Къде сбърка Тръмп с Иран

Голямата грешка на Тръмп не е само в решението да упражни натиск върху Иран, а в начина, по който това беше направено – без ясна стратегия за изход. Комбинацията от максимален военен натиск, липса на последователна дипломация и подценяване на реакцията на Иран доведе до неконтролируема ескалация.

Политиката на Доналд Тръмп спрямо Иран често се разглежда като пример за стратегия, която постига краткосрочен натиск, но създава дългосрочни рискове. Основната повратна точка беше изтеглянето на САЩ от Съвместният всеобхватен план за действие още през 2018 г. Това решение подкопа доверието между страните и изолира Вашингтон от част от неговите съюзници, които продължиха да подкрепят споразумението. Тръмп излезе от споразумението заради егото си, защото Обама беше инициатори и автор. Джо Байдън не направи ново споразумение защото в повечето време от мандата си „спеше.“

Една от ключовите грешки беше прекаленото разчитане на стратегията за „максимален натиск“. Макар санкциите да нанесоха сериозни икономически щети на Иран, те не доведоха до желаната политическа капитулация. Напротив – Техеран постепенно се оттегли от ангажиментите си по ядрената програма и увеличи напрежението в региона.

Освен това липсата на ясна дипломатическа алтернатива след излизането от споразумението ограничи възможностите за диалог. Ескалацията достигна връх с убийството през 2019г на Касем Солеймани, което повиши риска от директен военен конфликт, без да доведе до стратегическо предимство за САЩ.

Политиката на Доналд Тръмп спрямо Иран навлезе в нов, далеч по-опасен етап през последните седмици – етап, който показва не просто стратегически грешки, а загуба на контрол върху ескалацията.

След години на напрежение, кризата прерасна в открит военен конфликт през 2026 г., като САЩ и съюзниците им започнаха мащабни удари срещу иранска инфраструктура, оправдани с необходимостта да се спре ядрената и ракетната програма на Техеран. Но вместо бърз резултат, това доведе до спирала от ответни действия и регионална нестабилност.

Удар след удар. Убийство след убийство

Иранската агенция ИРНА и държавната телевизия потвърдиха смъртта на върховния лидер на Ислямска република Иран аятолах Али Хаменей, агенция ФАРС пък съобщи, че и дъщерята, зетят и внучката на Хаменей също са загинали. След удара по Иран американският президент безцеремонно обяви, че Хаменей е починал. „Хаменей, един от най-злите хора в историята, е мъртъв“, написа Тръмп в публикация в социалната си платформа „Трут Соушъл“ (Truth Social), като добави, че това е „най-добрата възможност за иранския народ да си върне страната“. Тръмп твърдеше, че сега народът на Иран ще се надигне, но хората обаче не излизат дори от домовете си, защото ги е страх. Никой не се надига в Иран. Да, народът на Иран е разцепен, но реално не се е надигнал и не си е върнал страната както очакваше Тръмп. Каква стана тя сега , Тръмп „вместо да изпише вежди извади очи“, на власт дойде синът на аятолах Али Хаменей и реално абсолютно нищо не се промени.

Кулминацията на тази ескалация беше трагедията, известна като ударът по училището в Минаб. На 28 февруари 2026 г. ракети поразяват начално училище, при което загиват над 160 души, повечето деца. Международни организации и разследвания сочат, че ударът вероятно е извършен от САЩ, като дори се говори за възможно нарушение на международното право.
Това събитие не само предизвика глобално възмущение, но и окончателно подкопа моралната легитимност на американската операция. Тръмп изобщо не се замисли, че може да следва отмъщение! И то, отмъщението, рано или късно ще последва!

Паралелно с това, военните действия се разшириха. На 13 март САЩ извършиха масирани бомбардировки върху стратегическия остров Харг, унищожавайки десетки военни цели. Малко по-късно удари засегнаха и енергийната инфраструктура на Иран, което доведе до сериозни сътресения на световните пазари.

Отговорът на Иран беше също толкова остър. Техеран предприе ракетни и дронови атаки срещу цели в региона, включително енергийни обекти в държави от Персийския залив, което доведе до рязък скок в цените на петрола и заплаха за глобалната икономика.
Освен това Иран заплаши да блокира Ормузкия проток – ключов маршрут за световните енергийни доставки. Е, блокираха го! Кой печели от всичко това – Русия. Цената на петрола расте и ще расте дори войната да спре цените няма да паднат. От цялата каша забъркана от Тръмп най-много печелят Русия и Китай. Едните имат петрола, а другите производството.

В последните дни конфликтът навлезе в още по-непредсказуема фаза. Въпреки твърденията на Тръмп за „продуктивни разговори“, ударите продължават, като САЩ дори обмислят разширяване на операциите срещу военни и ракетни цели.

След всичките усилия през 2025 г. на богатите арабски държави съседи на Иран, като Катар, Бахрейн и ОАЕ които вложиха милиарди в американската икономика, в крайна сметка вместо сигурност от страна на своя съюзник – САЩ, получиха ирански ракети на главите си и жесток удар по туристическата икономика.

Същевременно се водят тайни дипломатически контакти чрез посредници, но липсата на доверие и противоречивите сигнали от двете страни правят този пробив малко вероятен.

На този фон регионът е на ръба на по-широка война: американски бази са под заплаха от проирански милиции, напрежението с Израел расте, а цивилното население в Иран понася основната тежест на конфликта.

"Тръмп, К'ва стана тя!"

Голямата грешка на Тръмп не е само в решението да упражни натиск върху Иран, а в начина, по който това беше направено – без ясна стратегия за изход. Комбинацията от максимален военен натиск, липса на последователна дипломация и подценяване на реакцията на Иран доведе до неконтролируема ескалация.

Днес конфликтът вече не е просто спор за ядрена програма. Той се превърна в регионална криза с глобални последици – човешки, икономически и геополитически. А събития като удара по училището показват най-тежката цена на тази политика: загубата на невинни животи и дълбока ерозия на международния ред.

В заключение, грешките на Тръмп спрямо Иран се коренят в липсата на баланс между натиск и дипломация. Политиката му отслаби международната коалиция, увеличи регионалната нестабилност и остави нерешен основния въпрос за ядрената програма на Иран.

В момента всички живеем по романа на Джордж Оруел „1984“, в който „министерство на истината е министерство на лъжата“, по същия начин „президента на мира“ се превърна в президента на войната.

Оля АЛ-АХМЕД