Възможно ли е "сглобката" да се разпадне и кога?! Този е най-важният вътрешнополитически въпрос за България. ГЕРБ могат моментално да приключат този кабинет, подкрепен от непартньори в некоалиция, които се ненавиждат помежду си. Тоест "сглобката" може да се разпадне, но точно сега няма да бъде разтурена, независимо, че ГЕРБ правят демонстрация след демонстрация, че оценяват управлението на ПП като незадоволително, тоест поставят му оценка слаб 2 по правилника на МОН. Явно, че това е просто начин ГЕРБ да притискат ПП в медиите и да създават дискомфорт за пепейската несъстоятелност, като междувременно ГЕРБ обитават невижданата досега форма - полуопозиция. Една много удобна за Борисов роля, да изчака в луксозен страничен режим настъпването на логичното разочарование от некомпетентността на ПП. С политическото си поведение ГЕРБ всъщност казват следното:
- ние подкрепяме ПП да управляват, защото можем и да сме свръхтолерантни към натрапените ни с технология смешни реформатори;
- защото искаме да оставим ПП да покажат не какво могат, а колко драматично не могат да се справят;
- защото напрежението между геополитическите полюси е огромно и трябва да се заявим като предсказуем партньор на атлантическия фактор;
- защото ако не управляваме, ще управлява президента Радев, а той вече управлява несъразмерно продължително, немъдро и себично;
- защото единственият начин да се преборят ПП, е да бъдат оставени да консумират власт. И тези избиратели, които бленуват ПП, то нека ги получат.
В същото време ПП са на горещия котлон, пържат се в протестите на всички гилдии и обществени групи, обезценяват се по правилото, че всеки, който е във властта, се обезценява, и губят скоротечно качествата си на съвкупен протестен вот. ПП съвсем скоро няма да са способни да оперират с каквато и да е протестна жълтопаветна енергия, защото в момента акумулират протест срещу себе си. Ето затова ГЕРБ няма да разтурят "сглобката". ПП са на власт с непропорционално изразена тежест единствено защото Борисов е търпелив комуникационен талант. Да, той принуждава партията си да консумира някои компромиси и щети. Но това е единственият начин да изразходва проекта ПП, апропо, като поставя увеличителна лупа за всички некадърности, които ПП сътворяват.
Често чувам пораженчески коментари сред нашите депутати, които крепят "сглобката" с отвращение, че нищо в тази "сглобка" не може да се промени, докато две събития, които са взаимносвързани, не е ясно как ще приключат. Едното е войната в Украйна, другото са изборите в САЩ. Двете партии, Демократическата и Републиканската, са заложници на ситуация, която създава нефункционалност. Единият лидер, Байдън, не иска да си ходи, а другият, Тръмп, който иска да се върне, е обримчен със съдебни дела. Упадъкът на качеството на американското управление, отбелязва Франсис Фукуяма, се корени и във факта, че САЩ се превръщат в държава на съдилищата. Вместо да ограничават държавната власт съдилищата са инструмент за нейното разширяване. Точно такава злоупотреба виждаме срещу Тръмп. От друга страна, Джо Байдън не може да изпълнява безпроблемно функциите си на президент, което прави Камала Харис водещо лице за избирателите, а тя е прекално непопулярна. За три години, както пише Пеги Нунан в "Уолстрийт Джърнъл", Камала Харис доказа, че е несъществена и че не разбира проблемите в дълбочина. "В предишния си живот никога не ѝ се е налагало да използва инструментите на сериозността", подчертава иронично Нунан. "А когато си вицепрезидент, всичко, което американците искат от теб, е да изглеждаш сериозен, добре осведомен и мъдър. Не мисля, че г-жа Харис разбра това" – продължава остро анализаторката на "Уолстрийт Джърнъл". – Камала Харис забрави да бъде скромна. Вие не приемате позицията и не я нагласяте според вашата личност; а вписвате своята персона в работата, която е съществувала много преди вас“, завършва коментара си Пеги.
В този смисъл светът очаква жадно Републиканската партия в САЩ да излъчи евентуално следващия президент на САЩ и американската държава за известно време да опита да подхожда рационално, умно и самосъхранително към останалия свят, а не персонализирано, емоционално и с натиск за един вече неприемлив глобален диктат. Така че "сглобката" вероятно ще се счупи догодина, защо не през март-април, когато американските леви ще започнат да фокусират все повече внимание и ресурси върху президентската надпревара и ще изпуснат строгия надзор върху потискането на консервативните и антиглобалистките вълни в Европа, които естествено възникват и нарастват в отговор на глобалисткото прегаряне.
Моментът е много удобен, защото след това ще трябва да видим един кабинет на ротацията, лидиран от ГЕРБ, на който ще му се налага да изпълнява и да отговаря за политическите каши на ПП. Възможно е да има избори две в едно в началото на юни – за парламент и европарламент. Това ще повиши значимо избирателната активност и ще даде по-достоверен резултат на представителство в българския парламент. Ще коригира илюзията ПП, която ни беше натрапена с ала-бала от предишните парламентарни избори, и ще прекъсне възможността ПП да започнат да се мултиплицират около местната власт в София.
Едни силни парламентарни избори малко преди или паралелно с евроизборите ще докажат, че ПП губят подкрепа, въпреки измъчения и колеблив успех на Терзиев. Възможно е ГЕРБ да се прицелват и в това, самите ПП да разтурят "сглобката", обидени от нещо, което за пореден път ще ги приключи като ненадеждни в очите на евроатлантическите ни партньори. Видимо обаче се върви към немного отдалечено разпадане на "сглобката", търси се удобния момент и се приспособява общественото напрежение за постигане на сърцераздирателна политическа катастрофа на ПП.