Европейският съюз и САЩ водят преговори за подписване на споразумение за свободна търговия, по-известно като ТТИП или ТПТИ. В цяла Европа различни оргназиици водят кампания против подписването на това споразумение. В България обаче темата остава между другото, макар че държава като нашата не би имала особено големи ползи, ако това споразумение бъде подписано.
Какъв е проблемът?
На първо място, проблемът е, че преговорите по споразумението са забулени в тайна. Никой не знае (с изключение на ограничен кръг хора), върху какво точно се преговаря. Притеснителен е фактът, че преговорните глави са под строга охрана дори за депутатите в ЕП. Ако някой от тях бъде допуснат да получи малко повече информация, може да чете документи в специална стая при унизителни условия и под стража (под плътната опека на охранител, който осветява материалите с лампа) и е длъжен да подпише документ, че няма да споделя видяното. Това трудно кореспондира с демократичните ценности на преговарящите субекти ЕС и САЩ и, разбира се, поражда редица въпроси.
Миналата седмица в Българското народно събрание, се направи опит за т.нар. “първи публичен дебат” по темата. За съжаление дебат нямаше, а мероприятието изпъкна като първи, официален лобистки опит на българското правителство в подкрепа на споразумението. Тезите, които министър Лукарски сподели, не почиват върху нито едно изследване, как точно ТПТИ ще повлияе върху българската икономика. Оказа се, че икономическото министерство няма анализ по темата и тепърва ще се опита да направи такъв. Това не попречи на министъра да каже, че твърденията на организации в цяла Европа, включително и в България за минусите от споразумението са “волни хипотези”. Не искам да издребнявам, но съм притеснена от факта, че точно този човек, който малко по-късно в изказването си каза, че в България имаме мораториум върху ГМО (а ние имаме върху шистовия газ!), участва във вземането на решения по темата. Изказването на вицепремиера Кунева беше скандално! Тя обяви, че е “категорично ЗА” споразумението. Единствено можем да я поздравим за последователното й поведение от “категорично ДА” като комисар, е “категорично ЗА” като вицепремиер на България.
Отдавна сме свикнали българските властимащи да не се грижат за националните ни интереси, но може би от правителството на Костов насам не сме виждали по-ожесточен лобизъм за интересите на друга държава – в частност САЩ. На реформаторите обаче трябва да им стане ясно, че това не е просто, като да усвоиш грант от американска фондация. И тук не става въпрос за пошъл антиамериканизъм, а за много по-съществен проблем.
Какви са основните притеснения?
От знаещото се до момента, в споразумението има доста притеснителни неща. В него например, интересите на мултинационалните кампании са над тези на гражданите и държавите. Предвиждат се арбитражи, които да уреждат споровете между държавите и корпорациите. Корпорация може да съди държава, но държава не може да се жали срещу корпорация. Мултинационална компания може изобщо да не се обръща към традиционния съд на съответната държава или международни апелативни инстанции и дори да получи решение, противоположно на техните. Ако държавата загуби делото – плаща пропуснати ползи. Ако го спечели – пак плаща – разноски по делото, които са стотици милиони евро.
Примери вече има достатъчно и без ТПТИ. В Германия – “Ватенфал” срещу Германия на стойност 4 млрд. евро, заради решението на германското правителство да излезе от ядрената енергетика. Братята Микула срещу Румъния: Румънските фабриканти Йоан и Вируел Микула години наред получават огромни държавни субсидии – не се налага да плащат мита за внос на суровина и ДДС за машини, печалбата на компанията им за минерална вода и безалкохолни напитки не е облагана. Привилегиите секват след като Румъния става част от Европейския съюз. В съответствие с правилата на ЕС, държавата намалява субсидиите драстично. Поради факта, че фирмата им е регистрирана в Швеция, като външни инвеститори, макар и румънци, братята съдят Румъния пред търговски трибунал във Вашингтон. Пред арбитражния съд адвокатът на Микула аргументира, че инвестициите на клиентите му несправедливо са пострадали. Последните изхождат от това, че субсидиите щели да продължат най-малко едно десетилетие. Адвокатите на правителството оспорват - никога не е било обещавано, че законите за облагодетелстване на предприятия ще остават без промени. В крайна сметка Румъния е осъдена да изплати 250 милиона долара. 30 милиона са само адвокатските хонорари. Държавата отказва да плати. "Ощетените" вече са издействали разпореждане от арбитражния съд за конфискуване на държавно имущество зад граница. Ако Румъния плати, ще понесе санкции от ЕС за непозволена държавна помощ на частна компания. Във връзка със случая Европейската комисия е препотвърдила забраната си да бъде изплатено обезщетение на компанията на Микула. Каквото и да избере Румъния, делото ще струва на гражданите й няколкостотин милиона долара.*
Ако например България реши да увеличи минималната работна заплата и това доведе естествено до ограничаване на печалбата на дадена корпорация, то е извън съмнение, че държавата ще бъде дадена на арбитраж и ще се наложи да плати “загубите” на корпорацията. Мораториумът върху фракинга също ще се окаже проблем и ще се наложи да бъде премахнат. С две думи – никаква държава, само пазар. Националните парламенти и правителства просто ще станат излишни, защото споразумението предвижда създаването на Съвет за регулаторно сътрудничество. Предвижда се партньорите по Трансатлантическото споразумение да съгласуват законите си, т.е. САЩ ще има съвещателен глас при подготовката на европейските регулации. Съветът трябва да улесни ранния достъп до проектозакони и възможността заинтересованите страни да участват в писането на стандартите.
Проблемът по хармонизирането на стандартите се състои във факта, че в Европа те са чисто и просто по-високи. Как ще хармонизираме тези стандарти със САЩ, като там те са или много ниски, или просто липсват? Ето например в САЩ не съществува задължението на работодателите да подписват трудов договор със служителите; те могат да бъдат освобождавани по всяко време без изтъкване на причина; не съществуват и ограничения на работното време.
По отношение на стандартите за храни - 70% от всички храни в САЩ съдържат ГМО. 90% от месото има остатъци от растежния хормон рактопамин. От 84 000 вещества, забранени в Европа, американските агенции досега са успели да забранят само 6. При тях действа принципът, че всичко, което не е доказано вредно, е безвредно. В Европа е в сила логически обратният принцип: че всичко, което не е доказано безвредно, е вредно.
Какъв е отговорът на Европейската комисия?
Независимо проучване, проведено за Европейската комисия прогнозира, че когато е напълно оперативна, ТПТИ може да донесе ползи за икономиката на ЕС и да доведе до растеж от 0.5 % на БВП. Европейският комисар Карел Де Гухт обещава, че ТТИП ще донесе на всяко семейство в ЕС допълнителен годишен приход от 545 евро, като си спести, че това евентуално ще стане в дългосрочен план, едва след 20 години.
Комисията обявява подкрепа за ТПТИ и заради евентуална енергийна диверсификация на Европа, но остава проблемът за това как точно ще бъде доставян газ или петрол от Америка до Европа и кой ще поеме транспортните разходи.
Тези "положителни ефекти" се оборват в изследването, направено от Джероним Капалдо от октомври 2014. Той излага следните основни аргументи: ТПТИ е голямо търговско споразумение, което има за цел допълнително да приобщи икономиките на Европа и САЩ. Има няколко изследвания по темата. Защитниците на ТПТИ се позовават на 4 изследвания, поръчани от Комисията, които предвиждат малки нетни печалби за всички държави и постепенно заместване на вътрешноевропейския пазар с трансатлантически такъв. Според някои актуални мнения, моделите, които са използвани, не са добра основа за политически решения, защото са неподходящи и се базират на модели и икономически процеси от 90-те години, когато световната икономическа ситуация е съвсем различна. Капалдо използва Глобалния модел на ООН (United Nations Global Policy Model). В резултатите от изследването, ясно се виждат намаляване на държавните приходи, загуба на работни места и т.н.
Общо взето, като изключим всички притеснения и се съсредоточим само върху икономическите “ползи”, виждаме, че те също са изключително спорни. Вече е ясно, че ТПТИ не е икономическо, а политическо споразумение, от което имат полза тесен кръг хора в преговорния екип и то в най-добрия случай. Хубаво е, преди българското правителство категорично да изрази своята позиция “ЗА”, да направи адекватен анализ за ползите и загубите от влизането в сила на споразумението, да ограничи малко желанието си за финансово задоволяване на собствените си нужди и да обърне внимание на българската държава и нейните граждани.
А до тогава, ако това изобщо стане, трябва да е ясно едно – Ню Йорк няма да бъде залят от български стоки, на български производители, нито ще може да преизпълним петилетката на Лукарски – български дюкян във всеки американски град!
*Информацията е взета от "ТПТИ - първи доклад за потенциалните ефекти върху българското общество и икономика" на Сдружение "Солидарна България"