази есен би показало осезаем спад на случаите. В това отношение също сериозна е ролята на фейсбук, където можеш да се изявиш като последна инстанция ала Торквемада и да пратиш клетите ритнитопковци директно в пъкъла. Пишеш в мрежата "отпадъци", "отрепки", "боклуци", "позор", "падение", "дъно", "трагедия", и някак ти просветва - станал си изразител на общественото мнение, което е опияняващо, а семейството ще си отдъхне за малко от битовия ти гняв. Кой би се занимавал с идиотщини като тази, да реже ближния с макетно ножче?!
Тук своята роля оказва и сръбският треньор на националите, който само със своята принадлежност към западната ни съседка, също привлича гняв, ярост и злост. "Сърбинът още ли не си е отишъл?! Боклук! Сърбе на върбе! Неустойка иска наглецът. По-добре Миле Китич". И напълно естествено с градация на вулгарността и претенциите се сещаме и за Западните покрайнини. И си ги искаме. За Боби Михайлов е ясно - неговото споменаване така или иначе си върви с Преслава.
Да, нелепо е, но пък жената и децата си почиват, макар и неспокойни, че си ги оставил на мира, което им е странно. Затова по-добре е националите ни да продължават да падат, още по-добре е в отбора да играят мигранти, а най-добре треньор да е ислямист, потомствен атентатор. В екипа на треньора да присъстват цигани, ЛГБТ-представители, а защо не и вегани. Тогава никой няма да си спомня колко е сладко да си набиеш жената и да нариташ гадните дечица, дето ти се пречкат, цапотят, искат пари и вдигат шум.
И всичко това е толкова постижимо. Просто националите ни трябва да продължат да губят. Един успешен отбор не би бил от полза в усилията ни за справяне с битовото насилие. Радостта си е радост, гордостта си е гордост, но гневът от личните неудачи си иска персонализация. В тази връзка не е лошо да се помисли за държавна политика по въпроса - да не допускаме националния отбор по футбол да стане успешен. Та нали затова е национален - да ни е полезен? В общи линии по въпроса вече се работи, но не дай си боже нещата да тръгнат към оправяне. Тогава горките съпруги и дечица...