Китай не иска нито победа, нито поражение на Русия в Украйна

Китай има една цел: да не допусне нито поражение на Русия в Украйна, нито победа. Защото Пекин се нуждае от една Русия, която да е зависима от него възможно най-дълго. От Константин Егерт.

Още новини от Украйна

Си Дзинпин няма да се консултира лично и да координира позициите си с Владимир Путин преди срещата си с Доналд Тръмп. Очаква се американският президент да посети Китай на 14–15 май, а руският диктатор вероятно ще пристигне там седмица по-късно.

Взаимните претенции на Вашингтон и Пекин

Президентът на САЩ ще пристигне в Китай като противник, но уважаван противник. Лидерът на първата икономическа сила в света ще посети икономическата суперсила номер две. Обемът на търговията между двете страни е почти 600 милиарда долара – основно промишлена продукция с различна степен на технологична сложност.

Тръмп ще разговаря със Си преди всичко за избягването на търговски и митнически войни между двете страни и за прекратяването на подкрепата на Пекин за режима в Техеран. За китайския лидер най-важна ще бъде темата за войната в Иран – как тя да бъде прекратена, как Близкият изток да бъде стабилизиран и как бързо да бъдат възобновени доставките на енергийни суровини от региона. В края на краищата китайската икономика зависи много силно именно от близкоизточния петрол.

Ясно е, че между Си и Тръмп няма голямо доверие и едва ли ще възникне такова. Но е ясно също, че за китайското ръководство няма друг вариант, освен да се договаря с американците - за пореден път през последните петдесет години - както по икономически, така и по военно-стратегически въпроси. При цялата взаимозависимост между двете икономики, Китай е обективно по-слаб от Америка както във финансово-икономическо, така и във военно-стратегическо отношение.

Неравностоен диалог между Си и Путин

От 25 години Китай и Русия имат договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, а московската и пекинската пропаганда не спират да хвалят продължаващото "четвърт век приятелство и всестранно сътрудничество". Контактите между двамата диктатори наистина са безпрецедентно чести.

Откакто Си Дзинпин беше избран за председател на Китайската народна република през 2013 година, той е посетил Русия 11 пъти. През същия период Путин пък е пътувал до Китай цели 13 пъти. Това включва както чисто двустранни визити (по време на които по правило се решават основните въпроси), така и участие в срещи на върха (например на Шанхайската организация за сътрудничество) или протоколни събития, свързани с различни годишнини от Втората световна война.

Разбира се, дори кратките лични срещи винаги са важни. Важно е обаче да се разбере, че това са срещи между неравностойни партньори​​​​​​​. Особено след 24 февруари 2022, когато започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, Путин съзнателно постави Русия в зависимост от Китай, за да осигури стабилно финансиране на войната срещу съседната страна.

Руско-китайският стокообмен за миналата година възлиза на около 230 милиарда долара, като взаимният износ и внос се разпределят приблизително поравно. Има обаче един важен нюанс: от Русия в Китай се изнасят суровини, преди всичко петрол, а се внасят автомобили, битова техника, компютри и средства за комуникация. При това отстъпките за руския петрол достигаха до 30, а понякога и до 40 процента.

Освен това днес Китай е един от основните канали за Русия за получаване на стоки с двойно предназначение, които са обект на западни санкции. Независими експерти на Запад оценяват техния обем на четири милиарда долара. Няма да е преувеличено да се каже, че без помощта на КНР Русия просто не би могла да воюва срещу Украйна.

Грешката на Тръмп и неговия екип

Периодично възникващите в администрацията на Тръмп надежди да "откъснат" Русия от Китай чрез отстъпки към Путин по отношение на Украйна са напълно неоснователни. Те разкриват неразбиране на политическите цели и психологията както на руския, така и на китайския режим.

Целта на Путин е или да установи марионетен режим в Киев (макар че ми се струва, че дори той вече осъзнава невъзможността това да се случи), или да разруши украинската държава чрез продължителна изтощителна война. Дори най-циничните привърженици на "реалната политика" във Вашингтон обаче няма да направят чак такъв подарък на Кремъл. Но и не биха могли, дори и да искаха. А Путин не е съгласен на нищо по-малко от това и ясно го демонстрира през последната година. Въпреки всички усилия на Тръмп да го въвлече в някакъв "мирен процес", Кремъл отказва да обсъжда сериозно с представителите на украинския президент Володимир Зеленски каквото и да било, освен унизителни едностранни отстъпки, равносилни на капитулация. При тези условия Путин по никакъв начин не може да се справи без помощта на Китай.

Си Дзинпин разбира това. Той се нуждае от една Русия, която да е зависима от Китай възможно най-дълго. Ако тя загуби войната, не може да се изключи вариантът за падане на режима на Путин и идването на власт на хора, готови да нормализират отношенията със САЩ и Европа. Тогава готовността на Москва да се дистанцира от Пекин като част от цената, например отмяната на санкциите или връщането ѝ в Г-7, би бил много реалистичен сценарий. А той изобщо не устройва китайското Политбюро.

Но Пекин няма интерес и от една решителна победа на Русия над Украйна. Първо: това ще даде увереност на Кремъл. И второ: след време част от западния елит може да реши да приеме Русия такава, каквато е, и да започне постепенно да възстановява отношенията си с нея. В този случай Москва може силно да промени тона на общуването с Китай, при това не в най-добрата за него посока.

Така че настоящата ситуация на продължителна война напълно устройва китайското ръководство. Русия като молител и младши партньор на Китай – за такова щастие не са си мечтали нито императорите, нито Мао Дзедун.

Затова Си Дзинпин, разбира се, ще информира Путин за разговорите си с Тръмп. Но нищо повече.