Илхан КЮЧЮК, евродепутат
22 декември 1989 г. е ключова дата за демокрацията в България, защото е втората по значимост след 10 ноември. На 22 декември се слага историческото начало за изграждане на гражданското ни общество – стратегически институт след многопартийната система за демократичното устройство на България.
Защото на 22 декември 1989 г. в СУ “Св. Кл. Охридски“ се учредява Комитет за национално помирение.
На 22 декември 1989 г. е освободен политическият затворник на тоталитаризма Меди Доганов и гражданинът Ахмед Доган отива в СУ на заседанието на Комитета за национално помирение. Този разказ не е просто и само сантиментален. Защото историята и политиката не са факти и дати – историята и политиката са личностите, субектите на фактите и датите. Там, в СУ Ахмед Доган е поканен на трибуната като Меди Доганов и не взема думата естествено. Меди Доганов е останал в аналите на комунистическия затвор. Човекът Ахмед Доган не застава на трибуната, защото не вини народа на родината си България. Защото философът Доган знае, че народ и власт са различни категории – два стълба на държавата. Народът избира и делегира власт.
Ахмед Доган присъства на заседанието на Комитета за национално помирение, за да обозначи със себе си и с мълчанието си кухата емблема на този Комитет, първо, и да го разобличи като плакатна изява на новата форма на гузна съвест и опит за покриването с мимикрията на притворство, и фалш спрямо другия, с когото сме един народ, на сатанинското преименуване на етническите турци. Знакът на Ахмед Доган е кодов за демокрацията в България! Човекът Ахмед Доган и до днес е господар на мълчанието за тези рани и тази болка. Другите политици и демократи обаче не обърнаха внимание на това мълчание. Те играеха на покер с това мълчание на Доган, защото пропускаха философското му образование и водеха политика и упражняваха власт с думи, на думи и без да мислят и обмислят.
Потопил в тайнството на философското си мълчание, споената с тежка болка солидарност на другите като име и вяра, окрилен от силата на тази споделена съкровеност на човешкия капитал, Ахмед Доган инвестира политическия ресурс на ДПС в европейската модернизация на България по време на мандата на Костов например, с подкрепата за коридора на НАТО за Косово и пак с този стратегически демократически властови ресурс на ДПС, прогнозира и реализира членството на България в НАТО и ЕС. Забележете инвестиции на лидираната от създателя си - иначе философски мълчалив и именно затова стратегически европейски прозорлив политик Ахмед Доган, ДПС в „създаването на една консолидирана демокрация в страната“, както се изразява Иван Костов в интервюто си за DW.
Днес, 35 години по-късно, на същата дата, властовият паразит Пеевски посяга не само на партията ДПС, но посяга на гражданското общество, като похищава темелите на партията – унищожава болезнено солидарността на една човешка съкровеност. Пеевски разделя и отвлича и заставя силом партийни членове, активисти и структури – през самоволие, с административни и властови хватки, но не норми.
Болезнена ирония и престъпно арогантна амбиция – „Ново начало“. След ДПС, през ДПС, върху ДПС, за сметка на ДПС, вместо ДПС.
Без да е нито генерал, нито маршал, Ахмед Доган и създадената от него ДПС са ресурс, чийто политически капитал може да се сведе до символното No pasarán или On ne passe pas! – „Няма да преминат!“.
България има нужда от политическия си център в координатната система на демокрацията и амбивалентният апетит на ДП да вождира ново начало, без партийни координати, не може да премине този Рубикон.