Макар и неофициално, станаха известни кандидатите на ГЕРБ за кметове на големите градове в страната. Естествено, безапелационна е кандидатурата на Йорданка Фандъкова за кмет на Столицата. В това няма нищо изненадващо. В крайна сметка Данче – както свойски я нарича премиерът, стана неразделна част от представата на ГЕРБ за управление – много приказки, но минимален резултат. Тази миловидна женица, успя да завладее сърцата на софиянци, както никой преди това. А както знаем, в България се гласува не с разум, а със сърце или отворен джоб. Същевременно, никой, никъде не отбелязва, че добрата дама управлява 1,5 млрд. лева. Разбира се, че общинският съвет взема решенията, но мнозинството в него е на същата политическа партия, чийто кандидат е госпожа Кмета.
Поради факта, че софиянците гласуват с емоция, а не с разум, зад фасадата остават скрити огромните проблеми, които има града ни. Ще чуете всеки да казва “абе, нещо се прави”, какво нещо обаче никой не може да формулира. Градът се промени – факт. То оставаше да не се промени столицата на държавата, с увеличаващо се ежечасно население. Както каза премиерът – личи си, че в София управлява жена, заради няколкото цветни градинки.
Зад градинките с теменужки обаче има разруха. За съжаление, истинските проблеми на града не са тема в медиите, като изключим някои спорадични репортажи. Дебат няма, въпросите на опозицията потъват в морето от медийни изяви на кмета и екипа й, който сам по себе си е скандален и неприемлив, но не е сменен от 2009 г. до сега. Дори и социолозите не си правят труда да изследват проблемите на база обществено мнение, а изседват само рейтинга на кмета. Проблемите обаче са много. И голяма част от тях са свързани със свещената крава на ГЕРБ – инфраструктурата. В София, дори и ако си от друга планета, можеш да познаеш, че идват избори. Започват огромни ремонти на едни и същи булеварди в града. Естествено, те изкарват само една зима, защото се правят с нискокачествени материали, за да се ремонтират отново и отново, а нашите данъци на стойност около 500 млн. на година изтичат в нечий джоб. Въпреки огромното перо в бюджета за ремонт на улици и цялостна инфраструктура, дори в центъра са малко места, на които да не ти отидат шарнирите на колата в огромните дупки. За кварталите няма нужда да се говори, защото там нещата са безнадеждни. Една разходка по “Витошка” е достатъчна най-малко да си счупите токчетата на обувките, ако не и да ви се случи нещо по-лошо. Всичко това е гарнирано с огромни количества прах, предизвикани, от една страна, от унищожаването на зелени площи, за да бъдат строени, от друга страна, нови бизнес и жилищни сгради на най-невероятни места. Хората отдавна си гледат в кухните между две съседни сгради. Дори могат да си подават и солта, докато вечерят.
Проблемът с паркирането и “източването” на средства от страна на дружеството “Център за градска мобилност” е друга дупка в управлението на Столицата. Административен съд - София на два пъти потвърди, че Центърът за градска мобилност поставя скоби и пуска „паяци" да вдигат автомобилите, без да има законовото право за такава дейност, защото е търговско дружество. Това обаче не пречи на същото това дружество да извършва тази дейност, както и да генерира абсолютно незаконна печалба от 11 милиона лева. Някак естествено преминаваме към темата за задръстванията – проблем, който изглежда, че вече няма решение. Няма да го решат и с поредното планирано вдигане на таксите за паркиране в синя и зелена зона. Може би 100 пъти експерти, включително и от чужбина, обясниха на кмета, че трябва да въведе интегрирана система за светофарите в София. Цената също е “по джоба” на Общината. Защо не се въвежда? Защото капиталовложението в нея е еднократно. Когато обаче правиш кръстовища на две нива, които просто изместват “тапите” от едно кръстовище на другото, можеш всяка година да прибираш комисионна от фирмите, които всяка година ще ги ремонтират. Е, да не е луда Данчето да реши част от проблемите с трафика, като оправи светофарите?
Общата идея е, че Фандъкова и партията й никога не са имали визия или намерение да подобрят живота в градовете и държавата като цяло. Но пък разчета им за преразпределение на 1,5 млрд. лева, през партийната каса, за да си гарантират спечелването на поредните избори е точен. Въпреки изброените проблеми, които са капка в морето на фона на оставащите, въпреки че години наред парите ни се харчат без контрол, Фандъкова няма реална алтернатива. Това, че няма алтернатива е лошо за самите управляващи. Те вече са загубили почва под краката си и се смятат за въздесъщи. Време е гражданите на София да се почувстват обидени, от псевдоуправлението на града. Не може да няма алтернатива на управление, което с некадърността си и с корупцията, превърната в официална политика на общинската администрация, предизвиква огромни опашки например, когато трябва да се записват децата в детски градини. За мен това е обидно. Обидно е, че като овце висим от 4 часа сутрин, за да подадем документи. Престъпление е, че родителите вземат бележки за несъществуващи болести на децата си, за да минат по-напред в списъка. Престъпно е, че приятелките на Данчето – директорките на някои столични градини и ясли, приемат фалшивите документи, а и искат немалък рушвет. Да, има много деца в София (за щастие, а може би и за сметка на останалата част от държавата) и е трудно да се изградят толкова много нови детски градини. Но нали за това гласуваме, за да овластим хора, които да решат тези проблеми, а не да се оправдават? Оправданието, че липсват средства е смешно. Смешно е, че ГЕРБ управлява София от 2007 г., но проблемите с инфраструктурата, с местата в детските градини, със завода за боклук, в Студентски град, с паркирането и т.н. не са решени.
А на фона на тези проблеми е смешен скандала, предизвикан от кресливи представители на абсолютно неизвестни сдружения, по отношение на паметника на Самуил, открит вчера. По същество е правилно да се повдига въпросът за дебат по използването на градските пространства, но дебата трябва да се повдигне и за разрешението за строеж, което се дава на стотици сгради, на всякакви места. Дебатът може да бъде, защо пространството пред НДК и в подлеза се ремонтират за трети път, като скъпоструващият мрамор изчезва безследно и се заменя от плочи от варовик, в добрия случай. Дебатът може да се води от хората, живеещи около ремонтираните трамвайни линии на бул. “България”, стига да оцелеят преминавайки през подлезите на същия булевард, които са в пълна разруха.
Като си затваряме очите пред проблемите, ще продължаваме да живеем като скотове в Столицата и да слушаме в опиянение за новата градинка, открита от Данчето и неприлично забогателия й екип. А когато някоя фасада на сграда се срути върху колите и хората минаващи отдолу, ще откъснем теменужките от градинката, за да ги поставим на лобното им място. Ето на това му се казва “с един куршум – два заека”.