Октоподът на Митьо Очите пуснал пипала и в Ивайловград

Малко хора знаят, че една част от бизнеса на Митьо Очите е в Ивайловградско, макар и с подставени фирми. От години те се занимават с добиването на гнайс от кариерите край града и с обработването на гнайсови плочи.

Известно време ортаци в бизнеса са с Антон Подмолов, брат на застреляния Валентин Подмолов от Хасково, известен като Подмола. Той беше ликвидиран в дома си от неизвестен и до днес килър. Вальо Подмолов бе известен като един от силните в бизнеса с момичета в Свиленград и по морето. Напоследък поддържал само няколко девойки на международния път за Турция, пише в. ШОУ.

По данни на полицията Подмолов имал около 20 висящи дела включително и за сводничество, но нито една присъда. По неофициална информация той е замесен и в превозваческата война, която бушува в региона от месеци насам. Споровете за транспортните линии станаха причина за опожаряването на 4 автобуса между конкуренти.

Твърди се, че транспортната фирма, зад която стои Подмола, е само параван за изпирането на парите от бизнеса с дрога. От полицията подозират за връзката на убития с несебърския наркобос Митьо Очите. Двамата се познават от 1994 г. Тогава Подмола е обвинен за незаконно притежаване на оръжие, а Митьо Очите - за въоръжен грабеж.

Двамата работят в съдружие на морето, където официален собственик на бургаските и несебърските заведения на Митьо Очите е Подмола, а брат му Антон Подмолов е съдружник на Очите в бизнеса, който развива в Ивайловград. След убийството на Подмола постепенно започнаха да изплуват и други негови връзки с мафията и незаконният му бизнес.

По думите на нашия информатор от Ивайловград, Станимир Димитров, Митьо Очите коли и беси в Ивайловградско и никой две не може да му каже. Хората от малкото градче го смятат за свой човек, тъй като коренът му е от тук. Баба му е имала къща в квартал „Луджа” и може би затова Очите обичал да повтаря: „ Мило ми е това градче, привлича ме…”

Междувпрочем, той пристига няколко пъти в града заедно с общинския съветник Бенчо Бенчев около когото днес е много напечено. „

Явно и Бенчо Бенчев имаше сериозен интерес към нашия град, разказва нашият човек, защото той идваше тук не само с Митьо Очите. Аз лично съм ги виждал двамата и с бившия земеделски министър Нихат Кабил да обикалят из града и да водят разговори със съмнителни хора…” Не се знае какви точно са били интересите на Бенчев в този район, но сигурно не е случайно, че преди време му е правен опит за атентат в района на градчето Звездец. „Тогава случайността го спаси от атентаторите, уточнява Станимир, и той повече не стъпи в този район…

”Преди това обаче Митьо Очите, Бенчо Бенчев и още няколко бабаити регистрираха партия, която нарекоха „Партия за достойна България”. Лидер на партията е Бенчо Бенчев, който тогава се занимава с износ на зърно и петрол, има и няколко бензиностанции.

Партията дори участва в един от изборите за кметове и спечели цели…3 гласа. Тези избори съвпадат с периода, в който по-често от всякога се взривяват коли. Тази вълна от взривове не отминава и Ивайловград. Говори се, че по нареждане на Очите, Подмола взема на мушка Здравко Бъчваров, който се занимава с изкупуване на гъби. В този момент и Очите и Подмола имат същия бизнес и Здравко им пречи. Взривяват му джипа и му вземат бизнеса. След това на пътя им застава бившият началник на Пътно управление – Ивайловград, Тодор Павлов и неговата кола е взривена. И двата случая потъват в архивите, без виновните да са разкрити. След това от града изведнъж изчезва една от десните ръце на Очите, Атанас Павлов – Кобрата. Двамата авери се занимават със земеделие. Наели са земи под наем край ивайловградското село Славеево и отглеждат зърнени култури, зеленчуци и лозя. Земите са на една крачка разстояние от гръцката граница и Кобрата често прекрачва граничната бразда и върти някакъв бизнес в Гърция.

Последната информация за него, след като изчезна от ивайловградския хоризонт, гласи, че е заловен в Германия с 50 кг хероин и е зад решетките.

В кариерите за гнайс условията са нечовешки Тези кариери са една от големите мистерии на Ивайловград. Факт е, че нито един жител на града или от околните села не е взел под аренда такава кариера, макар че се вадят добри пари от продажбата на плочите. Освен хората на Митьо Очите, тук се разпореждат няколко софийски отбора и изглежда между тях не всичко върви по съседски. Освен Кобрата преди време изчезва още една емблематична фигура – Сунай.

Има подозрения, че това е дело на Румен Козела, но доказателства няма. Интересно е, как с тези хора се е омешал и един твърде интересен човек – бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев, който има цех за рязане на плочи. Цехът, за който се говореше, че е на Митьо Очите и Антон Подмолов, няколко пъти си сменя собствениците и днес едва ли някой може да каже на кого е точно. Но това едва ли има значение.

По-важно е другото – в тези кариери и цехове се работи при нечовешки условия. Много работници се жалват преди време, че имат да получават заплати от 1 000 до 2 000 лева. Твърдят, че трябвало да им плаща мъж на име Румен Козела, но той просто не се появявал. Преди доста време един от работниците, Христо Юриев, направи опит за самоубийство, като си преряза гърлото с нож, защото не му е плащано с месеци.

При твърде мистериозни обстоятелства, при автомобилна катастрофа, загива един от тукашните собственици на кариера – Марин Батуров. Говори се, че неговата смърт не е случайна. Някои работници се опитаха да си търсят правата чрез съда, но като ядоха боя разбраха, че няма смисъл да рискуват живота си.

Неофициална информация твърди, че тук са струпани общо около 40 фирми, но само четири от тях работят законно и си плащат данъците. Дали това е истина кой да ти каже? Интересно дали сега, когато следствието се рови из тефтерите на Очите, ще може да открие далаверите му в Ивайловградско.