Изборите на 19 април – начало, а не край на промяната

Валентин Съйков,
Председател на „Гражданска инициатива България 2050“

След бурни граждански протести в края на миналата година правителството на четиристранната сглобка беше принудено да подаде оставка. Намираме се на прага на нови парламентарни избори, които ще се различават от всички редуващи се един след друг предсрочни вотове, в които бяхме въвлечени през последните пет години. Голямата разлика е, че този път на сцената има нов играч, който засега събира надеждите на една трета от българите, според пресните социологически проучвания.

Предстоящите избори на 19 април няма да бъдат само за състава на Народното събрание, а за бъдещето на страната ни. България се намира отново на кръстопът, който ще определи мястото ни в бързо променящия се свят. От посоката на развитие, която ще поемем или няма да поемем сега, от нашето действие или бездействие ще зависи съдбата на нацията ни.

Моментът е решителен и затова още по-неприемливо е мълчанието на цялата политическа класа. Вместо отговори на основните тревоги на българските граждани, ние виждаме поредното принизяване на политическия дебат до черен пиар. Тежкият криминален случай „Петрохан-Околчица“ седмици наред се използва за грозно оплюване на политическите противници. Към него се добави персоналният състав на служебното правителство, чиито членове се пришиват към тази или онази политическа сила. Можем да очакваме в следващите седмици злополучната идея за постоянно действащ парламент да избуи в тежки популистки залитания по удължаването на бюджета и организацията на изборите.

Време е промяната да започне още сега. Обществото трябва да поиска от кандидатите за властта ясни управленски програми, при това не само за пълен четиригодишен мандат, но и стратегии за развитие за доста по-дълъг период.
За да отправим ясен поглед към бъдещето трябва първо да си отговорим на три въпроса:

Какво направихме досега?

Къде се намираме?

Накъде сме се запътили?

След това идват двата по-трудни въпроса:

Къде искаме да отидем?

Как да стигнем дотам?

През последните години „Гражданска инициатива България 2050“ в своите програмни документи и в дискусиите, които организира с различни експерти, се опитва да търси отговори на тези пет въпроса. Те са добра основа за широка обществена дискусия, която да ориентира избирателите за платформите и конкретните намерения на кандидатите да получат вота на българските граждани.

В началото трябва да започнем с определяне на основните опасности, които застрашават съществуването на България като независима и просперираща държава. На първо място стои демографската криза, която застрашава самото съществуване на българската държава, поне в досегашния ѝ вид.

Структурата на българската икономика и провежданата икономическа политика предопределят изоставането в развитието на страната спрямо партньорите ни от Европейския съюз и международните ни конкуренти. То е в пряка връзка със задълбочаването на социалните неравенства до най-високите за целия Европейски съюз показатели. Към тях се добавя неприемливият спад в качеството на здравеопазването, образованието и културата в страната. Всички тези опасности се утежняват от кризата на държавността, изразяваща се на първо място в липсата на върховенство на закона.

Очевидна е необходимостта от национално обединение около няколко стратегически каузи, които са жизнено важни за оцеляването и развитието на страната ни. То започва с формулиране на българския национален интерес. Неговото осмисляне е отправната точка за приемане на съвременна стратегическа визия за развитие.

Насоките за икономическото и социалното развитие на страната трябва да станат носеща конструкция на тази стратегическа визия, върху която да се надградят вътрешно и външнополитическите цели и културните ни амбиции. Главната цел пред България през следващите години трябва да бъде достигане и надминаване на средното европейско равнище по основните икономически и социални показатели. За да имаме реално догонващо развитие спрямо партньорите ни от Евросъюза, годишните темпове на растеж на БВП през следващите години трябва да бъдат поне два пъти по-високи от досегашните. Без изпълнението на тази цел всички други големи цели, които можем да си поставим, няма как да бъдат изпълнени. А тези цели трябва да бъдат: Обръщане на тенденцията в демографското развитие на страната посредством спиране на спада на българското население и обезлюдяването на цели региони, подобряване на качеството на населението по отношение на възрастовата структура и образователното равнище, затвърждаване на българския етнически елемент като водещ при формирането на самосъзнанието и културата на нацията.

Гарантиране на националната сигурност чрез създаване на икономическа база, осигуряваща независимото съществуване и развитие на страната, умело и професионално водене на външната политика, укрепване на боеспособни въоръжени сили и ефективни служби за сигурност, които са подчинени единствено на националния интерес.

Възходящо развитие на здравеопазването, образованието, науката и културата с цел възвръщане на изгубените позиции и застигане на най-напредналите в това отношение страни.

Поставянето на държавата в услуга на ускореното социално-икономическо развитие на обществото трябва да бъде предшествано от нейното дълбоко реформиране и прилагане на практика на принципа на върховенството на закона във всички сфери на обществения живот. От ден първи новото правителство трябва да се заеме със съкращаване на досегашните неефективни разходи и раздути щатове в държавната администрация посредством бърза електронизация на управлението и най-вече спиране на кражбите на обществени средства.

Осигуряването на прозрачност и обществен контрол върху парите на държавата е необходимо предварително условие за да върнем доверието на бизнеса и гражданите. Сегашните надзорни съвети на ключови институции, назначавани от изпълнителната власт, трябва да се заменят с обществени съвети, включващи представители на браншови, потребителски и други обществени организации, чиито членове са най-силно заинтересовани от правилното им функциониране.

Преломът в борбата с корупцията трябва да се търси в изваждането на антикорупционните органи от обхвата на изпълнителната власт и превръщането им в независими органи под обществен контрол. Техните ръководители трябва да се предлагат не само от властта, но и от представителните обществени организации и да се назначават след максимално прозрачни конкурси. Добре изпитана формула за това е предложение на Министерския съвет и указ на президента.

Втръсналата на всички правосъдна реформа трябва да намери нов смисъл и ново съдържание.

Образователната ни система трябва да отговори на две основни изисквания. Тя трябва да осигури професионална подготовка на световно равнище, съчетана с патриотично възпитание на младите поколения.

А за да може обществото да следи непрекъснато и да оценява постиженията и провалите трябва да възстановим независимите медии като необходим коректив на властта.

За да бъде предизборният дебат ползотворен, всички политически партии, които се борят за нашето доверие, би трябвало да дадат отговори на поставените въпроси и предложения. Така българските избиратели ще могат по-лесно да се ориентират за техните реални намерения и да изберат за кого да дадат гласа си.
Политическата промяна у нас отдавна е назряла. За да може ефектът от нея да стане максимално голям и устойчив е необходимо и огромно обществено усилие.
България има нужда от сериозна дискусия, която да определи стратегията ни за развитие за много години напред. Тази дискусия трябва да започне в хода на предизборната кампания, но не може да приключи на 19 април. В месеците след това тя трябва да приеме формата на нова кръгла маса с участието на най-добрите експерти от всички области на обществения живот. Приемането и спазването на дългосрочна стратегия за развитие е от ключово значение за връщане на доверието на българските граждани в нашата държава.