Много лоша поличба е предвещала смъртта на легендите на българския футбол Георги Аспарухов–Гунди и Никола Котков. Двамата загиват в автомобилна катастрофа край Витиня преди 51 години, на 30 юни 1971 г. Нощта преди катастрофата шофьорът на злополучния ЗИЛ Илия Цветков сънувал, че му махат зъбите. Това била лоша поличба – знак за смърт, пише "Телеграф".
Илия Цветков, който тогава е малко над 40 години, бил върл левскар. Цялата кабина на камиона ковчег била с календари на Левски и с ликовете на любимците - Гунди и Котков.
На 30 юни 1971 г. към 9,30 ч. Гунди пристига на стадион Левски в кв. „Подуяне”, където започва тренировката на отбора. Капитанът обаче няма да играе, защото е наказан.
Наказание
По зла ирония на съдбата в последния си мач само четири дни преди трагичната катастрофа Гунди за първи път е изгонен и наказан да не играе в следващия мач. Който така и не дочака. В съботния мач с ЦСКА той за пореден път е сритан от Пламен Янков.
Паднал на земята, Гунди не се въздържа и му посяга с крак. Съдията гони и двамата. Няколко седмици по-рано е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. И тъй като Гунди е наказан и няма да участва, двамата с Котков уважават молбата на врачани.
Те потеглят усмихнати - Аспарухов с тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка. Качват се в бежовото „Алфа Ромео” с познатия в цяла България номер СА 9999. На бензиностанцията при Витиня непознат мъж ги познава, моли ги да го качат. Аспарухов се съгласява и тръгват.
Катастрофата
В 11,32 часа на 52-рия километър от София по нанадолнището след последния завой, на около 150 м от страничния път, изскача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 м следи от гумите, но... колата се забива в резервоара на тежката машина.
Пo колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне - нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите секунди след трагедията с други коли. Гунди, Котков и спътникът им изгарят заедно с автомобила. В мига след удара шофьорът и фен на „Левски“ Илия Цветков излязъл от кабината и започнал да се вайка. Колата и хората горели живи, чували се стонове.
В този момент осъзнал: „Та това е колата на Гунди!“. За да не сложи край на живота си, дошлите милиционери му поставили белезници. Още същия следобед го извозили към София и чисто гол го хвърлили директно в килията за смъртници на Централния затвор. Там Илия Цветков се пищисал напълно.
Присъда
Очаквал смъртна присъда: „Една сутрин идва надзирателят и вика: „Хайде, бай Илия, взимай одеялото и с нас.“ Вцепених се. Краката ми се подкосиха. Мислех, че ми е дошъл краят. „Тук ли ще ме разстрелвате?“ питам. А надзирателят: „Не бе, човече. Само си тръсни одеялото, седни на масата, запали цигара, успокой се!“ Този ад се точил цяла седмица.
На осмия ден се разбрало, че МВР министърът Ангел Солаков, близък приятел на Гунди, е паднал от власт. На негово място назначили Ангел Цанев: „Па аз му бях свръзка в казармата, когато беше майор!“ казал на надзирателите бай Илия. Дали това е оказало някакво въздействие, изтерзаният човечец никога не узнал. Следствието обаче било прекратено. Разминал му се даже и съдът.
Погребението
Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур. По данни от МВР, които до 1990 г. се пазеха в тайна, над 550 000 души се сбогуват завинаги с футболистите. Погребението е засенчило дори това на цар Борис III. На поклонението стадионът на Левски заедно с терена е бил изпълнен с разплакани хора, дошли от цяла България. Пътят на погребалната процесия от стадиона до централните гробища е застлан с килим от цветя.
ВИЗИТКИ
Георги Аспарухов-Гунди е роден в София на 4 май 1943 г. Дебютира в Левски през 1960 г. Със синята фланелка печели три шампионски титли: през 1965, 1968 и 1970 г., и четири купи на страната: през 1962, 1967, 1970 и 1971 г. През сезон 1964/65 вкарва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. Участник е в 3 световни първенства.
Никола Котков е една от легендите на Локомотив (София). Роден през 1938 г. в София. Двукратен шампион на страната през 1964 г. с Локомотив и през 1970 г. с Левски-Спартак. Носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с Левски-Спартак. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола, но остава втори след Петър Жеков от Берое, който вкарва 31 гола.