В 520 г. внезапно умира опората на държавата, Банджа-Татра. Опасявайки се от напрежение, императорът Чалап Азан (Асен) заповядал на Българ да заеме поста балтавар на Българския бейлик и той го изпълнява. Независимо, че Българ се стремил към съюз с Барджил (Персия), урумците успели да настроят барджилския шах срещу него и в 522 г. барджилците убиват Българ при Дар-Банджа (Дербент).
След гибелта на балтавар Българ в Персия Велика България временно се разкъсала на Западна (Катрагска или Българска) и на Източна (Утригурска или Себерска, Суварска). В българския ил започнал да управлява Менгер (Могер) Казак, син на Руджа-Джураш, а в Суварския ил - вдовицата на Българ Бояр-Къйз (522-535 г.). Могер (522-527, 528-569 г.) бил ярък враг на ИРИ и стоял в Къй-Уба, а Бояр-Къйз се стремяла към съюз с ИРИ и седяла в град Кавъйл-Сувар, или Самаркент в устието на Волга.
През 527 г. хората на Бояр-Къйз свалили Могер и поставили на императорския трон в Къй-Уба сина на Руджа-Джураш, приятеля на християните и ИРИ Кущан Елбир (Гостун Алвар). Кущан се опитал да въведе във Велика България християнството, но през 528 г. бил убит от Могер. Сега Могер управлявал кратко. Опозицията му била доста силна. Затова Могер предпочел да предаде властта на своя брат Айяр (528-531 г.). Когато Айяр се разболял и не могъл дори физически да стои на царското ложе, Могер издигнал на императорския трон сина на Кущан, Съйерган или Сю-Бюрган (Заберган, 531-550 г.), а самият той се задоволил с титула "император-съвладетел" и едва през 550 г. открито станал едноличен управник на Велика България. Заберган бил възпитан от Могер, обичал го като баща и не искал да чува нищо за своя баща Кущан и за християнството. Но той не успял да достигне висотата на най-големият български политик Могер, който през 535 г. накарал Бояр-Къйз да капитулира, изпратил я в Сибир като български губернатор и отново обединил Велика България. В Кавъйл-Сувар Могер поставил сина на Банджа-Татра, Боян-Челбир, който бил заложник при Бояр-Къйз. Половината си време като наместник на Могер в Идел-Българ и Сибир Боян-Челбир прекарвал в своята втора столица Улуг-Българ (Велики Болгар), а в 550 г. се преместил да живее в своята трета столица Сандугач (Питягорск).
В периода на управление на Боян-Челбир, в Саклан се преселили аварите, изгонени от хазарските тюрки. Боян-Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и му дал името на своя син, а той пък взел за себе си името Боян. След аварите се появили техните преследвачи – хазарските тюрки, но българите заедно с аварите в ожесточени сражения ги отблъснали от Сула и Бури-чай. Тюркутите отстъпили, но отвели със себе си част от джалдийските българи и им разрешили да образуват в Джураш собственото бекство Бурджан за охрана на техните владения от южна посока. От времето на битката при Кан-Дере (Одрин) българите били считани за най-умелите и храбри воини в света. По тази причина тези българи започнали да се наричат бурджани и тях ги възглавил големият син на Боян-Челбир, Атрак.
Могер-Казак повтарял, "Докато Велика България владее Алтъйнбаш (Италия), тя може да влияе на цял Кермек (Западна Европа). Ако загубим Алтъйнбаш, ще се лишим и от Кермек!" Могер живял 83 г. (486-569г.), бил император 522-527, 528-569 г. Той предсказал, че Боян-Челбир ще живее една година (506-590 г.) повече от него. И помогнал много на българите в Африка и Италия:
През 533 г. Могер, стремейки се да провали поход на ромеите в Северна Африка, изпратил срещу ИРИ армия начело със своя най-добър пълководец Джик. Но джавъйдците, встъпили в таен сговор с ромеите и с командирите на българския анчийски корпус, преградили пътя на Джик. През време на гепитския метеж 533-538 г. ИРИ отвоювала Северна Африка от българите и повела почти 20 годишна война срещу Българска Италия.
През 538 г. с помощта на алан-кубарите армията на Джик разгромила метежниците джавъйдци. Кралят на джавъйдците, изменник, бил екзекутиран, а джавъйдскит бек Тамъйр, негов син, станал новият им крал и обещал да служи вярно на Велика България. И тази клетва, за разлика от мнозина други джавъйдски крале, Тамъйр (538-551 г.) удържал.
Джик-Българ, въодушевен от победата, навлязъл в Кара-Бурджан (Дунавска България) с две свои армии и изцяло разбил грамадната армия на ромеите, която се била отправила за Италия. Джик останал в Кара-Бурджан и през 539-540 г., след като получил от Тамъйр отлична джавъйдска пехота, завзел в Илирик 40 ромейски крепости и лишил ромейската войска от сухопътна връзка с Италия. След това през 541 г. Джик-Българ със 70 хиляди свои баръйнджари и каракалпаци навлязъл в Италия и утвърдил на престола остготския крал Татяк, верен на Велика България. Като научили на навлизането на българите, част от остготските бии, която се била сближила с ромеите, отново се върнала под българска власт. Татяк и Джик бързо освободили от ромеите цяла Италия и в 546 г. влезли в Рим. От ИРИ дошла нова войска, водена от погубителя на Българска Африка, Велизарий, но сега българите го победили и го принудили през 549 г. позорно да избяга. В 550 г. остготските българи, уверени в своята победа, помолили Татяк да съкрати великобългарския корупс до 15 хиляди бойци, поради трудности на неговото обслужване.
Могер не възразил и като оставил в Италия Сарос Тухчи с 15 хиляден корпус хазарски баръйнджари, изпратил Джик с 45 хиляди бойци в Кангъйл (Западен Казахстан). Тук започнали да нападат чулахите (тюркутите). Бумин, внукът на българския наместник в Средна Азия (Караджим - Хорезъм) Чалап-бий, избягал от българска служба в Ала-Кашан (Алтай, Монголия) при итбашите, които му предложили да им стане вожд. Докато Чалап-бий, син на Еллак и внук на Атила, бил твърде порядъчен българин, то неговият син Джилки и внукът Бумин не искали да служат на императорите на Велка България и мечтали да станат самостоятелни владетели.
Един ден през тази 550 г., когато Джик-Българ бил навлязъл в Кангъйлската степ, отсреща му на р. Ишим изскочили не по-малко от 100 хиляди души на Бумин и помолили за убежище. Джик-Българ, който имал 45 хиляди бойци, би могъл да атакува и да разгони итбашите, които били изморени и гладни. И тогава Тюркският каганат никога не би бил се появил в историята. Но българското степно разузнаване установило, че по пътя итбашите били преследвани от 30 хиляди кумани, а това била много сериозна и непредсказуема сила... Джик разрешил на Бумин да остане.
След няколко месеца на Бумин му се отдало да открие и завземе в ход с внезапно нападение главният мачински лагер. След този ход той изведнъж се оказал богат и уважаван и всичките 3 милиона степни хора го признали за свой хакан (император). Тези степняци и тяхната земя съставили държавата на Бумин - Тюркския (Тюркутския) хаганат.
След като Джик подготвил южната граница към предстоящата война, той бил изпратен със своята войска в помощ на Татяк. През 551 г. умрял верният на Велика България джавъйдски крал Тамъйр и мнозинството джавъйдци отново вдигнали метеж срещу великобългарската власт. През 552 г. Джик с мъка отхвърлил остатъците от ромейската войска извън пределите на Илирик - в град Салум (Солун) и Балдиу или Белебейбул (Пълдин или Филипополис, Пловдив).
По това време ромейският сардар (генерал) Наджи (Нарзес), едва избегнал пълния розгром в сражението с Джик, бил изпратен в Италия по море с нова 80 хилядна армия и влязъл в Рим. В 553 г. Джик с 50 хиляди баръйнджари и баграджци, 30 хиляди лековъоръжени галиджийски пехотинци на Будай и 10 хиляди тежковъоръжени алан-кубарски пехотинци на Алъйп-Боян (бъдещият лонгобардски крал Албоин) навлязъл в Италия. Но ромеите веднага, с помощта на джавъйдците, заградили пътищата от Буляр-Джалмат за Алтъйнбаш. Армията на Джик се оказала в капан край Мултан (Северна Италия). От юг от Рим настъпвала армията на Нарджи, а от изток 60 хиляди ромеи и 100 хиляди джавъйдци. Великобългарският наместник в Баил (Централна Европа) Съйерган (Заберган), назначен през 550 г., се опитал да пресече това обкръжение, но половината от анчийския корпус начело с Миджанбир (Мезамир), брат на командира на корпуса Иждар (Идаризий), минала на страната на джавъйдския крал-метежник Кара-Кул. Миджанбир оглавявал сарбийското опълчение на джавъйдците, състоящо се от 300 хиляди праславяни.
През същата 553 г. Миджанбир завладял Северен Галидж (Галичина, Закарпатието, Западна Украйна) и преселил тук един милион и 500 хиляди сарбийци, избягали от саксите през Байлак (Полша). Предишните стопани на Галидж - галиджийците - част от улчиите, стари българи, говорещи тогава на два български езика - новоагилски и трьок-български, се опитали да не пуснат неканените праславянски гости, но след няколко сражения били притиснати от Миджанбир на юг от Галидж и се задържали там единствено при помощта на анчийците на другия син на Иждар Кул-Акказ (Келагаст). През 554 г. Миджанбир преселил в Кук-Бъйрбат (Белорусия) и в Галидж още 1 милион сарбийци, в резултат на което успял да събере 500 хилядна сарбийска войска.
В същото време положението на шунгутите (българите готи) и армията на Джик се влошило дотолкова, че Джик решил през 554 г. да ги евакуира от Италия. С армията на Джик, която не позволила на ромеите и джавъйдците да си пробият път към Централна Италия за съединяването им с Нарджи, Италия била напусната от 300 хиляди остготи на Джирдар и 7 хиляди хазарски българи на Сарос Тухчи. Джик благополучно извел своите хора по Баръйнския (Веронския) път в кралството на алан-кубарите, влизащо в състава на Велика България. Столицата на алан-кубарите бил стария български град Чек-Българ (Прага) на река Балтавар (Вълтава). Когато Могер научил, че през време на прехода загинали 10 хиляди баръйнджари и баграджци, той се зарекъл: "С тези безумни нападения над българската императорска войска, минаващи встрани от владенията на Кара-Кул и Миджанбир, джавъйдците и "самозваните анчийци" се поставиха извън закона и аз ще унищожа техните суби (владения, орди)!"
След като през 552 г. станал хакан на Тюркския каганат, първата работа на Бумин била да разбие и прогони старите врагове на куманите и итбашите - аварите (Аварите са от групата източни българи - абдали - ефталити, или есегели). Като измамили тюркутите, разбитите авари на хакан Тубджак избягали на запад не пряко през кангъйлската степ, а през Караджим (Хорезъм). Тюркутският вожд Истан (Истеми), хвърлил се след аварите през степта, ги загубил и се върнал от Джаик (р. Урал) обезкуражен.
По това време Боян Челбир не бил в своя окръг. През 554-558 г. армията на Джик се увеличила до 70 хиляди за сметка на улчийски и готски пехотинци и заедно със 100 хилядния анчийски корпус на Иждар и неговия син Кул-Акказ непрекъснато воювали с метежниците джавъйдци и "самозвани анчийци" на Миджанбир. Търпението на император Могер се изчерпало. През 558 г. заповядал на Съйерган да вземе от Джик 10 хиляди баръйнджари и 50 хиляди преминали на българска служба сарбийци и с тях да нападне Балканските предели на ИРИ. Едновременно с тях императорът заповядал на Боян-Челбир със своите налични сили да излезе на Дунав за прикритие на преминаването на Съйерган. Боян-Челбир със своят син Аскал Келбир и 80 хиляди българи-утигури, баръйнджари, бурджани и баграджци навлязъл в Долен Дунав. Съйерган осъществил победоносно нападение в ИРИ, но при връщането му през река Дунав бил изненадващо атакуван от 50 хиляди джавъйдци. Джавъйдците само с гръмки крясъци били прогонили Боян-Челбир и той оставил брода без прикритие. Все пак Съйерган и Аскал съумели да отблъснат джавъйдците.
За проявения страх Могер отнел армията на Боян-Челбир и я разстановал около Къй-Уба. Поле заповядал на Сарос, който по заповед на Могер преградил всички преправи през Българ-Идел, да пропусне през реката цялата аварска суба. Скоро, старият Тубджак, преуморен от похода от Хорезъм към Волга, умрял и аварската суба възглавил неговият син Танъйш. Танъйш се съгласил да служи на Велика България, побратимил се с Боян-Челбир и му взел името като свое ново тронно име. Поради това в Западна Европа и ИРИ Танъйш бил наричан само "хакан Боян" (558-585 г.).
Сарос разрешил на аварите да пресекат Волга при Саръйчин (оттук Царицин) и те с радост побързали да го направят, защото се разнесъл слух за приближаването на нова тюркутска войска. Когато Танъйш-Боян дошъл при императора на Велика България, Могер му показал готовата за бой с всеки неприятел войска на Джик, потресаващите по мощ защитни съоръжения на река Урус (Рос) с коварните валове и откровено добавил: "Ако служиш на мен, аз ще ти дам земите на метежниците- джавъйдци и "самозваните анчийци", които нямат други равни на белия свят по благодат, а ако алан-кубарите се съгласят да вземат Италия, ще ти дам и Алан-Кубар Суба (Чехословакия). Там ти ще се почувстваш в рая. А ако искаш друга земя, мога да ти дам Бъйрман. Но ако ти отидеш при румците, те ще ти дадат част от Буляр-Джалмат, където и сега тече война между готите с ромеите и джавъйдците и там ти ще попаднеш в истински ад."
Хакан Боян помолил императора за време да си помисли и под прикритието на аварски посланик пристигнал при ромеите и разгледал Илирик. Там той веднага се уверил, че Могер е бил честен с него. Като се върнал Танъйш-Боян се съгласил да служи на Могер и да завземе земите на метежниците с бой. Сега при Танъйш-Боян се събрала 120 хилядна армия, а за онова време това била страшна сила. През 559 г. Боян пристъпил към отвоюването от метежниците на полагащите му се земи, а аланкубарите и императорската войска всячески му помагали. В началото през 559 и 560 г. нанесъл няколко поражения на Миджанбир и през 560 г. го принудил да дойде на преговори. Съйерган чрез своя син Искел предал на хакан Боян: "Ако стане ясно, че Миджанбир няма намерение да се предаде и употребява преговорите само за да спечели време, ще трябва да го убием безпощадно, като отдавнашен държавен престъпник." Боян послушал Съйерган и когато Миджанбир започнал да се държи дръзко, заповядал да убият вожда на "самозваните анчийци". Миджанбир ("Първенецът на Миджан") е описван от много историци като "славянин". Но бащата на Миджанбир Иждар е бил потомък на Карадан, синът на последният български император от династията на Булджарите, Кама-Батъйр. Миджанбир, както и неговите роднини, не е знаел новоагилски (праславянски) език. Анчийските офицери от българите-улчии и деберци са говорили със своите подчинени само на трек-български език.
А откъде са бягали сарбийците? Още в ХІ век пр.н.е. предците на сарбийците - българите-карахалджийци излезли от българлъка, напуснали Велика България и отишли в Западна Прибалтика. Но българският новоагилски език сарбийците запазили. Някога Атила заповядал на сарбийците да се подчинят на анатъйшския (датския) крал Кубан. Синът на Кубан, Руджа, станал побратим на Атила, като се оженил за вдовицата на Къй (Атила) Илтеке ("Илдико"), която била родила от Атила сина Янбит (Канбит, Ганбит, Хамлет), а от Руджа Кубан - синовете Унган и Карт-Айдар. Веднъж Руджа бил убит неизвестно от кого и Янбит-Хамлет отгледал Унган и Карт-Айдар.
[Много по-късно се появила легендата, че Руджа с отрова е убил своя брат наречен Атила, за да се ожени за неговата вдовица Илдико. Когато Янбит-Хамлет пораснал, то духът на Атила му съобщил за това. Янбит в яростта си убил Руджа, а Илдико изпила отровеното вино от Руджа, предназначено да отрови Янбит. По тази легенда Шекспир е написъл своя шедьовър "Хамлет, датският принц"].
Някога Туки (Атила) поръчал на Кубан да управлява 6 милиона сарбийци. След един век Джан-Айдар се опитал със силите на същите сарбийци да победи кермекските саксини (сакси) и маранги (франки), но неговите сарбийци през 551 г. били съвсем разбити от противниците и се разбягали в различни страни. Два милиона бегълци се укрили във владенията на Миджанбир (т.е. в Мизия), а три милиона в метежното кралство на джавъйдците (днешна Дунавска Сърбия, Войводина, югозападна Румъния). Хакан Боян, след като убил Миджанбир и завзел неговите владения в Галидж, през 561 г. подчинил сарбийската област, северно от Чек-Баил (Чехословакия) и от нея се отправил към владенията на марангите. Неговият първи прибързан опит да подчини марангите на Велика България завършил с неуспех през 562 г., обаче през 565 г. с помощта на българска императорска войска, Боян разбил и пленил марангския крал Сигез-Бирде. След това марангите се подчинили на Велика България и до 630 г. плащали данък както на Велика България, така и на нейната най-западна Аварска суба.
Сигез-Бирде се оженил за дъщерята на Боян - Байлъйби. Подарил на тъста си в качеството на калъйм (булченска зестра), областта Бавъйр (Бавария) и Тюрянг (Тюрингия) и през целия си живот служил вярно на Велика България. През 567 г. аварите и алан-кубарите, заедно с българската императорска войска, разгромили кралството на метежниците - джавъйдци. Един милион от местните сарбийци се подчинили на Велика България, а два милиона сарбийци избягали в Ромейската държава. [Ако изчислим, че Миджанбир е "управникът на Миджан" - Мизия, първоначалните негови два милиона сарбийци от 551 г. и тези 2 милиона сарбийци са мигрирали в Ромейските владения, т.е. на юг от Дунав, може да си представим, как е възникнал "праславянския" елемент в нашите земи преди идването на Аспарух. Бeл.авт.]
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение