Доц. д-р Георги Попов: Антибиотиците са безсилни пред супербактериите

Световната здравна организация алармира, че, заради устойчивите на антибиотици супербактерии и причинените от тях инфекции, до 2050 г. на планетата ще загиват по 10 милиона жители годишно.

Учени и лекари от години предупреждават за опасността от появата на резистентни към антибиотици микроорганизми и бактерии. И ако допреди няколко години тази заплаха е изглеждала като излязла от научнофантастичен роман, то днес тя е напълно реална и вече убива.

Откриването на антибиотиците в средата на 20-и век прави революция в съвременната медицина и спасява милиони животи. Днес обаче, ефективността на тези суперлекарства отслабва, защото все повече бактерии развиват имунитет и дори еволюират в по-опасни и невъзможни за убиване нови видове. И всичко това се дължи в най-голяма степен на човешкото нехайство.

За супебактериите и борбата с тях обяснява шефът на Клиниката по инфекциозни болести на ВМА полк. доц. д-р Георги Попов в интервю за сайта zdrave.to.

- Според СЗО до 2050 г. жертвите на излечимите по-рано заболявания, причинени от бактерии, ще се увеличат 14 пъти спрямо сегашния им брой. Това смущаващо известие реална заплаха ли е за човечеството, доц. Попов?
- Философски погледнато е смущаващо, защото инфекциозни болести е имало от древността, има ги и сега. Въпросът е, че едни изчезват, но в тази ниша, която те оставят, се появяват други. Изчезна чумата, сви се в единичните си огнища холерата, едрата шарка благодарение на човешката намеса пък съвсем се изкорени в света. За съжаление, на тяхно място се появяват нови заболявания като СПИН, лаймската болест, вирусни хеморагични трески, хеликобактерна инфекция и др. Така че нищо чудно и напълно реално е да се появят нов тип бактериални и вирусни инфекции в следващите десетилетия или тези болести, които сега са лечими, да придобият резистентност към лечението.

- Медицината подготвя ли се за борба с новите вируси?
- Не само медицината, но и политиците се подготвят за такъв тип заболявания. Инфекциозните болести са стратегическо направление в политиката на САЩ, Русия и други държави.

- СЗО обаче публикува списък с 12 семейства бактерии, срещу които спешно трябва да се разработят нови антибиотици. Има ли вече такива?
- Категорично може да се каже, че нови антибактериални и антивирусни медикаменти непрекъснато се разработват и влизат в клиничната практика. Друг е въпросът, че темповете, с които се появяват новите молекули за антибиотични средства, са значително намалели. Докато преди 10-20 години се появяваха годишно десетки нови антибиотици, в последните пет години те са едва 3.

Все повече и повече намалява броят на разработените нови антибиотици точно поради тази резистентност. Проблемът с тези групи, които вие споменахте, особено първата — ацинетобактер, псевдомонас и ентеробактерии, е, че те са нечувствителни към най-широко използваните антибиотици, които имат отношение към грам положителните и грам отрицателни бактерии. Именно тези три групи бактерии стават нечувствителни към стратегическите антибиотици от групата на колистина, което ги прави абсолютно нелечими.

- Хората често си самоназначават лечение с антибиотик. Кихне детето — антибиотик, вдигне температура — антибиотик. Това ли е основната причина за резистентността на бактериите?
- Причината не е само в това, че на децата се дават много антибиотици. Ние всички получаваме антибиотици от месото — от пилетата, от телешкото, което също е третирано с антибиотици и кортикостероиди. А именно антибиотиците и кортикостероидите — които ни понижават имунитета, са причина тези бактерии да вземат превес в борбата между медицината и такъв тип инфекции.

Естествено, че бактериите си създават своя тип защита спрямо тази прекомерна употреба на антибиотици. Затова една част от антибиотиците ги изтеглихме от ежедневната практика — става дума за по-старите еритромицин и гентамицин, и когато ги вкарахме сега отново в употреба, те пак проявяват своето лечебно действие.

Така че такова масово, инвазивно приложение на антибиотиците ги прави резистентни, но като се отдръпнем малко от тяхната употреба и после пак ги въведем във въоръжение срещу бактериите, имаме ефекта. Категорично съм съгласен, че не бива за щяло и нещяло да се взема антибиотик. Има някои колеги и майки, които дават антибиотик като антипиретик — детето има температура, те му дават антибиотик.

- Преди дни медиите гръмнаха с новината, че бактерия, която може да предизвика нелечими инфекции, се разпространява в болници в целия свят. Какво е положението в България с вътреболничните инфекции?
- Вътреболничните инфекции са на местата, където имаме дълго залежаващи се болни, пациенти за интензивни грижи и за реанимация, недоносени деца или възрастни хора. Нямаме вътреболнични инфекции във всяко отделение. Все пак вътреболничните инфекции са проблем, защото този тип бактерии се отделят в околната среда и съществуват навсякъде — в медицинския инструментариум, в подовото покритие, в мазилката, и се предават на следващия болен.

Другият проблем е лечението. Този тип бактерии са свръхустойчиви, те не са чак като супербактериите — да не са податливи на никакво лечение, но са свръхустойчиви на съвременните антибиотици и прибягваме при тях към стратегически антибиотици, които не ги прилагаме всеки ден. Истината е, че вътреболничните инфекции са проблем и ще бъдат все по-голям такъв.

- Като човек в „окото на бурята”, както се казва, на инфекциозните заболявания какво най-много ви притеснява?
- Много неща ме притесняват. Притеснява ме много голямото разпространение на лаймската болест през последните години. Лаймската болест във всичките си варианти — от кожната форма до тежките неврологични увреждания.

Притесняват ме някои вирусни неврологични заболявания, от които не можем да избягаме. Все още си зариваме главата в пясъка и не искаме да признаем за съществуването на заболявания, които ги има и в Сърбия, Румъния, Гърция, Македония — като западнонилска треска. Така или иначе я има и ще я има още повече в следващите години в България. Това зависи от промените в климата, от разпространението на комарите, които са приносител на заболяването, и от всичките други фактори, свързани със заболяването.

В известна степен ме притесняват и болните с неясно фибрилно състояние. С времето, с годините се увеличават болните, които са с фибрилно състояние, при голяма част от тях причината е инфекциозно заболяване, което не може да бъде диагностицирано. Използваме широк обем от изследвания и невинаги можем да бъдем полезни на тези болни, а зад тях стои инфекция.

- На прага сме на вирусните заболявания. Как да различим бактериалната от вирусната инфекция?
- Невинаги е много лесно. Първо, за това каква е инфекцията, можем да съдим от симптомите на заболяването.

За вирусно заболяване мислим, когато има доста заболели в съответния сезон, защото вирусните заболявания са епидемично разпространени — съответно през зимата грип и грипоподобни болести, през лятото вирусни чревни инфекции. Т.е. имаме хора, които не са боледували от това вирусно заболяване, нямат създаден имунитет и се разболяват по-големи групи, създават се мини и по-големи епидемии.

Бактериалните инфекции от своя страна нямат склонност към епидемично разпространение, наблюдават се спорадични, единични случаи. Второ — вирусните заболявания по-често протичат с висока температура над 38 градуса, с втрисане, с тежка интоксикация на организма, но възстановяването е по-бързо с лечение или без. Докато бактериалните заболявания протичат по-бавно, по-плавно повишават температурата, тя не е така висока и възстановяването съответно е по-бавно. Друг показател са кръвните изследвания. Имаме си специфични маркери, по които може да съдим дали инфекцията е вирусна или бактериална — броят на левкоцитите, скоростта на утаяване на еритроцитите, С-реактивният протеин.

Полк. доц. д-р Георги Попов

Той е началник на Клиниката по инфекциозни болести на ВМА. Завършва медицина през 1990 г. и слага пагона като военен стипендиант в курса по организация и тактика на военномедицинската служба и интернатура по вътрешни болести. Следдипломното си обучение по инфекциозни болести провежда в САЩ, Холандия, Унгария и Румъния. Участвал е във военни мисии в Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и Македония. Доц. д-р Попов е автор на над 100 научни публикации и над 150 научни съобщения. Член е на Българския лекарски съюз (БЛС), Българското дружество по инфекциозни болести (БДИБ), Българското дружество по военна медицина (БДВМ), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID), Balkan Military Medical Committee (BMMC).