Решението на Илон Мъск да ограничи използването на Starlink от Украйна ускори усилията на съюзниците на САЩ да изградят собствени сателитни комуникационни мрежи. Системата е ключова за украинските комуникации и управлението на дронове по фронта, а внезапното намаляване на скоростта показа колко силно военните операции зависят от частна американска компания.
Ограничението е било настроено така, че да прекъсва връзката при движение на терминала с над 160 км/ч. Това е засегнало дронове, използвани за отбраната срещу руски безпилотни апарати, както и за доставки и комуникации между украинските подразделения. Украинското военно министерство съобщи, че скоростта на услугата е възстановена след около две седмици ограничения, а президентът Володимир Зеленски заяви, че връзката отново е достигнала необходимите нива.
В събота Мъск призна, че SpaceX е ограничила цивилната услуга Starlink, като заяви, че тя не е предназначена за настъпателни удари с дронове. Той обаче подчерта, че Starshield, военната версия на системата, се притежава и контролира от американското правителство. Така останаха различия между публичните обяснения на Мъск, Белия дом и украинските власти за това кой е разпоредил ограниченията.
Европа ускорява собствените проекти
Случаят предизвика безпокойство в Европа заради възможността жизненоважна комуникационна мрежа да бъде ограничена без предварителна консултация със съюзниците. „Колкото повече политизирате продуктите си, толкова повече вредите на марката си“, заяви полският външен министър Радослав Шикорски. Варшава участва във финансирането на Starlink за Украйна.
Американският сенатор републиканец Кевин Креймър също предупреди, че САЩ не трябва да бъдат „толкова зависими от една система, един човек и една компания“. Според Ройтерс ограниченията са засилили натиска в Европа за изграждане на собствени военни сателитни способности, тъй като бърза и напълно съпоставима алтернатива на Starlink все още няма.
Най-близкият действащ европейски вариант е OneWeb на френската група Eutelsat. Мрежата разполага с около 650 спътника и планира да достигне приблизително 1300 до 2030 г., но терминалите ѝ са по-големи, по-тежки и по-енергоемки. Пълното преминаване от Starlink към OneWeb би изисквало подмяна на хиляди терминали, защото SpaceX използва собствена технология. Starlink има повече от 11 000 спътника в орбита.
Първите нови мрежи ще се появят след години
Украйна и Финландия обявиха, че Киев ще се присъедини към планирана сателитна мрежа на финландските компании ICEYE и Nokia. Споразумението е част от пакет за 300 млн. евро, а първите спътници се очаква да бъдат изстреляни през 2028 г. Проектът е насочен към изграждане на система, която държавите да притежават и контролират самостоятелно.
Канада също предлага алтернатива чрез мрежата Lightspeed на Telesat, съставена от планирани 288 спътника. Компанията цели първо изстрелване през декември и начало на услугата в началото на 2028 г. Европейският съюз междувременно развива мрежата IRIS² от 348 спътника, но първите изстрелвания са планирани за 2029 г. Това означава, че за Украйна и останалите съюзници на САЩ независимостта от Starlink остава дългосрочна задача, а не незабавна замяна.
Източници: itiger.com, apnews.com, investing.com