Сега вече император Могер без забавяне решил да се разплати с обидите, нанесени му от ромеите. Още през 565 г. той се уговорил с краля на алан-кубарите с помощта на българската императорска войска да завземе и подчини Алтъйнбаш на Велика България. През 568 г. по команда на Могер 100 хиляди аланкубари и 90 хиляди бойци от армията на Джик по Баръйнския път навлезли в Алтъйнбаш и го превзели с бой. Могер предал старата област на алан-кубарите на аварите, а на Алъйп-Боян дал титула крал на Алтъйнбаш. В същото време хакан Боян разгромил Буляр-Джалмат (Илирик) и не позволил на ромеите да изпратят войска в помощ на Алтъйнбаш. Като научили за потресаващите победи на българското оръжие, българските худци (вестготи) в Андалус изпратили при император Могер свои велики посланици и отново се подчинили на Велика България. Римската империя останала съвсем сама, признала господството на Велика България и отново започнала да ѝ плаща данък.
Могер почти не обръщал внимание на Изток, казвайки: "Какво може да ни направят на нас чулахите? Да ни завладеят няколко ливади?!" През 563 г. той заповядал на Боян-Челбир и Сарос формално да признаят властта на чулахите, но с нищо не им помогнал... Когато чулахите поискали помощ от тях, Боян-Челбир заминал за Чулман (Кама), а Сарос в непристъпните планински крепости и тогава чулахите не получили от тях никакъв данък. Когато наместник на западните чулахски земи станал Ермин-Аскал, настъпил временен мир, а Боян-Челбир и Сарос се върнали в равнините
Синът на Боян-Челбир Тубджак воювал на страната на аварите с Рум и подчинените на румците улчийци (българи-уличи). В това време, когато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги пощадил и извел от Рум в своите владения към двеста хиляди от тях. Тези български улчийци започнали да ги наричат анчийци (анчилар), т.е. „погранични”, „украйни”, тъй като били поселени на северния край на бекството Кара-Българ - в Учули и на Бури-чай (Днепър). Хаканът на аварите в началото се подразнил от това, но когато по заповед на Тубджак анчийците изработили няколко стотин лодки и успешно воювали с тях срещу румците, той се смекчил и ги оставил на мира...
През 569 година умрял великият български император Могер, който преди да склопи очи, казал: "Аз възстанових властта на Велика България над целия Кермек и затова напускам своя български народ с чувството на изпълнен дълг!" След него императори на Велика България били: неговият син Тамта - 32 години (569-601), синът на Тамта, Бершуд - 21 години (601-622).
През 605 г. балтаварът Тубджак, след като князувал 15 години, умрял и оставил в наследство на своя първороден син Бу-Юрган обширно бекство от Учули до река Аксу и от Кук Куянтау до Джалда. А на новия балтавар на кара-българите не му провървяло. Хаканът на аварите обсадил един румски град и както винаги, първи в атака тръгнали анчийците, а след тях българите. Когато хаканът решил, че силите на защитниците били сломени, той заповядал на българите да отстъпят позициите си на неговите авари. Но румците разбили аварите и хаканът от ярост обвинил за поражението Бу-Юрган и заповядал да поставят на балтаварския трон на кара-българите по-малкия син на Тубджак, Албури. Сваленият от трона Бу-Юрган заминал с част от българите в румската част на Джалда и се наел на служба при тамошните румци. Той се отличавал с такава необикновена сила, че бил наречен Ар-Буга. Самият балтавар чергарувал между реките Бурат и Буга-идел, а столицата му била аула Кашан. Големият син на Албури – Курбат (Кубрат) в това време чергарувал между сакланските аули Аскал (Искел - Киев) на река Бури-чай и аула Харка (Харков) на река Аксу. А столица му бил аула Балтавар (Полтава)...
В 601 г. след смъртта на Тамта, възстанала част от анчийския корпус, която била подкупена от ромеите и чулахите. Метежниците, около 120 хиляди, подпалили Къй-Уба, завзели Таш-Балъйн (Киевска област) и се опитали да я присъединят към ИРИ. Император Бершуд избягал от Къй-Уба в Кара-Българ или Караджар (Чернигов) и го обявил за новата столица на Велика България. Сюбашият на анчийците Урангас едва успял да изпрати на улугбека на Бъйрман Албури (593-602 г.) 30 хиляди верни анчийци и самият Урангас и синът му Бургас били ранени от метежниците. Император Бершуд извикал на помощ аварската войска. Тя още не била пристигнала, когато към метежниците наближил откъм Бъйрман (Одеса) Албури и им казал да се извинят, да предадат изменниците и инициаторите на бунта и да се разотидат по своите местостоянки. Когато Албури завършил своето слово, метежниците се замислили, но тъкмо в този момент пристигнала аварската войска и настанала паника. В суматохата Албури не успял да се качи на коня и бил стъпкан от разбягалите се метежници.
Новият улугбек на Бъйрман Телес-Юрган пристигнал да разследва случилото се и взел да отглежда семейството на Албури, жената на загиналия била негова сестра. Големият син на Албури Курбат, Юрган изпратил да се учи в ИРИ. Там той се изучил и известно време служил при ромеите в областта на река Кубрат (Ефрат) и по-късно на север в Буляр-Джалмат. Ако от първата си служба от името на реката той приел своето име Кубрат, на второто място неговото име Кубрат във формата "Хорват" било прието от живущите там българи-галиджийци (хорвати), както и на тяхната земя - Хорватия (днес Хърватска). Ромейските учители коварно внушили на Курбат, че Бершуд е бил виновен за смъртта на баща му и зародили в неговото сърце желанието да стане император на Велика България.
Хакан на чулахите Кара-Джура, син на Истан, който управлявал 17 години (587-604), искал да вземе участие във войните срещу Урум, но неговото положение внезапно се разклатило заради метежа на телесците, или огузите. През 604 г. измъченият от борбите с метежниците Кара-Джура се скрил в Туганския ил на Велика България, чийто център бил Къйзйъл-Джар (Петропавловск). Границата минавала по река Терса и бившата столица на Истан, наричана "Истан", или "Акмолла" (Астана). Няколко години телесците пълнили Кашан (Югоизточен Казахстан) с разбойници, докато хакан Шегер не ги усмирил през 611 г. Шегер, който управлявал чулахците при подкрепата на баджанаците 611- 618 г. и неговия брат Тан-джабгу, който управлявал с помощта на куманите 618-630 г., били приятели на Велика България. Възползвайки се от това спокойствие на изток кан-и балтаварът (император) Бершуд се опитал да ликвидира Урум и да присъедини Агил към Велика България. Аварският хакан Сабан (606-616, 618-629, 636-643 г.), на когото император Бершуд поръчал да реши тази задача се бил като лъв, но не успял да превземе Истанбул. Раздразненият Сабан обвинил за несполуките си аварския наместник на Улаг (Влахия) Бу-Юрган в сговор с врага. Между другото Бу-Юрган спасил от гибел отстъпващите от Истанбул аварски армии с помощта на Кубрат, който когато бил владетел на Курбат иле (Хърватия), осигурил преправите през Сула, които превзел от румийските сарбийци. Това било толкова очевидно, че бил оправдан от аварския съд. Обиденият Юрган се отправил на служба при Бершуд и веднага го уговорил да създаде за "укрепването на имперския трон" военен корпус от "сак-алъйпи" ("български герои"), или "саклаубии" - "охранители". Когато този 300-хиляден корпус, състоящ се само от българи улчии, бил създаден, неговите воини били наречени в арабския свят "саклаби" или "сакалиби". Тази дума превеждат много често като "славяни", без между дях да има каквато и да е смислова връзка. Тъй като при българите-улчии вторият им език след трек-българския език бил новоагилския ("славянски"), някои арабски автори започнали да разпространяват названието на известните по цял свят българи-сакалъйпи или саклаубии за голямата, но малко позната маса сарбийци ("праславяни").
В 618 г. аварският хакан обезумял от нападение на анчийците над аварите, повикал при себе си Албури, уж на преговори и вероломно го убил в своя лагер. Когато вестта за убийството дошла до българите, през 619 г. Бу-Юрган заминал за Рум и казал там, че българите късат всякаква връзка с аварите и е готов да сключи съюз с Рум срещу аварите и приел гръцката вяра (кряшенството). Зарадван румският цар веднага признал бека за независим балтавар на Кара-Българ и сключил с него съюз. Когато Ар-Буга се върнал при своя народ, то биите веднага поискали да го възкачат на българския трон. Но Бу-Юрган ценил повече званието бояр, отколкото канската титла и казал на хората: „Народът, разбира се, е свободен сам да избира своите управляващи, но не от числото на боярите, които самият Тангра ги назначава.”
Сюбаши на сакалъйпския български корпус бил Бу-Юрган, но през 619 г. поканил на служба в сакалъйпския корпус със званието ак-булюкбаши (бригаден генерал) своя племенник Курбат, по прякор Бащу, и му обещал бързо кариерно израстване, ако той се откаже от християнството. Независимо, че Курбат бил приел християнството на 10-годишна възраст, той решил официално да се откаже от кряшенството и да направи кариера във Велика България. Отказът му от владение в ИРИ и неговата религия заради кариера във Велика България, показва че тя е била славна държава, чийто авторитет превишавал този на Ромейската държава. С връщането си към Джима (тенгрианството) Курбат се оказва много полезен за своя народ, като променял своята религия за успешни планове в политиката си.
Император Бершуд Менгер заповядал сакалъйпският корпус да се разположи в Бъйрман, Арджан и Ташил (деснобрежен Днепър). Бу-Юрган определил за своя столица Бъйрман (Одеса), Курбат - Българ-Балтавар (Полтава) в Арджан (Полтавщина), Шамбат, братът на Курбат, идвайки на служба при Бершуд, заедно с него получил руините на Къй-Уба (Киев). Курбат тогава като ак-булюкбаши командвал 100 хиляди бойци, а Шамбат - туменбаши (командир на дивизия) - 10 хиляди бойци. По заповед на Курбат, неговият по-малък брат Шамбат в 620 година възстановил крепостта Къй-Уба, заради което получил почетното име "Къй", издигнал на мястото на аула Аскал на хълмовете Куянтау град Бащу (Киев) и от него тръгнал на поход начело на многоброен отряд българи, анчийци и саклани-руси срещу врага. Той успял бързо да разгроми аварите и да завладее тяхната страна (Авар-Суба, или Банджар - Панония). В това му помагали и местните улчийци, също и башкортите, които наричали себе си „хантурчи” (хантурчийци) и били недоволни от управлението на аварския хакан. Но след победата Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, т.е. „Страна на конете Дуло”. Курбат като разбрал за това, заповядал на брат си да се върне на служба при него, но онзи отказал и поради това получил от Бащу прякора „Кий” (”Отцепник”), като променил смисъла на "Къй", когато се завърнал.
Шамбат управлявал в Дулоба (В западноевропейските източници тази държава била известна като Само. Това всъщност е името на Шамбат, фонетично променено) 33 години и си спечелил огромна слава с победи над фарангите и алеманците. Да служат под знамената му прииждали артанци (прибалти), байлакци (поляци), галиджийци (готи от Закарпатието), аварски улчийци (уличи от Войводина, Чехословакия, Полша), саклани (белоруси, украинци) и хонтурчийци. Но все пак в края на краищата бил разбит от фарангите и се върнал на служба при брат си Курбат. Балтаварът заповядал на Шамбат да заеме предишния си пост, губернатор на Бащу. Жителите на града толкова го обичали, че назовали цитаделата Бащу на неговото име „Шамбат”, а целият град нарекли на неговия прякор „Кий”. И сега анчийците наричат града Бащу „Кий” (Киев).
Балтаварът (цар) се местил между град Банджа на Азакско (Азовско) море и главния му град Хоръйсдан, който наричали още Батавъйл (Путивл), т.е. "Княжеския град"... Когато се връщал хаканът (император) непременно минавал през главните градове Тиганак и Балтавар (Полтава) и намиращата се от тях на един ден път гробница на Бу-Юрган. Майката на този знаменит бояр била от юрганския род на хонското племе хот или хотраг. След разгрома на хоните от чинците, тюрките и сербийците при кан Тиган по прозвище Хин-Батъйр, хотите и утигите се разбягали в различни страни. Хотите се заселили на река Соб или Собол, с десен приток Байгул и с леви притоци Сасъй-Идел и Тора-су. Собол се влива в Чулманско море. Кар дингезе и Кара дингез се явяват само заливи на това огромно море. Името на великата река Собол са дали потомците на хотите, които се заселили в нейната област начело с бия Туб и заедно с кара-оймеките се влели в държавата при управлението на Колъйн и сина му Анбал. И понеже от тук снабдявали с най-хубавите в света кожи от белка, то те от нас получили името си „собол” (самур).
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение