Всички са объркани от възникналата политическа ситуация, дошла с оставката на кабинета Борисов-2. Коментаторите в телевизионните студия са предпазливи, досущ като участниците в първата „Панорама“ след 10 ноември 1989 г. Нито имат ясна представа какво предстои, даже не са напълно сигурни, че това, което се случи, се е случило наистина. Дори Рут Колева, която винаги дава бързо експертно мнение по всички въпроси на битието, още не е изразила становището си. Добре, че в Конституцията ясно са разписани възможностите за действие, а едноименният съд е на разположение и вече бе сезиран от Президента за тълкуване на един казус. На всичкото отгоре два месеца ще си имаме двама президенти, като добрата новина е, че се срещнаха в нормална атмосфера, макар и пред напоително коментираната картина на Златю Бояджиев със стадото говеда.
Борисов прецени, че няма парламентарна подкрепа и хвърли оставка. Никой от ГЕРБ, нито от министреския му съвет, не извади калкулатора си, за да се увери в това – щом лидера казва, значи е така. Както няма и никакво значение, че Валери Симеонов твърди точно обратното – че със сборния отбор на обедините патриоти, подкрепата ставала още по-явна и сигурна. Борисов просто си тръгна. С всяка думичка от прощалното си изявление показа, че няма търпение да се прибере в къщи. И че не са лишени от основание предположенията, че загубата на изборите е била планирана основна точка в стратегията му. Ако е така, може да му се признае, че разбира от хора – избра най-подходящия кандидат, който да яде сигурен бой – 35:60 от „военния пенсионер“ с инициативния комитет не е малко. Клетата Цачева – дори в родна Драгана се оказа немила-недрага. Леля й се разстрои, а кметът обясняваше, че на хората не можело да се разчита – едно обещавали пред него, друго направили после.
Борисов си тръгна, като изпълни с възхищение почитателите си, определили поведението му във финалното обръщение за благородно, достойно и образцово. Дали министрите му, на които предстои да опразнят кабинетите си, са обърнали внимание на тези детайли и са се изпотили от вълнение заради достойното му поведение. Съдейки по израженията им, едва ли са определили денят на оставката като добър за българската демокрация. Подавайки оставката, Борисов заяви, че изборите са показали, че „има партия, по-силна от нас“. Нещо, което преди това отричаше всячески. Цветан Цветанов пък създаде впечатление, че не се е срещал с премиера след изборната нощ. Той заяви, че в изборите нямало победител. За такива евентуално можели да се считат Патриотите и Марешки. Да се чудиш какъв е този натрапник, дето ще полага клетва през януари.
Цветанов почти си поиска народът да му благодари, че резултатът от изборите не е бил манипулиран, както се говорело, че ще стане от месеци насам. Дали Борисов се е оттеглил благородно и достойно може да се спори, но след като излезе от консултациите с президента Плевнелиев, отново видяхме познатия Бойко. Основният проблем на българите бил, че имали къса памет – траела около година и половина. Но пък вярвал в инстинктът им. Максимум година пък давал на втория си кабинет с оглед на наличното парламентарно мнозинство. Метна и отровни стрели към коалицонните партньори – с тях щял да се занимава Господ. Не стана ясно защо точно, с изключение на това, че си приписвали от успехите на Борисов, докато облитали заедно обектите, с които се гордее. И както обясняваше, че волята на суверена го е обезоръжила и хората си казали ясно думата, изведнъж затрака с картечницата: „Радев сега има цялата власт – може да прави ограда по границата, да вдига пенсии, да строи Белене…“. И призова победителите да си направят правителство. Разбира се, никой не дръзна да репликира Борисов, че все пак е избран президент, а не нов премиер, но ние отдавна сме свикнали с отсъствието дори на невинни уточняващи въпроси към него.
Борисов е напълно прав за късата памет на българина. Даже и е дал твърде дълга трайност. Ако след предсрочните избори се върне на власт, това ще му позволи да заяви спокойно нещо от рода на: „това нямаше да се случи, ако ме бяха оставили да си изкарам мандата…“. Ще го каже, без да му мигне окото. Кой ще ти помни, че сам си е тръгнал.
Ако напролет се върне във властта, в негов интерес ще е да е с нов репертоар…