Рибите ще оцелеят и след нас, глобално погледнато. Те съществуват преди хората и са оцелявали хилядолетия. Те са изключително жизнени. Минават бракониери с хлорна вар, с ток, избиват всичко живо в реката. След пет години, ако реката се остави на мира, ще видите, че пак ще гъмжи от живот. Това коментира пред Факти.бг Димитър Куманов, дългогодишен майстор на пъстървовия риболов и познавач на реките, член на сдружение „Балканка“. Сдружението наскоро приключи проект за възстановяване на оригиналната дива балканска пъстърва в българските реки.
Можем ли да кажем колко вида пъстървови риби има?
Едва ли може да се определи точно. Много са – европейска пъстърва, която в България наричаме балканска, дъгова – популярна у нас като американска и която най-често може да се види в магазините, тъй като се отглежда в рибарниците, сивен – която пак е американски вид, чукски сик, липан... Има македонска, мраморна, охридска пъстърва – част от тях са ендемични видове – т.е. няма ги другаде.
Има и черноморска пъстърва, която е соленоводна и която се лови и в Дунава, където вероятно влиза, за да си хвърли хайвера. Дунавската пъстърва пък е нагоре по течението – в Германия. Всички те са към рода на салмонидите, към тях принадлежи и сьомгата. Разликата между тях обикновено е в окраските
Сьомгата и пъстървата са братовчеди?
Да, в известен смисъл.
В горните течения на реките основно, където има бързотечащи води. Имаше опити да се зарибяват язовири, но там те не оцеляват, могат да хванат само при вливането на реките в язовирите. Едно от изключенията е язовир Искър, където е хващана голяма пъстърва. Сред другите изключения, в които има пъстърви са високопланиски язовири като Малък Беглик и Тошков чарк.
А каква е тази сьомгова пъстърва, която стана популярна напоследък?
Сьомгова пъстърва няма. Това, което се продава в магазините и ресторантите, е живо мошеничество. Това са възрастни американски дъгови пъстърви. Повечето от тях са стояли в рибарниците, за да ги използват за разплод и като им дойде времето да умрат от старост, биват продавани. Характерното за тях е, че месото им е станало розово. Защо? Защото цветът на месото на пъстървовите риби зависи от това с какво се хранят и донякъде от водата, в която са живяли- какви минерали има там например. Мошеничество е, защото тези риби не са хубави за ядене. България изнася много пъстърва. Но при износа има ограничение от 250 грама на риба. Всички по-тежки риби отиват на вътрешния пазар. И какво се получава – най-старата от всички риби не само отива на пазара, но и се надува цената й, като се представя за сьомгова пъстърва.
Той е насочен не толкова дали изчезва пъстървата изобщо, а да разберем дали все още е останала у нас дивата, оригинална, балканска автохтонна (първична, местна – бел.ред.) пъстърва – тази, която от векове и хилядолетия е оцелявала в реките ни.
Защо е необходимо това?
Защото през последните десетилетия реките у нас са зарибявани с може би над 50 милиона рибки от рибарници. Тези рибки обаче не са плод на естествен отбор в дивите реки, а са подбирани от хората, в много случаи се използват хибридни видове. Търсим дали са останали от автохтонните видове у нас. Предстои да се направят и генетически изследвания. Изпратили сме проби в Южна Корея и очакваме резултати.
Проблемът е че нямаме материал за сравнение – няма генетичен материал от риби преди 1960 година, когато са започнали масовите зарибявания. Затова сме взели генетичен материал от рибарници, с който да сравним хванатите по проекта риби. Ако се установи, че имат общ генетичен материал, значи не сме открили автохтонна пъстърва. Ако има риба, която се различава от тези в рибарниците, в голяма степен ще сме сигурни, че това е наша пъстърва.
Какви са причините за изчезването им?
Причините са много. Трите най-важни са, на първо място - много реки са тотално ликвидирани от ВЕЦ-овете, на второ място – бракониерството. Замърсяването на водата също е причина, макар че то по-слабо засяга пъстървите. Високо по планините замърсяването е значително по-малко. Бъдещ проблем може да стане високопланиското животновъдство, което вероятно ще се развива.
Но ВЕЦ-вете и бракониерството са брутален проблем. Бракониерството в момента е по-големия проблем, но ВЕЦ-овете са по-голямата заплаха.
ВЕЦ-овете спират миграцията на рибите?
Това е по-малкия проблем. По-големият е т.нар. деривационни водноелектрически централи.
Високо някъде в планината се прави бараж на реката. Там се хваща водата с тръби, които, в много случаи, на 5-7 километра надолу по реката стигат до сградата с турбините. Какво правят? Масово горе се хваща или всичката вода, или огромната част от нея. И лятно време, при маловодие, реката физически престава да съществува, заради правенето на въпросния безценен ток. Какво мигриране, когато реката просто я няма. Миграция има, когато има река. Тогава гледаме - има ли рибни проходи, подходящи ли са. У нас, за съжаление, 95% от рибните проходи са непроходими за алпинисти, за риби да не говорим...
Друг голям проблем са задбаражните езера. В тях се натрупва тиня, в която започва да се развива гниене, поява на водорасли и всякакви други неща, които не са характерни за високопланинските райони, липсва кислород във водата. Когато тази вода се пусне надолу, тя тече, особено в началото, полуотровна. Тъй като тинята пък се задържа горе, надолу по коритото на реката започва ерозия – то остава само на камъни, няма го по-финият субстрат. ВЕЦ-овете са възобновяем източник, наистина, но нанасят невъобразими, ужасяващи поражения върху природата.
Така, разработвайки мерки за спасяване на пъстървите, се оказа, че всъщност разработваме мерки за спасяване на местообитанията на всички видове в реките. Въпросът е вече, как да запазим реките.
В момента (По данни на Сдружение "Риболовен клуб Балканка" и WWF - България) в България действат 247 ВЕЦ-а. Предстои те да надминат бройката 1000, ако всички планове се осъществят. Надявам се дотогава да сме се преборили. Някой ден всички рибари ще се обединят срещу собствениците на ВЕЦ-ове, които са около 150 души. Риболовците обаче са над 200 000. Когато се натрупат достатъчно ядосани хора, а те вече започват да недоволстват, ще стане страшно...
Има опасност децата ни да не могат да видят истинска река, всичко ще бъде тръби. В Благоевградско само, има издадени 526 разрешения за водовземане. Закона за водите забранява каскадното изграждане на ВЕЦ-ове, но няма определение какво е каскадно. Има реки на които са построени два ВЕЦ-а един до друг. На Искър, след Лъкатник има три ВЕЦ-а един след друг. Единият свършва и започва другият... Между първия и третия ВЕЦ няма река.
Спасяването на пъстървите е свързано със спасяването на местообитанията...
Разбира се. Пъстърви ще има, ако има реки. Глобално погледнато, рибите ще оцелеят – имало ги е преди нас и ще ги има след нас. Те ще останат последни, след като загине всичко живо на планетата.
Толкова ли са жизнени?
Изключително. Минават бракониери с хлорна вар, с ток, избиват всичко живо в реката. След пет години, ако реката се остави на мира, ще видите, че пак ще гъмжи от живот. Бил съм свидетел как в центъра на София, в подпочвената вода на изоставени в края на соца сгради са били намирани кленове, каракуди и костури. Това потвърждава хипотезата за разпространение на хайвера на някои риби с помощта на птици. Поначало рибите хвърлят хайвера си в плитчините. Когато птиците кацат на същите места, този хайвер полепва по краката им и те го пренасят на други места.
Ако се върнем на балканската или европейската пъстърва...
Чисто научно, все още е голяма каша с наименованията и видовете. Няма пълни и точни изследвания. Пъстървата, която ловим тук, може да бъде уловена в Австрия и Франция. Поне на външен вид, те много си приличат. У нас пъстървите, които се ловят се различават само цветово. Но може да се каже, че тази която се лови у нас е т.нар. кафява пъстърва, която е разпространена в цяла Европа. Не съм убеден, че някой ден ще можем да докажем, че у нас има уникална пъстърва. Да не забравяме, че реките в Дунавския басейн, чрез Дунав имат връзка с реките от Западна Европа.
От двете страни на Стара планина може ли да има различни видове?
Рибите от двете страни на Балкана, действително се различават. Особен интерес представлява Странджа, където допреди десетина години имаше местни видове, но след като там беше открит пъстървовия риболов и хората в района се насочиха към него, вероятно вече не са останали.
Проблемът е, че като цяло, въпреки зарибяванията, пъстървата намалява значително. Спомням си, като дете, че трябваше да внимавам къде стъпвам, когато минавах през някоя река – толкова много риба имаше. Когато започнах с риболова, на ден съм имал най-малко 100 контакта с риби, от тях 50 съм хващал и 30 от тях бяха с разрешения размер за прибиране (има минимален размер под който рибите трябва да се пуснат обратно във водата). Сега, ако хвана 5 риби, броя риболова за успешен.
У нас липсват научни изследвания върху рибите и една от целите ни е да предизвикаме интерес и в научните среди по тези теми.
Вкусна ли е пъстървата?
Пъстървата е една от най-вкусните риби, разбира се, говоря за дивата пъстърва. Нещо повече, за мен тя е едно от най-вкусните храни, които съм ял. Тя е и световен шампион сред рибите по бързо плуване. Тя е най-бързата риба в сладки води.
Нещата трябва да се подобрят, иначе, пак казвам, децата ни няма да видят тези реки, които ние сме виждали.
Зарибяванията нужни ли са?
В сегашната ситуация имаме две алтернативи – или реката стои празна, или зарибяваме. Рибите са част от екосистемата. Има обаче надежда във високите части на планините, където по реките има непреодолими прегради, да има още от дивите, автохтонни риби. Ако открием такива риби, трябва да ги използваме, за да възстановим популацията и да зарибяваме от тях, тъй като те са оцелявали от хилядолетия и са плод на естествения подбор. Това са най-оцеляващите риби за нашите реки.
Тези места са изключително ценни и според нашия наръчник там не трябва в никакъв случай да се зарибява с риби от рибарник. Това се отнася и за националните и природните паркове. В парк Рила, например, приеха всичките ни предложения свързани с риболов и зарибяване.