Русия разширява базите за изстрелване на своите дронове за удари на далечно разстояние по границата с Украйна и Беларус, като вероятно ще засили ударите си срещу Киев и евентуално срещу НАТО, предупреди Институтът за изследване на войната (ISW).
В. "Телеграф" съобщи на 16 август, че Москва е построила 59 нови релси за изстрелване на дронове в 10 различни обекта по границата си с Украйна и Беларус и че всяка база може да побере над 1 000 дрона.
"Телеграф" цитира анализ на компания за разузнаване, според който около 20 от новите пускови релси са изключително дълги, което сочи, че руските сили може да ги използват за изстрелване на ударни дронове с реактивни двигатели "Геран-4" и "Геран-5", които могат да летят на разстояние съответно от 450 до 850 километра и от 950 до 1000 километра.
Вероятно Русия изгражда тези допълнителни стартови площадки в западната част на страната, за да увеличи капацитета си за изстрелване на по-големи залпове от дронове с голям обсег като част от редовните си удари по цяла Украйна.
Вероятно Москва също така се стреми специално да използва реактивните дронове "Геран-4" и "Геран-5", за да нанесе удари по-дълбоко в западната част на Украйна, като се възползва от по-голямата скорост и устойчивост на дроновете, за да пробие украинската противовъздушна отбрана.
Вероятно е също така Кремъл да премества своите стартови площадки за дронове в западната част на страната в опит да защити руската инфраструктура за дронове от украински дронове.
Украинските сили успешно са нанесли удари по руски стартови площадки в близост до окупирания град Донецк.
Русия също така може да се подготвя да използва своята спътникова група "Рассвет" (руската версия на "Starlink"), като се възползва от нови стартови площадки, което би позволило на руските сили да нанасят удари с по-висока прецизност срещу тиловите части и системите за противовъздушна отбрана на Украйна от различни посоки.
Новите руски бази за изстрелване на дронове биха могли също така да подпомогнат бъдещи руски удари срещу НАТО, ако Кремъл реши да предприеме такива действия, тъй като базите биха позволили по-голям обем на залповете, а стартовите станции биха осигурили обсег на дроновете до територията на НАТО.
Вероятно руско оръжие за нанасяне на удари — според информациите руска крилата ракета "Бандерол" / безпилотно оръжие с дълго време на престой — се разби в царевична нива в Молдова на 17 август.
Този инцидент още веднъж показва, че Кремъл е приел риска руски оръжия за нанасяне на удари да поразят страни, граничещи с Украйна, както е станало при последните удари срещу западната част на Украйна.
Засилената ракетна кампания на Москва срещу Украйна е виновна за рекордно високия брой цивилни жертви през юли 2026 г.
Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна (UN HRMMU) съобщи на 12 август, че насилието, свързано с конфликта в Украйна, е отнело живота на най-малко 437 цивилни, включително 17 деца, и е ранило най-малко 2 610 души, включително 166 деца, през юли 2026 г.
Това е най-високият брой цивилни жертви в Украйна от май 2022 г. насам и най-високият брой жертви сред децата от април 2022 г. насам.
Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отбеляза, че броят на жертвите сред цивилното население през юли 2026 г. е с около 30 процента по-висок от предишния рекорд от най-малко 293 убити и 1 990 ранени през юни 2026 г. и че по-голямата част от жертвите сред цивилното население са в районите, контролирани от Украйна.
На 17 август нито Киев, нито Кремъл отбелязаха значителни пробиви на бойното поле.