85 години от рождението на оперната певица Гена Димитрова: Всички чалги да вървят по кръчмите!

Родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, тя започва своята певческа кариера още в детството. Талантът ѝ е забелязан от нейния първи учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще, пише woman.bg. С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Държавната музикална академия. Пее „Хей Балкан, ти роден наш“. И веднага получава „да”.

За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки.

„Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска.

През 1966 г. е на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. А големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 г. с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 г. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“.

Налага се като една от водещите изпълнителки в Италия.

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи.

Води майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София.

Гена Димитрова е ненадмината в света с изпълненията си на Турандот, Абигагайл, лейди Макбет, Джоконда. Носителка на редица престижни награди и отличия, сред които „Златен Верди” и „Джакомо Пучини”.

Напуска този свят на 11 юни 2005 г. в Милано.

„Пошлото ни е заразило. Нещата, които в моето детство само съм чувала, че стават по кафани в циганските махали, ги изнесоха в ефира на националната телевизия. Засипаха ни с чалга, кючеци. Бъдете по-разумни – дайте възможност на българската култура да диша. Наложете не цензура, а чувство за мярка и добър вкус. Всички чалги да вървят по кръчмите!”

„Иска ми се да можем да внушим на днешните млади хора, които са само техническа мисъл, да повярват, че има чувства и емоции. Операта по света е в голям възход, има големите си любители. Иска ми се сегашното виртуално поколение да позволи на душата да се обогатява, защото иначе животът е много тъжен.”