Quis custodiet ipsos custodes? (Кой ще ни пази от пазачите) Тази древна латинска сентенция очертава един от основните постулати, върху които се е градило римското право и държавност.
Депутатите обаче са готови да превърнат Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) в придатък на специалните ни служби.
То няма да ги контролира, а ще прикрива техните практики на незаконно подслушване и следене на гражданите.
ФАКТИ вече писа, че по ръба на бръснача на закона депутатите ще попълнят неговия състав.
Пламен Колев Иванов е предложен от партията на Веселин Марешки ВОЛЯ за член на Бюрото за контрол на СРС. Интересното е, че той обаче е служител на ДАНС.
Формално той има необходимия стаж да влезе в Бюрото за контрол на СРС-та. Въпросът е, доколко като служител на ДАНС, Пламен Иванов безпристрастно ще се грижи за правата на гражданите, а няма да изпълнява поръчки.
Кандидатът на Воля за Бюрото за контрол на СРС - та, първо трябва да подаде оставка от заеманата в момента длъжност и тогава да се кандидатира. Това е процедурата, която следва разпоредбите на чл.45 и чл. 47 от Закона за ДАНС, както и чл.130 от правилника за прилагане на закона за ДАНС.
През ноември 2012 г. Венета Марковска беше избрана с гласовете на ГЕРБ и Атака за член на Конституционния съд (КС) от парламентарната квота. Тя беше принудена да подаде оставка като заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС), за да бъде допусната до полагането на клетва в Конституционния съд. На церемонията Венета Марковска беше бламирана от тогавашния държавен глава Росен Плевнелиев. Малко по-късно тя се пенсионира и започна да работи като адвокат.
По тази причина и Пламен Иванов трябва да подаде оставка от ДАНС. В противен случай има основателни съмнения, че специалната служба иска да овладее Бюрото за контрол на СРС.
Илко Желязков – Сивият кардинал на ДПС в службите.
Той е бивш служител на Национална служба “Сигурност” и ДАНС.
От 2013 г. насам, откакто Делян Пеевски не успя да се задържи на поста председател на ДАНС, ръководните кадри в службите за сигурност стават лица, близки до Илко Желязков. Такива са Ангело Прокопиев, зам.-председател на Държавна агенция “Разузнаване”, Росен Тодоров, зам.-началник на Националната служба за охрана, Цветан Китов, председател на Държавна агенция “Технически операции” и други, припомня „Терминал 3“.
Така на всички служби в сектор “Сигурност”, включително КПКОНПИ бяха инсталирани кадри на Илко Желязков през 2018 г.
През 2018 г. на 60-годишния юбилей на Желязков присъства целият ръководен елит на сектор “Сигурност”.
Влизането на кандидатът на ДПС в Бюрото за контрол на СРС-та е явната заплаха за гражданското общество и правата на гражданите.
Сянката на „Големия брат“ надвисва над България.
Всеизвестен факт е, че специалните служби по света се изкушават да прекрачват закона. В същото време гражданското общество изработва механизми, за да се противопостави на безконтролното подслушване и следене.
За целта беше създадено Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства като е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
По тази причина издигането кандидатурите от ВОЛЯ на Пламен Колев Иванов и на Илко Желязков от ДПС повдигат редица въпроси.
Основният е доколко един служител на ДАНС ще може безпристрастно да контролира не само бившата си служба, но и други органи да не се изкушават да подслушват или следят незаконно гражданите.
От своя страна „Терминал 3“ припомня, че Илко Желязков достига до ниво началник на сектор в направление „А“ на НСС. През 2001 г. обаче е освободен от структурите на службата за сигурност като според публикации в медиите, отстраняването му е за злоупотреби с информация, нелоялност и извършване на корупционни действия.
Бившият депутат и председател на „Да, България“ Христо Иванов смята, че управляващите не желаят да направят реформи, а в вместо това продължават с "ескалацията на тоталитаризмите". Той даде пример с това, че ДПС лансира за председател на бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства хора, обвързани с Пеевски. "Още една структура, която се обезличава и обезкостява, която трябва да гарантира гражданските свободи", предупреди Христо Иванов.
Както се вижда, на хоризонта се очертава заплаха за гражданското общество и медиите в България. Тя броди из кулоарите на парламента. До дни депутатите ще пратят в историята гарантирани от Конституцията права на гражданите.
Това ще е реалност, ако се приемат новите кандидатури за Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства.
Честито! От новата 2019 г. депутатите ще разрешат безконтролното подслушване.