Този гала-концерт трябваше да се чуе от повече любители на музиката! Не беше никак трудно да се предвиди, че след толкова дълго отсъствие от тази сцена залата на Софийската опера ще се окаже тясна, за да побере желаещите да я видят на живо. Нея – дъщерята на Валери Попова, която, колкото и невероятно да звучи, има вече 26 сезона зад гърба си. Наистина е жалко, че с изключение на БНР родните електронни медии, ненаситни за всякакъв вид шоу, риалити и самопровъзгласили се „звезди” могат да бъдат толкова индиферентни към истински големите събития в културния ни живот.
Дългоочакваният гала концерт на Александрина Пендачанска, с който тя отбеляза 25 години от дебюта си в Софийската опера и балет се превърна в събитие, каквото музикална София не помни не само тази есен! Налага се да говорим за него в обратен на програмата ред, тъй като за първи път родните меломани чуха в изпълнение на Пендачанска откъс от „Саломе” – операта от Рихард Щраус, която за пореден път прочу огромния й талант и продължава да я води до най-далечни точки от земното кълбо – предстоят й гастроли в Москва, Сао Пауло, Бразилия и Санта Фе, САЩ. Както самата изпълнителка бе предупредила, тази разтърсваща интерпретация действително не търпи никакви бисове след себе си, колкото и на зажаднялата публика да й се искаше това. Толкова вглъбено, изпипано до последния детайл и смразяващо убедително изпълнение на Саломе рядко може да се види и чуе!
Не всеки ден може да се чуе и версия като тази на прочутата ария на лейди Макбет от първо действие на едноименната опера от Верди. С нея Александрина Пендачанска загатна качествата си (не от вчера!) и в тежкия драматичен репертоар. „Благодаря ти, мамо!”, чуха я да въздъхва с благодарност близко стоящите от предните редове след интерпретацията й, която напомни и за Валери Попова, и за незабравимата Гена Димитрова.
Росиниевата „Семирамида” и особено Вителия от „Милосърдието на Тит” от Моцарт, и двете неособено популярни у нас заглавия подсказаха другата, по-лирична „линия” в развитието на един необичаен талант, тръгнал от сцената на Софийската опера и балет преди четвърт век, за да покори световните сцени. Затова съвсем логично и естествено прозвучаха поредните отличия, които й бяха връчени след концерта – наградата „Златен век“ на Министерството на културата и „Кристално огърлие“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Но като че ли особено скъпо за световната прима е признанието на колегите й от Софийската опера и балет – обявяването й за почетен член на театъра от акад. Пламен Карталов. Неслучайно на последния артистичен поклон звездата повика до себе си на сцената Карталов заедно с гост-диригента Дамиан Йорио. „На 17 години ти тръгна да осъществяваш своята детска мечта. Вече на 18 дебютира на сцената на театъра на майка си, Валери Попова и избра за свой учител незабравимата Гена Димитрова. За да поемеш по пътя, който те отведе в галактиката на световните оперни театри“, припомни акад. Карталов.
Разчувствана, Александрина Пендачанска разказа как като дете от последния ред на партера върху коленете на майка си е гледала спектакъла, с който Николай Гяуров чества своя четвърт век на същата тази сцена. И изрази надежда тази вечер в залата да има още едно такова момиче, което един ден да чества юбилея от дебюта си в Софийската опера и балет.