Енергоефективност в строителството

, Новото строителство предполага енергоспестяване заради по-добрите изолационни технологииНамаляването на потреблението на енергия в жилищния отрасъл е важна част от предвидените мерки за съобразяване с изискванията на ЕС за намаляване на емисиите на газове, предизвикващи т. нар. “парников ефект”, с 8% (еквивалентни на 335 мт въглероден двуокис) през периода 2008-2012 г. спрямо стойностите през 1990 г., съгласно Протокола от Киото, който предвижда твърде негативно развитие в този аспект.
Още на 26 април 2000 г. ЕК прие План за подобряване на енергийната ефективност в ЕО, в който строителният и транспортният сектор са определени като нуждаещи се от предприемане на редица мерки.
Най-големият краен потребител на отоплявана площ са домакинствата в страните от ЕС със 69%, следвани от затоплянето на вода (15%). Електрическите уреди, вкл. осветителните, достигат до 11% от общата консумация, а готвенето - 5%.
През 1997 г. общата крайна енергийна консумация в ЕС е около 930 мт. 40.7% от общото енергийно търсене се реализира в жилищния сектор. Около 10% от потребяваната енергия в строителството идва от подновими енергоизточници. Увеличават се нивата на консумация за кв. м. жилищна площ.

Енергийната ефективноств строителния сектор
има най-голямо бъдеще. Енергията в сградите се използва основно за отопление, гореща вода, готвене и осветление. Световният спестяващ потенциал се базира на приемане на нормално ниво на приспособяване и рехабилитация на съществуващите сгради, увеличаване на съществуващата складова мрежа с около 5% на година и нарастване използването на най-добрите налични строителни технологии.
Като цяло крайното потребление на енергия в повечето жилищни сгради в Европа се използва основно за създаването на удобен пространствен климат, както и за отопление, вентилация. Делът на отоплението в общата енергийна консумация е средно около 69%, плюс други 15% за затопляне на вода. Една от най-големите възможности за намаляване на тази консумация е

подобряванетона изолациите на сградите
През 1995 г. има приблизително 150 млн. жилища в 15-те държави-членки на ЕС. Около 32% от съществуващите наличност са построени до 1945 г., около 40% между 1945 г. и 1973-75 г. и около 28% през 1973-75 г. Средно 56% от жилищните сгради са собствени (от около 40% в Германия до почти 80% в Испания). 66% от жилищата в ЕС са еднофамилни къщи, като 80% и повече са в Германия, Ирландия, Люксембург и Обединеното кралство.
Най-ниско е нивото на термоизолацията на сградните фасади. Преобладава нуждата от спестяване за отопление спрямо другото енергопотребление на домакинствата. По-доброто изолиране означава повишаване на дела на енергия за топла вода и други цели (извън отоплението). В страните, където има трайно увеличение на топлинните загуби през 20-ти век, то се дължи на остарелия жилищен фонд.
Средната загуба на топлина в ЕС понастоящем за нови сгради е около 55 В/м2, в сравнение с 100 В/м2 за сградите, строени до 1945 г. Общото потребление на енергия в новите жилищни сгради е 60% от необходимото за старите жилища. Енергоспестяващият ефект в резултат от приложението на правилата за топлоизолациите за съществуващите жилища ще помогне за реализацията на този важен спестяващ потенциал.

Спестяващ потенциална другото инсталационно оборудване
Потреблението на енергия за осветление в жилищния сектор е около 100 МW/ч, където голямата част от инсталациите не са постоянно натоварени и около 150 МW/ч в сектора на услугите, с преобладаващ дял на луминисцентното осветление.
Климатизацията е бързо развиващ се сектор за строителството и сферата на услугите. Спестяващият потенциал е 25 %. Поради естествената замяна с нови модели и малкия дял на новото строителство се предвижда достигане на спестяващ потенциал от 10 МW до 2010 г., ако са ефикасни въведените мерки, вкл. минималните изисквания за енергийна ефективност на оборудването.

Потенциал на инсталациите за производство на енергия
В много сгради е налице обещаващ потенциал за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и енергоспестяване чрез интегриран подход, като традиционно енергоспестяването на сградното покритие се съчетава с екологично чисто енергопроизводство. Този вид на производство на енергия трябва да бъде децентрализирано и приложено на обекта. Сред посочените инсталации, свързани със строителния сектор, на първо място са възстановимите енергоизточници. В частност се прилагат различни слънчеви технологии, вкл. затопляне на вода и помещения, както и фотогалванично и пасивно акумулиране на соларна енергия. В Бялата книга за възстановимите енергоизточници се посочва, че общият капацитет за 100 млн. кв. м слънчеви колектори може да бъде достигнат до 2010 г. (през 1995 г. той е бил 6,5 млн. кв. м). Висок е делът на локалното производство на вода (50%), сградното отопление е 11%, големите колектори заемат 19%. Общият му капацитет е 3 GW, по-големият дял от които се пада на мрежово свързаните инсталации, вкл. в структурата на сградите (покриви или фасади). Въпреки напредъка в последните години, все още това е само възможност за използване на слънчевата енергия в сградите. Що се отнася до биомасата, солидни биогорива като напр. дървените стърготини, те се използват вече отчасти в строителния сектор за отопление и топла вода.
Комбинираното производство на ел. енергия, в т. ч. и за отопление, също има енергоспестяващ ефект. То е съпроводено и с намаляване на потреблението на течни горива и на вредните емисии. Приложимо е основно в големи сгради, жилищни блокове, болници, хотели, развлекателни центрове, летища, търговски центрове и др.
Използването на подобно оборудване в строителството може да доведе допълнителен потенциал. Предвижданията са за потребление на 1 млн. броя годишно от 2003 година в ЕС. Свързването на повече сгради в мрежа трябва да стане приоритет.

Спестяващ потенциалот гледна точка на проектирането
Твърди се, че вземайки предвид съществуващите биоклиматични или екологични измерения при проектирането и разполагането на сградите, енергоспестяването може да бъде увеличено съществено. В определени случаи сградите, отговарящи на изискванията за висока термоизолация, позволяват, при подходящо проектиране за пасивно спестяване на енергия, подобряване на активната слънчева система за локална топла вода и сградно отопление, оптимизиране на осветлението и естественото затопляне и слънчевия/светлинния контрол, намаляват енергопотреблението до 60%. Подобни сгради изискват максимално 10 В/м2 за отопление, стигащо до 15 kВтч/м2 в умерените климатични зони като Централна Европа. Дори в наличните сгради, където проектирането и разположението са вече фиксирани, спестяващият потенциал може да бъде в тези граници при наличие на съответни условия. Основната концепция за оптимизиране на биоклиматичните фактори е в посока на проектирането и строежа на сгради в хармония с околната среда. Стратегията за отопление и вентилация предвижда мерки като увеличаване потреблението и акумулирането на пасивна слънчева енергия през отоплителния сезон и намаляване през летния период. Отчетени са факторите: разполагане на сграда по начин, позволяващ проектирането и излагането на максимално външна пространствена площ спрямо слънчевата активност (или при вентилация - за защита от слънцето), въздушната активност, потенциално и налично засенчване от дървесна растителност, обкръжаващия терен и водни пространства. Съответната термоизолация често е предпоставка за прилагането на тези мерки. Стратегията за осветлението включва подобряване на употребата на естествени светлинни източници и намаляването на изкуствените.
През 1999 г. статистическото бюро на ЕС реализира проект “Енергопотребление в домакинствата”, покриващ ЕС и държавите от Централна и Източна Европа, където над 2/3 от населението живее в градски зони. Делът на собствените недвижими имоти е над средния за членовете на ЕС. Често е над 80 и 90 %, само в Полша, Чешката република и Латвия е под 55 %. В мнозинството от посочените страни над 70 % от общото потребление на енергия от домакинствата е за отопление, което в преобладаващата си част е централизираното производство. Особено сградите с едропанелни конструкции, които бяха най-използвани в края на 60-те години до 90-те се характеризират с много високо потребление на енергия - 200-300 kВтч/м2, дължащо се предимно на ниските изолационни качества.
Икономическите реформи в тези държави доведоха до значително увеличаване на цените на енергията за домакинствата, особено за централизираното отопление, затова енергоспестяването в строителния сектор за тях е от съществено значение.
Енергоспестяването в строителния сектор включва много разнообразни аспекти. Посредством интегриран подход може да бъде изготвен опростен коефициент за строителството, който да бъде превърнат в стандарт, ясно показващ стойността на енергията в сградите. Нещо повече, това дава възможност на проектантите за по-голяма гъвкавост в детайлите съобразно действащите норми.
За да се постигне определена степен на хармонизация на оценката на сградите от проектантите и потребителите от ЕС, предстои изготвяне на обща методология, основана на интегриран способ.

Виолета СТОЕВА
[email protected]