-Трябва ли да се притесняваме от хибридни атаки, г-н Найденов? – попита телевизионният водещ.
-Има два варианта – да се притесняваме или да не се притесняваме…
Така отвърна служебният външен министър, демонстрирайки завидната рутина на дипломат от кариерата. Той лично не се притеснявал. Но пък Румен Гечев започнал все повече да вярва в конспирацията, че изборите могат да бъдат умишлено провалени, за да се удължи живота на служебния кабинет. А този кабинет да е в услуга на неясни сили.
Същото твърдят и от ГЕРБ, но да иде от техните микрофони е някак по-обяснимо. Както прогнозирахме, ставаме свидетели на истински феномен – опит за генериране на протестен вот срещу служебен кабинет. А в опитите да се разграничи от кабинета „Герджиков“, напоително сочен за „социалистически“ от Борисов и сие, от БСП тепърва ще излизат причудливи послания. Накрая може и да съжаляват, че целият Министерски съвет не е съставен от щатни партийни работници от „Позитано“. Така и така ги овикват, че Нинова командва и Радев, и Герджиков. То и време не остана. А Борисов криво-ляво излезе от шока след „нахалството“ на служебния премиер, който неглижира стореното през последните пет години по ремонтите на „Хемус“, сочейки сменените за пет дни лампи в тунела „Ечемишка“. Бившият премиер възвърна част от обичайната си духовитост и започна да изтръгва от репортерското войнство прежния непринуден смях. Нямало лошо НСО да охранява съпругата на президента. Така той щял да я знае къде ходи, когато е зает с държавни дела.
В канцеларията на президента става все по-задушно. Мъже под чехъл се срещат под път и над път, но генерал под троен чехъл, както се внушава, си е чиста екзотика. Чак да ти стане мъчно за човека, пресиран от произведената в „генерал Деси“ негова съпруга, плюс партийните другарки Нинова и вицето Йотова. Фиксацията на Борисов в Радев не спира и няма изгледи скоро да се разсее.
„Нали народът иска военни, иска малко повече шлемове, генерали…“. Така обясни Борисов включването на военни в листата на ГЕРБ. Има нещо необяснимо в това, да напуснеш армията, за да влезеш в политиката. Дори при състоянието, до което бе доведена армията ни. И вместо да ти козируват подчинените, да те псуват непознати. Целта на ентусиастите невинаги е ясна, но резултатът е един и същ. Радев вече започна да го усеща.
Не зная какви са били очакванията ви за работата на служебния кабинет и персонално за действията на Герджиков. Премиер можеше да е някой друг, яко нахъсан да отмъщава за нещо си на ГЕРБ. И какво по-различно щеше да направи – реваншизмът му, щеше да се изрази в изхвърляне на още хора от някое и друго ведомство. Всичко останало е в ръцете на прокуратурата. А Герджиков дори се чувства гузен за областните управители – можело да се намери по-елегантна форма по техния случай.
Факт е, че финансовият министър вече би трябвало да е наясно със състоянието на заварените сметки и прословутия дълг от 16 милиарда, взет от предишния кабинет и одобрен от Парламента. Каква точно ревизия на дълга, за която настоява Корнелия Нинова, е необходима, когато Кирил Ананиев би трябвало вече да е наизустил условията по заема и колко и за какво е похарчено от него. И така да се проверят твърденията на Борисов, че половината от парите са отишли за „дупката КТБ“, Белене и американските централи. А другата половина от парите „са си там и си стоят непокътнати“. Това наистина е важно да се изясни публично. И едва ли на този етап има нужда от ревизори и прокуратура, за да излезе на светло реалната картинка.
Според Борисов било несериозно въобще да се проверява това. „Все едно Горанов да ми прави ревизия на мене“ – така определи той проверката, която би трябвало да извърши Кирил Ананиев, който бе заместник на предшественика си Горанов.
Покрай подредбата на партийните листи изплуваха редица весели случаи на прелитане от цвят на цвят и от група в група. Имаме и екземпляри, сменили по две парламентарни групи и целещи се в трета. Това са си дялани камъни и доверието в тях би трябвало да е безусловно. Не ги съдете сурово. Те просто имат нужда от инструментариума на властта, за да реализират идеите си.
Помните ли, че когато протестираха, заради намалената цена на зелената енергия, собствениците на ВЕИ бяха учудени, че не срещат обществена подкрепа. Идиотско е, но какво различно да очакваме от политическата класа, част от която освен всичко друго е и горд притежател на соларни, моларни пр. еко-вентилатори. Добрите й намерения винаги ще остават неразбрани от раята.
3000 български учители нямали висше педагогическо образование. Мистерия остава колко „случайници“, както обича да се изразява Кеворкян, се домогнаха до държавната баница с фалшиви дипломи през последния четвърт век. Или с истински, но без да са срещали лектор в живота си.
Че в България сме откачили тотално и лек няма, е ясно отдавна. Нищо, че Христо Иванов продължава да ни призовава да се политизираме допълнително, сякаш има накъде повече. Но тези, които трайно живеят в чужбина, а продължават да се палят по вътрешнополитически въпроси, определено се нуждаят от среща с психотерапевт. На президентските избори бяхме свидетели на редица истерии пред избирателни секции в чужбина. Изпаднали в амок наши сънародници се заричаха да опънат палатки пред секцията си, за да нощуват там и да гласуват първи. Това бил единственият им начин да запазят връзката си с родината – като покажат съпричастност чрез гласуване. Тук е мястото кандидатите за пасивна дерегистрация да пуснат виртуална сълза.
Ножицата между бедни и богати у нас може и да е зейнала, но разликата между народа и авторитетите му вече е просто въпрос на пиар. Едно от малките достойнства на политическите кариери във времето на „прехода“, с малки изключения, е тяхната краткотрайност.
„Аз не съм по-лош от тях“, уверяваше ни миналата есен Митьо Пищова. Подобна песен подхвана и лидерът на СДС Божидар Лукарски: „С какво Светльо Витков е по-лош от Радан Кънев?“, възкликна той, допълвайки, че от младите си години е фен на „Хиподил“. „Без коалиция с РБ „Глас народен“ изчезваше…“, чистосърдечно си призна Витков. Искреността в политиката често се заплаща скъпо, затова нека го аплодираме.
А президентът проведе среща с Патриарха. Общото им заключение бе, че „нравствените ценности и благоденствието са обща грижа на държавата и църквата“. Всеки може да си направи извода, колко качествено сме обгрижени.
Няма място за униние. Известно е, че когато човек губи, не знае какво печели. А когато „Лудогорец“ губи, страда само собственикът му. Но да не забравяме, че пък той е от ЦСКА. Така че…
P.S.
Факти.бг напомня на читателите, че народът категорично заяви чрез референдум волята си да избира депутатите с мажоритарен вот. Политическата класа се уплаши и предпочете пак да се скрие в безличните партийни листи.
Факти.бг счита, че е нагло да искаш от някого мнението му, когато току що си му ударил шамар, за да замълчи.