Успех на предстоящата премиера „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера на 29 и 30 април!
Изкуството във всички негови форми винаги е било една духовна храна на хората и стимул за живот и действие, особено в тежки периоди на човечеството, в какъвто се намираме в момента и всички ние.
Бях впечатлена, че именно в такъв период Софийска опера успя да организира летен фестивал на Панчаревското езеро с представителни спектакли от своя репертоар, които бяха както стимул за хората, така и се оказаха балсам за публиката, особено при днешната обстановка в България! И то при непоносимите жеги, породени от затоплянето на климата!
През пролетта на миналата година получих предложение за подготовка на целия двоен състав на предстоящата през есента премиера на „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Подготовката трябва да бъде певческа и интерпретаторска. Имайки зад гърба си огромен опит от контакта с този велик композитор чрез различни негови героини, представени по всички световни сцени под палката на различни големи диригенти - майстори, познавачи на Рихард Щраус, Ариадне бе една особено обичана моя партия!
Затова приех спонтанно предложението! Започна усилена, напрегната работа! Разбира се, че с нищо не може да се замени работата чрез онлайн с истинския контакт на живо. Но благодарение на чудесната професионална и техническа подготовка от страна на Операта, този контакт се осъществи особено интензивно и аз имах през цялото време чувството, че съм лично в София, в Операта. Нещо, което поради пандемията през тази година за мен не ще бъде осъществимо и възможно. Това наложи работата да бъде он-лайн. Но ще споделя и наблегна - напълно успешна от двете страни!
Искам да обърна внимание върху прекрасната музикална подготовка! Всички бяха чудесно музикално подготвени! А това подпомогна основната певческа и интерпретаторска работа! Нещата течаха, вървяха напред от само себе си! В лицето на изключително професионалната корепетиторка Йоланта Смолянова имах силна опора и атмосферата бе изпълнена с ентусиазъм!
Аз поех отговорността да помогна на певците да почувстват изискванията и индивидуалността, както и спецификата на Рихард Щраус, която не винаги с думи може да бъде обяснена. Аз запявах нещата, които силно са закърмени в мене и така можех да пренеса директно всичко, което от мен истински е почувствано! Щраус е вложил в образа на композитора от първата част - пролога, един свой автопортрет с всичките изисквания и всичките свои вълнения, изживявания и съмнения при създаването на едно произведение. Не е много лесна задача за певеца това да бъде обхванато. Тук обаче аз солидно скочих заедно с певеца в дълбоките води и мисля, че успяхме да оформим една вярна основа!
Въпросната символика на текста, текстът и музиката, съдържанието, които при Рихард Щраус са едно абсолютно единство, изискват истински да бъдат почувствани, а от там вече се оформя и вокалната им мисия на базата на съответния стил.
Например самата Ариадна в началото на второто действие непрекъснато пее за смъртта. А всъщност и в музика, и във всичко стои едно много логично развитие – копнежът ѝ за живот, и за любов! Не за смъртта! Финалът на операта според Рихард Щраус завършва с апотеоз на любовта, тя стои над всичко!
Моята цел бе Щраус да бъде почувстван и разбран от целия прекрасен и талантлив състав на Софийската опера, и да бъде пренесен от личността на всеки изпълнител. Вярвам, че сега при предстоящата режисьорска работа с талантливата млада Вера Немирова тази задача ще получи едно вълнуващо голямо развитие в смисъла и замисъла на великия композитор Рихард Щраус. Сега предавам работата в ръцете на диригента и режисьора, която ще започне през есента. Разбира се, и аз ще бъда в непрекъсната връзка с тях! Предстои известно шлифоване на постигнатото и изработеното през лятото с певците.
На добър час за един успешен и щастлив нов сезон, въпреки изпитанията, на които всички сме подложени! Нека вярата в истината и любовта към музиката и изкуството да бъдат не само вдъхновители, но и носители на сила и светлина, да бъдат над всички трудности, пред които днес сме поставени!