Най-после звездите се подредиха правилно и вкупом ведро ни намигнаха. Дариха ни уикенд на единство и омиротворение. Само каква щедрост! Бяхме неузнаваеми. Политиците също. Докато служебното правителство поемаше властта от старото по възможно най-цивилизования начин, Григор Димитров съсипа Деня на майстора, като откъсна 5 работни часа от трудещите се. Погледите бяха приковани в корта, където Гришо превърна Рафаел Надал от Враг номер едно на Хасковската селищна система в обществен враг на цяла България. Испанецът години ще се чеше от сочните пожелания на българите. Григор го накара да вие и стене, както го правеше в работна обстановка бившата му приятелка. Нямаше помен от нервното момче, което ядно чупеше ракетите си за щяло и нещяло.
Паралелът с лудото американско лято отпреди 23 години се наложи сам. И ако времето позволяваше, а Гришо бе победил, вероятно пак щяхме да излезем с ледени бири да прегръщаме непознати. Този път не заради цял отбор, а заради един спортист. Но пък загуба на полуфинал звучи толкова познато и наше, та чак да му стане мило на човек. Дотам стигаха и футблистите ни, и волейболистите, а сега и Григор. Щипката горчивина си остава тайната на готвача в рецептата на националното ни обединение. Григор се завърна с гръм и трясък, а само до преди няколко месеца го вкарваха в едно изречение с любителя на малки котета порода "Трепни". И наистина, кариерата и отразяваните жълтини от личният му живот, стремглаво сочеха това. Но той се спаси, като смени треньорския екип и се оказа, че не е сгрешил в избора.
Докато Гришо изтезаваше Надал, лъчите на помирението огряха и "Дондуков". Огнян Герджиков представи пъстроцветния си кабинет и обеща приемственост и надграждане, докато се сбогуваше с Борисов. Това прозвуча малко странно, като имаме предвид, че предходният кабинет едва преполови мандата си, но да не разваляме идилията. Дори когато обеща ревизия на предшествениците си, служебният премиер го изрече така загрижено и бащински, сякаш прави забележка на внучето си от стихотворението за дуфалака. И Бойко, разбира се, прие "заканата" с ведра усмивка. И, както обеща, се прибра в Банкя да санира къщата си. Току-виж се завърне на власт по-бързо, отколкото си тръгна от нея - цели 73 дни след подадената оставка. А до новите избори няма и два месеца. Така е при нас. Министрите на Борисов направиха прощален тур из телевизиите, а местата им заеха позабравени лица от правителството на НДСВ. Видяхме екс-финансовият министър Милен Велчев, за когото явно времето е спряло, колегата му икономист Николай Василев, който вече е "Ники" само за близките си. Появи се и запазилият елегантността си Пламен Панайотов, записал се в историята като вицепремиер на Симеон. И те запяха за приемственост и надграждане, като Велчев си каза в прав текст, че не одобрява заявените намерения за ревизия. Не било време сега, идвали избори.
Разбира се, никой не го попита дали не смята така, защото все още е активна страна в някои нашумели сделки. Герджиков, някогашен отявлен противник на гласуването с чужди карти, определи за свой приоритет борбата с купуването на гласове.
Ах, тази кървяща обществена язва. Имате ли представа колко депутати влизат в парламента от купения вот? Според специалисти броят им е много далеч от минимума, достатъчен за парламентарна група. Но сме напът да се сдобием с такава, заради зрелищна, но оставаща си дискусионна търговия с горива и лекарства. Защо да съдим оскотелия циганин, който взема 50 лв, когато стотици хиляди са готови да дадат гласа си за няколко стотинки по-малко на литър дизел. Първото е купен вот, а това не е - така ли?!
Но, нека не разваляме впечатленията от прекрасния уикенд. Идилията се пренесе на първия конгрес на Реформаторския блок. Присъствали на събитието се заклеха, че са влезли най-спокойно, без да им вземат пръстов отпечатък. Залата бе озвучена от скандиране: "Единство!" - вечният проблем на родното дясно. Реформаторите призоваха ДСБ да се завърне в блока, а човекът-партия Петър Москов отбеляза, че и без друго много раданови демократи били в залата. Ако на изборите стане най-лошото, поне отсега е ясно, че виновен ще е Кънев. На него му дойде и друга беда на главата. Директорът на НИМ Божидар Димитров забеляза, че емблемата на новата партия "Народна Република" била копие на тази на музея. Но в духа на алтруизма, обсебил нацията тези дни, великодушно обяви, че няма да съди новата партия. Сети се, че някога бащата на Радан го научил да се гмурка. Затова просто учтиво помоли народните републиканци да си сменят емблемата.
Христо Иванов, вдъхновителят на "Да, България", смело заяви, че партията няма да участва в предизборни коалиции. А ще се съюзява с други десни партии чак в парламента. Конят май здраво си перна главата в каруцата. Откъде да намериш по около 200 хиляди за всяка формация с претенции за автентично дясно, та да прескочи чертата.
Борисов, Цветанов и Цачева може да са членували и в партията на Ким Ир Сен, но ГЕРБ също не отстъпва от претенциите си за десен доминатор. "Ние строихме жп линии, а комунистите ги взривяваха някога...". Тези думи, авторът на които не се нуждае от уточнение, са достатъчна заявка за осъзната ръководна роля в борбата с комунизма.
Оказа се, че всичко ни е наред. И логично Цветанка Ризова упрекна лошия вестоносец Румен Овчаров: "Ама защо правите така, ето че няма режим на тока...".
Прекрасна новина долетя и от братски Брюксел. Според евродоклад, медиите ни били с "ниска степен на независимост". Колко деликатно казано. Трудно долавяш упрека. Финна дипломация, респект!
А къде изчезна Росен Плевнелиев? В едно от прощалните си интервюта той заяви, че бъдещето му било "София Тех Парк". Хубаво беше, ако не той, някой друг да обясни това му намерение. Поне засега това дружество е 100% държавна собственост. Кой да попита - пуста ниска степен на независимост. Разправят, че видели Плевнелиев на Australian open - разглеждал с умиление системата за повторения "Ястребово око". Но ние не вярваме. Малко ли ни лъгаха...