Снощи на голямата сцена на Народния театър беше дългочаканата премиера на постановката "Народът на Вазов" на драматурга Александър Секулов.
Режисурата е на Диана Добрева, сценографията и костюмите - на Мира Каланова, който получи през 2019 година „Аскеер” за сценография, музиката е на Петя Диманова, отново с “Аскеер“ през 2002-ра за театрална музика.
В ролята на Патриарха на българската литература влиза актьорът Юлиан Вергов.
Талантливият актьор с бяла коса, побелели вежди и мустаци влиза в образа на Иван Вазов. И толкова много прилича на Патриарха на българската литература, че зрители дълго време не могат да разпознаят кой е под грима.
"Постановката „Народът на Вазов” просълзява", заяви в интервю актьорът Любомир Петкашев , влизащ в ролята на ген. Владимир Вазов - брат на Иван Вазов.
„Много е вълнуващо. Не само за мен, а за всички колеги да усетим епохата, да видим дали ще стане добре, дали ще се хареса”, посочи Петкашев.
„Александър Секулов прави смисъла на това, което правим, а Диана Добрева към смисъла прибавя и атрактивност, за да бъде гледаемо от всички хора, бих казал. И точно в това е голямото вълнение. Прекрасен спектакъл. Неочакван. Неочаквано поставен и мисля, че много хора ще бъдат изненадани”, не скри вълнението си Любомир Петкашев.
За партнирането си с Юлиан Вергов в ролята на Иван Вазов, Любомир Петкашев е спокоен, но високо въодушевен. „С Юлиан всичко е добре, спокойно. Много добре се чувстваме, бих казал”.
За стойността на спектакъла мнението на актьора е силно вдъхновяващо и красноречиво: „Да ви кажа честно, представлението просълзява. Ние, които участваме, като играем и се гледаме от страни има много места, които ни просълзяват”.
С различен като изказ, но също толкова силен емоционален заряд, за постановката "Народът на Вазов" разказа и младият актьор Константин Еленков, влизащ в ролята на Кирил Христов.
„Според мен с тази пиеса Александър Секулов направи нещо невероятно за българската драматургия. Написа един епос, който е абсолютен документ за случките около и в живота на Иван Вазов. И въпреки това, въпреки документалната същност, той го представя по един изключително атрактивен начин. Публиката ще се забавлява. А и ще плаче също”, заяви Христов.
Препоръчителният родителски контрол на афиша е заради информацията на военните хроникьори, присъстваща в спектакъла.
„И може би има родители, които да искат да предпазят децата си от това. За разлика от моите. Те държаха да чувам всичко такова, каквото е, за да знам в какъв свят живея и от какво съм част.”
Като най-млад участник в този епически спектакъл, Константин Еленков намира чар, предизвикателство и възхита. Партнира си с хора, които и днес спират дъха му.
„Като разбрах, че ще бъда в близко сценично партньорство с Валентин Ганев се сепнах. Та, аз не само съм се учил, ами и съм му се възхищавал. Как ще спорим, та дори и в роля?”, не спира вълнението си Константин Еленков.
В спектакъла участват също Любомир Петкашев, Стефан Къшев, Стоян Пепеланов, Зафир Раджаб, Валентин Ганев, Константин Еленков, Васил Драганов, Явор Вълканов, Валери Йорданов, Стелиан Радев, Пламен Димов, Димитър Николов, Благовест Благоев, Жорета Николова, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Албена Ставрева, Милена Атанасова, Ирина Митева, Александра Василева, Волена Апостолова, Рада Луканова.
Действието се развива в последните дни на Междусъюзническата война през 1913 година. В последните дни на юли 1913 г. България е без граници. Воюва с Гърция и Сърбия за Македония. Турция си връща изгубените земи в Източна Тракия. Румънските войски маршируват към София. Реки от бежанци напускат родните места, търсят спасение в пределите на отечеството. След шест години, на 27 ноември 1919 г., в деня на подписването на Ньойския договор, народът ще се изправи под балкона на Вазов, за да разбере какво е родина, как да я обича такава, каквато е, и каква е цената на тази любов.
В изграждането на драматургичния текст са включени както факти от редица исторически източници, така и герои от произведения на Иван Вазов, посочват от трупата.
"Над всичко стоеше вътрешният ни дълг да представим Иван Вазов като вечно жив образ, да погледнем към себе си чрез неговите очи, още веднъж да се умълчим пред силата му да начертае съдбата ни като народ", казва Диана Добрева. Тя е носител на наградите "Аскеер" (2017, 2019) и "Икар" (2021) за режисура.
"Неговите думи са котвата ни в свят, който се опиянява от премахването на бог, родина и род; свят, пълен с летливи души, без вяра в историческото ни битие. Чрез словото на Вазов разбираме себе си: каквито не се познаваме, каквито ни е трудно да се приемем, каквито не вярваме, че сме. Затова въпросът "Де е България" не е въпрос на география, а на съществуване". Думите са на Александър Секулов, носител на "Аскеер" (2016, 2019) за съвременна драматургия.
Консултанти на спектакъла са Иван Илчев, професор по история в СУ "Св. Климент Охридски" и член-кореспондент на БАН, и Диана Иванова - доктор на филологическите науки, професор в катедрата по български език на ПУ "Паисий Хилендарски".