В двора на корабостроителницата „Ленин“ в Гданск през август 1980 г. се събират работници, които първоначално протестират срещу уволнението на крановичката Ана Валентинович и срещу поскъпването на основни стоки. Зад стачката обаче бързо се оформя по-голямо искане – правото на работниците да се организират извън контрола на комунистическата държава.
Стачката започва на 14 август. Начело застава електротехникът Лех Валенса, а към работниците от Гданск се присъединяват колективи от предприятия в различни части на Полша. Междузаводският стачен комитет формулира 21 искания, сред които създаване на независими профсъюзи, право на стачка, освобождаване на политически затворници и по-голяма свобода на словото.
От Гданското споразумение до регистрацията
На 31 август 1980 г. представителите на правителството и стачниците подписват Гданското споразумение. То признава правото на независими профсъюзи – отстъпление, без прецедент в комунистическия Източен блок.
На 17 септември представителите на стачните комитети създават единна национална организация с официално име Независим самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“. Седмица по-късно, на 24 септември, Лех Валенса лично внася документите за регистрация във Варшавския воеводски съд. Правният статут на организацията е окончателно одобрен от Върховния съд на Полша на 10 ноември 1980 г.
„Имаме независим, самоуправляващ се профсъюз!“Това възклицание на Валенса се превръща в един от символите на събитията. „Солидарност“ не остава само синдикална структура. До 1981 г. тя привлича около 10 милиона членове – работници, интелектуалци и представители на различни обществени групи.
Движение срещу комунистическата власт
Мащабът на организацията превръща „Солидарност“ в най-силния обществен център извън официалната държавна система. Комунистическите власти и ръководството на Съветския съюз възприемат движението като заплаха за политическия ред в Полша.
На 13 декември 1981 г. генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение. „Солидарност“ е забранена, хиляди нейни активисти са задържани, а движението продължава нелегално. Въпреки репресиите то запазва влияние и през 1989 г. участва в преговорите на Кръглата маса, които водят до частично свободни избори и до края на комунистическото управление в Полша.
Лех Валенса получава Нобеловата награда за мир през 1983 г. Историята на „Солидарност“ остава свързана не само с трудовите права, но и с мирния политически преход в Централна и Източна Европа.
Източници: history.com, rferl.org, dzieje.pl