Към 412 - 414 г. кансюбиги на Хон Българ бил Карадан, а непълнолетния си син Урус той оставил за баг (малък княз) на бейлика (княжество) Бургас (Австрия и Бавария). Карадан се страхувал за трона си и системно разсредоточавал съперниците си на управленски постове в различни области. Сина на Монджук - Туки Атилле изпратил в Бургас, под зоркото око на Урус. Оказало се обаче, че това не смутило младия Туки Атилле и той се държал така, все едно той бил баг на Бургас. Той разширил пределите на този бейлик, като включил Алъйп Бурджан ("Алпийска България" - Швейцария), с центрове - основаните от него градове Алъйп-Българ ("Алпийски Българ" - Берн) и Щен-Българ („Истинската България”, Женева). Освен това Туки основал в Байгар (Бавария) града Улу-Българчин ("Голяма Българщина" - Мюнхен), града Българчин малко на изток от Улу-Българчин, а на река Ръйнджа (Рейн) град Ръйнджа-Българ. Карадан обаче, наредил Алъйп-Българ да се нарича Алъйп-Баръйн ("Алпийски Бик/Овен" - Берн), Щен-Българ – Щен Уба ("Истинско светилище" - Женева), Улу-Българчин – Менкент („Менкент” също означава „Град Българ”, Мюнхен), Българчин – Бурхаз („Българ на хълма”, Бургхаузен), Ръйнджа-Българ – Менка („Българско гнездо”, Манхайм). Освен това Туки се договорил с бага (императора) на Рамил (Римската империя) за разселването на 5000 българи южно от Бургас в Алтъйнбаш ("Златни кули/кубета" - Рим, ЗРИ, Италия) за усилване охраната на проходите през Алъйптау (Алпите).
Шейх Мохаммед-Гали (поетът Кул Гали) в своята „Хон китаби” („Книга за хуните”) пише, че по негово време в Алтъйнбаш се наброявали 300 български аула (села). „Например, около Булунгар (Болоня) – аула Българи, около Буляркен (Флоренция) – аул Българай, около Берен (Верона) – аул Българил, около Рамай (Равена) – аулите Ямле Българ и Ляки Българ, близо до Турун-Уба (Торино) – аулите Бани Българ, Нар Българ и Карин Българ, при Май-Алан (Милано) – аулите Сармади Българ, Молла Българ, Саръй Българ, Мен Булгар. Към тях трябва да се прибавят и не малко худски (готски) и аланкубарски (лонгобардски) аули, много от които също се казват „Булгар”, защото худците и особено алан-кубарите се смятат за българи. Два худски аула около Рамай и Май-Алан се казват Сюкарай Булгар („Редови Българ”) и Худ Булгар („Готски Българ”).
През 422 г. Къй удържал своята първа голяма победа над метежните алан-българи, възпротивили се на въздигането на трона на Хон-Българ на Монджук. Къй, извикан от баща си от Истанбул, където той завършил своето образование, разбил метежниците и ги преследвал до град Кулян (Кьолн), около който неговите бойци пленили сестрата на главатаря на аланите Ар-Съйла ("Света Урсула" в западно-европейските източници) заедно с десетина знатни алански девойки. В желанието си да ги спаси от продажбата в робство, Къй предложил на Ар-Съйла да стане негова жена, но тя заедно с другарките си избухнала в хули към царския род и била убита от възмутените воини. Къй се опитал да спре воините, но Татяк го спрял с думите: "Тези момичета извършиха най-тежкото престъпление - оскърбиха царския род - и заради това по закон следва да умрат. Ако искаш твоите поданици да спазват закона - ти не го нарушавй сам!" Оттогава Къй се приучил да сдържа своите пориви и никога повече не си позволил чувствата му да му пречат да изпълнява законите.
След година (423 г.) Къй, получил за разгрома на метежниците името "Тукъй" ("Великият Къй", Туки), вече командвал армия от 60 хиляди души. Баща му му заповядал да предотврати преминаването на Рамил (Западната римска империя) под властта на Урум (Източната римска империя). За да успее в това обединение, Кан-Урумът (Източно-ромейският император) се възползвал от закон, по който в случай на прекъсване на династията на рамилските царе, цялата власт над Рамил би следвало да премине в ръцете на Кан-Урумите, а също използвал и своето коварство. Кан-Урумът (Теодосий ІІ, 408-450 г.) отровил Кан-Рамила (Констанций III) и обявил себе си за цар на Рамил и Урум. Въпреки че тези царства били под васалитета на Хон-Българ, кан-сюбиги (императорът) на българите по закон не можел да се меси в техните вътрешни дела без поканването му от техните владетели. По тази причина Тукъй намерил един рамилец Джан (Йоан,423-425 ), който заради щедри дарове се обявил за наследник на отровения Кан-Рамил и повикал за охраната на Рамил армията на Туки. Кан-Урумът вдигнал своята войска срещу Джан, но Къй го разгромил през 425 г. За тази победа Тукъй получил от баща си почетното име Атилле - в чест на Атай или Атилле, който разбил македонците през 339 г.пр.н.е. (Атай Батъйраз, императорът на Велика България, убит вероломно от Филип Втори, погребан при светилищетоМадара край Шумен).
В Рамил срещу Хон-Българ съществувал още един таен враг - това е вуйчото на Тукъй, Хайджи Яучи (Аеций). Хайджи на думи бил верен слуга на Хон-Българ, но наяве вредил по всякакъв начин на българската империя, за да усилва своята власт, като устройвал метежи срещу българските императори: ту бунтове на аланите, ту на алъйп-бурджаните (бургундите), ту на марангите (франките). След победата на Тукъй Атилле, Джан поискал да се разплати с неговата армия, но хората на Хайджи убили тоя слуга на Хон-Българ. За късмет, Атилле намерил друг наследник на загиващата династия и той, поставен за Кан-Рамил, заповядал на жителите на Улуг-Урум да се разплатят с воините на Тукъй. Но неблагодарните улуг-урумци, тайно подстрекавани от Хайджи, вдигнали метеж срещу новия Кан-Рамил. Тогава Атилле, по молба на послушния му Кан-Рамил, се насочил стремително към Улуг-Урум и без бой завзел града, след което заставил жителите му да заплатят на неговите воини дължимата сума. Казват, че когато Атилле се приближил до вратите на Улуг-Урум, градските стражи го запитали: "Кой си ти?" - "Аз съм Урус-Баг ("Бич Божий")!" - отговорил Тукъй и изплашените стражи го пуснали в града. След това Атилле още четири години (425-429 г.) стоял със своята армия в Алтъйн-Баш (Италия), за да приучи урумците (римляните) да се подчиняват безпрекословно на хон-българите. През всичките тези години редом до него била първата му жена Келга ("Весела", "Радостна", Хелга) - дъщяра на бия на Къйзъйл-Бурджанския (партянския) род Манас Балъйш, приятели на Монджук. Владенията на Балъйш се наричали Кавъйлъй-Българ ("Хвалиси", Долното Поволжие).
В Алтъйн-Баш при Атилле често от своя удел - от Българ-Кичи ("Българския брод " - гр. Виена) на Иждар (Дунав) идвала неговата майка Бинаджи, сестрата на Хайджи. Когато тя умряла, Атилле нарекъл с нейното име (Бинаджи. Оттук името на град Виена, след фонетична промяна на Б във В) Българ-Кичи... Монджук умрял преди нея, след деветгодишно управление (420-429 г.) и император на Хон-Българ станал неговият брат Акдар. Но той управлявал само около година (429-430).
Тук е интересно да спомена за името Българ, което по българска традиция е било прилагано много често за имена на държава и селища. Както се каза, Атила се е учил седем години, първоначално в Рамил, след това в Урум (ИРИ), а после след зова на баща му се връща (428-429 г.) в неговата столица в Алтъйн Българ (Теодосия /Феодосия/, Крим). Джанги Ибн Хакани (български велможа и географ ХІ- ХІІ век) писал: "По пътя от Агарджа (Керч) за Алтъйн-Българ имало пет селища и градове с името "Българ", а по пътя от Алтъйн-Българ до Багча-Българ (Бахчисарай) - петнадесет. За да различат едно от друго тези селища, към тях прибавяли също названията на някои цветя или техните отенъци или други определения: "Каменен", "Изворен", Степен", "Меден", "Богат"... Но към скъпото име "Българ" никога не е била прибавяна дума, носеща някакъв отрицателен смисъл. И поради това, че на Атилле му съобщили, че баща му е просто в Българ, той пропътувал всичките градове Българ-и, започвайки от Багча-Българ и докато пристигне в Алтъйн-Българ. Той даже се отклонил от главния път, за да мине и през Джалда-Българ (Ялта, Крим). От Алтъйн-Българ Атилле през Агарджа пристигнал в Улуг-Българ (Велики Болгар на Волга) и научил както за смъртта на Мунджук, така и за открития бунт на някои роднини...
Нов император на Хон-Българ станал братът на Монджук и Акдар, Урус-Ружа Бургас (430-434 г.), или Раджил или Руджа (Руа в ромейските източници, Руга, Ругила). Син на Алъйп-бий и княгиня от племето урус-ружа (росомони). Получил прозвището Бургас в памет на мястото „Бургас” (българския град Бургас), до което Алъп-бий е стигнал в победоносния поход от 378 г. Починал на мястото на дунавския град, който получил неговото първо име Урус (град Русе). До тогава той бил югурбек или илхан (наместник) на Агаджир (Източна Европа), където успял да издигне градовете Батавъйл (Путивл) и Българ-Исаде ("Български пристан", съвременната столица на Латвия, Рига), който започнали да наричат и по неговото име - Руджа (прибалтийската форма на това име придобива вида "Рига"). А своето име Руджа или Руджан той получил в чест на река Кичи-Руджа или Руджан ("Малката Волга" - Рос), на чийто бряг той се родил... Години преди това, още при Карадан, Раджил бил отпратен в източната част на Бургас - Баръйнтай (Австрия), основал там крепостта Българ (Пулхарн, около гр. Линц), охраняваща преправата през река Сула, град Раджил или Руджа-Буляр, по пътя от Сула за Менкент (Руджа-Буляр- днес гр. Рафелщетен, а Менкент е Мюнхен), укрепил старата крепост в Бина-Българ (Виена)...
След като станал император на Хон-Българ, простираща се от Къйзъйл Ибер (Испания) и Тамил (Африка) до Именското море (Тихия океан) и неговия остров Аласкай (Аляска, Америка), Руджа поставил за югурбек на Агаджир Атилле. В бившата столица на Руджа Батавъйл на Атилле не му харесало и той възстановил за себе си старата крепост Балъйн, която започнали да наричат и Къй-Уба и Бащу (Киев). През същата година (430 г.) Атилле предприел поход срещу своенравните себери, които правели грабителски набези над Кавъйлъй-Българ и свещения град Улуг-Българ (Велики Болгар).
Когато Атилле се връщал от Улуг-Българ към Къй-Уба, Келга го посрещнала навън и се простудила при пресичането на реката. От тази простуда тя умряла. Тогава Атилле изпаднал в отчаяние и започнал да се топи от мъка. Татяк уговорил Тукъй да вземе за жена дъщерята на Джуреш, бека на Караджар - Хирка. Но и след женитбата му за Хирка и идването на Баръйс от Джухман (Сухуми) в Къй-Уба Атилле не могъл да разсее опечалението си. Тогава вече Баръйс написал на Руджа за бедата на техния племенник. Руджа, като разбрал за мъката на Атилле, предал Агаджир под управлението на Баръйс, а на Атилле наредил да дойде при него в Българ-Бистя (Букурещ). Когато Атилле пристигнал тук, Руджа го назначил да стане югурбек на Алъйп-Бурджан (Бургундия, Швейцария) и му поставил задача да преустанови разприте между тамошните български бии (князе). Руджа направил това не само затова, че Тукъй се славил с уменията си да успокоява хората и да побеждава всеки неприятел, но и заради това, че се надявал да запознае Атилле с прекрасната алъйп-бурджанска бика Коръйм-Килде ("Красотата дойде", Кримхилда от "Песен за Нибелунгите"), за да го избави от мъчителните му преживявания. Като не се надявал на случайността, Руджа наредил на Тукъй да обкръжи с внимание Коръйм-Килде, която била загубила съпруга си в някакъв наскорошен конфликт, а на по-малкия брат на принцесата Бел - да насочи вниманието ѝ към Атилле. Надеждите на Руджа се оправдали: Атилле след като се запознал с Коръйм-Килде, се влюбил в нея и се изцерил от мъката. Руджа наредил да не се бавят със сватбата и скоро след това Коръйм-Килде станала новата жена на Атилле. И ако Келга е родила на Туки един известен син-масгут (юнак), то Хирка му родила трима - Еллак, Джангиз и Балкъйш, а Коръйм-Килде му родила сина Бел-Кермек ("Бел-германецът") и дъщерята Бегдил...
Съществува и друга версия за жена на Атилле от град Караман, (най-вероятно се идентифицира с днешния български град Търговище), стар търговски град за кожи в Кара Бурджан (Дунавска България). Този град е бил владение на Бел, син на Караман, от рода Алмъйш. Дъщерята на Бел, Марджан (Марияна), с второ име Хирка, която станала съпруга на Атила, отгледала лишените от майка Бегдил и Кермек, който приел името на бащата на своята приемна майка. Бел Кермек станал батъйр (родоначалник) на царете на Ак Българ (Волжска България), Кара Бурджан (Дунавска България) и Маджар (Унгария)... През 410 г. урумците разрушили града и старият Бел, тъстът на Атила, се прибрал в Ялтра-Суба, която поради това наричат също и „Бел” (оттам гр. Бяла). Той бил абай (старши) на тези керемекци (германци), които винаги били заедно с българите. Атила толкова обичал неговата дъщеря Марджан, или Хирка („Красавицата”), че заповядал на нейно име да нарекат една река в Кара Бурджан, ляв приток (р. Росица) на река Ялтра (Янтра). Хората казват, че Марджан имала прекрасно лице, рамкирано като слънчеви лъчи със златисти коси (Името на реката идва от "русата" коса на Марджан - "Русица", а не от роса. По-късно променено по изговор на Росица. Бел. авт). Когато Атила и Марджан се срещнали, си запели любовни песни...
Хайджи разпространил слуха, че Атилле с помощта на Коръйм-Килде е похитил златото от биите и го е скрил в своя лагер и те се решили при първия удобен случай да нападнат лагера на Тукъй. В това време Урум подстрекал за метеж срещу Руджа исагите и бисагите, които се наричат също есегели или есеги ("есегели" са подразделение на унгарците, влизащо в българлъка). Тукъй много бързо се справил с усмиряването на исагите. Но в отсъствието на Атилле алъйп-бурджанските бии нападнали неговия лагер Аудан (Братислава) и Българ-Кичи (Виена) и заловили Коръйм-Килде. Биите започнали да я измъчват да изкаже за златото и тя умряла. А през това време в Българ-Кичи умряла Бинаджи, майката на Атилле. На Аудан му станало тежко да преживее наведнъж две големи загуби, но този път на висотата на положението се оказала Хирка. Тя по зова на капагана (премиера) Джангиз, пристигнала при Тукъй и със своята любов и грижи му помогнала да преодолее отчаянието...
През същата година (433 г.) Руджа, предчувствайки смъртта си, провъзгласил Атилле за свой съуправник. Така Тукъй достигал до императорската власт. Със своя първи указ, той назначил бия Бел за бек (княз, крал) на Алъйп-Бурджан, с втория указ възстатовил бейлика (княжеството) на исагите (унгарците), но вече на ново място - на река Тиджа (Тиса), с трети указ обявил хон-българските императори за властелини на жителите на Джунгар (хонската част на Хон-Българската империя), по цялата територия на Земята и за владетели на пътищата от Ръйнджа (Рейн) до Амул (Амур) и от Улуг-Българ до Балистан (Палестина) и Улуг-Хин (Индия)...
Тогава Тукъй-Атилле научил, че заради своите местни сметки се били скарали два кара-андашлъйка (автономни васали) на Мен-Българ (Велика България) - Саръйгур (държавата на абдалите и ефталитите) и Хин-Туба (българската държава на територията на Китай, Тоба-Вей или Северен Вей). Тези спорове били усилвани от обиди на Барджил (Персия), който все още, както и Улуг-Хин, не могли да решат: да се подчинят ли на Мен-Българ,или не? Атилле, който никога не решавал разгневен, се опитал в началото да помири с думи своите кара-андаши (абдалите и туба), но когато те не подействали, през 434 г. се насочил срещу Саръйгур...
Субагът (царчето) на абдалите Иджелу бил заловен и доведен окован във вериги пред Атилле. След като измолил прошка за своите необмислени действия, Атилле го освободил от оковите и той незабавно извел войската си от Тамта-Българ (южно от Тян Шян), която наскоро бил заграбил. Веднага пристигнали посланици от Улуг-Хин, Хин-Туба, Янчи (Южен Китай), Манчи (Индокитай), Кичи-Бали (Индонезия) и Улуг-Бали (Австралия) със заявления за покорност и вярност на техните страни и държави на Мен-Българ. Заедно с тези посланици Атилле се отправил от Кардар (Хива) първоначално в Бухара и Самарканд, а след това през 435 г. овладял областта Бахта-Българ (Балх, Бактрия), наричана също Тугар (Тохаристан) или Тукал (Афганистан), заради което получил почетното име Тукал ("Тохол"). Едновременно с това, по получена по-рано заповед от Атилле, синът на чичото на Атилле Баръйс - Карак (Карък - "Курсих") и Бузук или Бозок Арджак (Аршакид) навлезли в Барджил през Хазар-Капа (Дербентския проход) и завзели Бубанадж или Бабил (българските наименования на Вавилон). В памет на това Карак получил почетното име Бабил ("Вавилонски"). Този Карак наследил бащините владения в Бистя (Повисленския край) и положил началото на клона на байлакските улугбеци (полските крале).
Барджилският шахиншах се разтревожил, че войските на Атилле с удари от две страни искат да го обкръжат, и побързал за признае над себе си властта на Мен-Българ. Така Атилле станал глава на целия свят, тъй като и двете урумски държави още преди това се били покорили на Мен-Българ. В Бахта-Българ Атилле в присъствието на посланиците на всички акбашски (азиатски) държави посочил на всяка държава нейните граници и тези "граници на Атилле" служат за граници на акбашските държави досега (16-ти век). След това Атилле започнал да раздробява подвластните му държави и започнал със западните. Веднага след завръщането си от Саръйгурския поход Атилле обявил Маранг (Франция), Алъйп-Бурджан ("Алпийска България"- Бургундия), Канджал (Вандалия), Утай (Ютландия) и Даряк ("Земята отвъд реката/протока"), или Дара- или Улуг-Бурджан ("Велика България" - Великобритания) за български области.
Братът на майката на Атилле - Хайджи (Аеций), възглавяващ Западният окръг на Хон-Българската империя, бил недоволен от това и подтикнал тургутските и Даря-бурджанските бии (вождове) към бунтове... Но никой метеж тогава вече не можел да разклати единството на Хон-Българ. Самият Атилле говорил така за мощта на своята империя: "... Всичко в тази държава е подредено, тя е мощна, като талига от желязо, хората са сити, облечени и щастливи, и докато аз я управлявам твърдо, нея никой не може да я спре..."
Все пак Атилле не оставил метежа без внимание. В град Тура (Тур; Труа) незабавно влезли два тумена (10 хиляди войници) български-алани и барджийци (перси) на Сонгебан. След него Атилле се отправил през градовете Ар-Алан (Орлеан) и Леутъйш ("Град на Дракона", Лютеция, Париж) към крайбрежието на Чулманското море (Северно море и океан), заето по негова заповед от марангите (франките) на Райрек, откъдето се прехвърля на английски кораб и отплава за Даря-Бурджан. Там при вестта за неговото пристигане междуособиците незабавно се прекратили. Свикани от него в Карамаджа Тугарак ("Кръг" - Изглежда това е известното светилище в Стоунхедж) даря-бурджанските (келтските) и английските бии дават клетва за вярност на Атилле и му присвояват почетното име Атряч (на българския император от ІV хилядолетие пр.н.е.)... От там Атилле се отправя за Саддум (Скандинавия).
През 439 година бият на българите-канджали ("вандали") Кинзя (Гензерих), по заповед на Атилле, завзел град Картаген ("Стария град" по трьок-български) и Хон-Българ се сдобива с най-добрия флот в света. Сега Атилле започнал да раздробява Ак-Урум (ИРИ). През 440 година той обявява за българска област част от Имен-Буляр (Далмация) и въвежда в нея армията на сургутите ("остготите"). Едновременно с това по негова заповед, Кинзя унищожава целия рамилски (западно-римски) флот и разделя Алтъйнбаш (Италия) на две части - Северна и Южна. През 441 г. Атилле обявил Табъйрзай („Място на лагери“, Добруджа) за българска област.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение