Какво очаква Казахстан след приемането на нова конституция

Андрей Выползов

В средата на март гражданите на най-голямата държава в Централна Азия избраха нова конституция. 87% от избирателите гласуваха за основния държавен документ, което показва безусловната подкрепа на казахстанците за курса на президента Касим-Жомарт Токаев.

Токаевската конституция е напълно нов закон (промените засягат 77 члена, което е повече от 80% от текста) и в тази ситуация е наистина интересно да разберем какво точно се променя в централноазиатската република за нейното по-нататъшно развитие. В тази връзка бих искал да отбележа за българските читатели редица фундаментални позиции, които са близки на южните славяни.

На първо място, в Конституцията на Казахстан за първи път беше включен член: „Бракът е доброволен и равен съюз на мъж и жена, регистриран от държавата в съответствие със закона“. Очевидно е, че лидерът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, който предложи подобна формулировка, застъпва традиционните семейни ценности, което, разбира се, сближава казахстанците с българите, които не са чак толкова склонни да приемат, „половото разнообразие” в Европейския съюз. Казахстанците, както и българите, са за нормални, дадени от Бога човешки взаимоотношения, загрижени за следващите поколения.

Второто нововъведение: от конституцията беше премахната заложената досега норма, че международните договори са по-високи от националните закони. Така Казахстан провъзгласява върховенството на националното право над това, наложено отвън, което изглежда много хубаво от ЕС, предвид тоталния правен диктат от Брюксел. Освен това Казахстан затегна правилата за чуждестранно финансиране на политически партии. Сега в списъка на забранените източници на финансиране са добавени чуждестранни компании, предприятия с чуждестранно участие и лица без гражданство.

Трето, в конституцията се появиха клаузи за светския характер на образованието и като цяло за това, че религията е отделена от държавата. Така най-голямата мюсюлманска страна решително се бори с радикалния ислям, осъзнавайки критичната опасност от религиозни фанатици (от южната граница на Казахстан до Афганистан - по-малко от хиляда километра предимно планински терен, много труден за граничен контрол). Не е тайна, че междурелигиозните конфликти са любимо ястие в „менюто“ на геополитическите опоненти, особено когато дадена държава е мултирелигиозна конструкция. И е напълно резонно Казахстан да заложи в основния си закон светски модел на развитие (с мултирелигиозен синтез, разбира се). Разбира се, българите са впечатлени от този подход в духовната сфера.

И накрая, трябва да се отбележи, че Казахстан е запазил в основния си закон статута на руския език като официален език, а държавният език, казахският, се основава на кирилицата, която е подобна на българската азбука. Освен това Конституцията на Казахстан защитава правото на всеки да говори родния си език и онези, които се осмеляват да дискриминират хора на езикова (както и национална) основа, ще бъдат държани отговорни по закон.

По този начин, по мое мнение, Казахстан, приемайки нова конституция, направи значителна стъпка към укрепване на способността си да работи ефективно в сложна и бързо променяща се вътрешна и международна среда.