Как може да бъде гарантиран мирът в Украйна?

След замлъкването на оръжията, мирът в Украйна може да бъде наложен от многонационални сили с подкрепата на САЩ. Как би могла да изглежда бъдещата миротворческа мисия и кой може да участва?

Това е една от най-тежките точки в и така сложните разговори за възможния мир в Украйна: как ще може да се гарантира на нападнатата от Русия страна, че в обозримо време няма да бъде атакувана отново? Т.е. става дума за гаранции за сигурност – убедителна военна подкрепа за страната, за да може за Русия цената на следваща атака да се окаже твърде висока.

При стария световен ред с подобни мисии се ангажираха предимно американците. Сега това не е така – американският президент Доналд Тръмп многократно заяви, че според него най-вече европейските държави са длъжни да се погрижат за сигурността на Украйна. Той предложи САЩ да предоставят оръжия и оборудване, но за тях би трябвало да платят другите партньори.

Мерц: „Със задачата би могла да се заеме мисия на НАТО“

След срещата в понеделник в Берлин с украинския президент Володимир Зеленски германският канцлер Фридрих Мерц събра редица държавни и правителствени лидери от ЕС, които излязоха със съвместна декларация . В нея бе казано, че след установяването на примирие ще е необходима водена от Европа мисия за защита, която да се ползва с подкрепата на САЩ. По-късно Мерц допълни, че това би могла да бъде мисия на НАТО.

Задача на тази мисия, в която наред с държавите от ЕС биха могли да се включат Канада и Австралия, трябва да бъде оказването на подкрепа на украинските части. Ще трябва да се гарантира и сигурността на въздушното пространство, и на достъпа по море.

Франция и Великобритания ще участват, Германия изчаква

Сходно бе и мнението на украинския президент Зеленски . В Берлин той каза: „Чухме от страна на американците, че има готовност за предоставянето на гаранции за сигурност, отговарящи на член пети от Договора за НАТО“. Т.е. - нападение срещу една от членките се смята за нападение срещу всички и позволява активирането на колективната отбрана. Украйна не членува в НАТО, но отношението към нея би било сходно.

Франция и Великобритания вече многократно заявиха, че са готови за военен ангажимент в Украйна. Но Германия - въпреки дипломатическата инициатива на канцлера Мерц - все още проявява сдържаност: в правителствените кръгове се говори, че декларацията от понеделник оставя открит въпроса кои партньори в коалицията какви усилия ще трябва да положат.

Натовски войници в Украйна – немислимо за Русия

Откритите въпроси определено са много – повече от изяснените. И остава напълно неясно как Русия би могла да бъде принудена да се съгласи с такива гаранции за сигурност. Руският президент Владимир Путин неведнъж е изтъквал, че след постигането на мир присъствието на натовски войници в оспорваните региони е немислимо. В това отношение не се е променило нищо. Мерц вижда нещата по същия начин. Но той направи следното допълнение: „Путин каза 'не' на много неща, но все някога ще каже и 'да'".

В цялостната объркана ситуация изглежда може да се констатира: първо примирие, след това споразумение за гаранциите за сигурност. За момента най-важният напредък от последните дни е, че американците дават съгласие частите за мироопазващата мисия да бъдат организирани най-вече от Европа, а САЩ да ги подкрепят.

За други идеи изглежда твърде рано, включително за плана за създаване на демилитаризирана зона в Украйна , която да разделя украинските и руските войски. Все по-малко реалистична изглежда и идеята за установяване на примирие още преди Коледа – нещо, на което някои се надяваха.