ИМП: България продължава да затъва в бедност

„Буди нарастваща тревога тенденцията за увеличаване на риска пред хората с ниски доходи от изпадане по социалната стълбица, водещо до липса на задоволително жизнено равнище – недостиг на храна и облекло, липса на жилище. По данни на Международния институт за изследване на хранителната политика цели 9 % от българското население (приблизително 650 000 души) са хронично недохранени. Според Международния индекс на глада България се срива надолу в сравнение с 2014 г.

Стойността на индекса за 2015 г. е 8,5 пункта спрямо под 5 през 2014 г., поради което страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението. Ситуацията у нас се влошава в сравнение със сродни държави от балканския регион - стойността на индекса за Румъния е 5.3, за Сърбия 7.1, Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватска е под 5, а в Македония – 5.9. В същото време ситуацията през 2015 г. е по-лоша и отколкото в началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8.1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти, затруднения в електроснабдяването“.

Това се казва в годишния доклад на Института за модерна политика „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“, изпратен днес по повод Международния ден на правата на човека – 10 декември, на омбудсмана, правителството, парламента и европейските институции.

Докладът прави обобщен преглед и оценка на състоянието на някои от по-важните социални и икономическа права на българските граждани, гарантирани от Конституцията и Международния пакт за икономическите, социални и културни права. Отделено е внимание и на проблемите на уязвими групи като хората с увреждания, етнически малцинства, ЛГБТ.

Сериозно безпокойство буди „замразяването“ на редица социални плащания, сред които размер на месечни помощи за деца; помощ при близнаци; обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години; месечна добавка за деца с увреждания; годишна квота за ваучери за храна на работещи; помощ за първокласници; средномесечен доход за придобиване право на семейни помощи; еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане; помощ за дете с трайни увреждания; помощи за дете на осигурена майка до 1 година; помощ за майки студентки; размер на обезщетението за безработица. Това е отстъпление от стандартите на чл. 11 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права - право на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот.

Като особено негативна характеристика на настоящето управление в доклада се посочва безогледното поемане на прекомерен външен дълг, с което се финансират предимно дефицити, разходи за сигурност и нереформирани бюджетни системи, а не се инвестира в социалната инфраструктура и за намаляване на неравенствата.

В доклада се изтъква, че текущата неолиберална политика в сферата на здравеопазването, обозначавана като „здравна реформа“, не отговаря на стандартите на чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. С нея се създават сериозни предпоставки за елиминиране на свободния достъп до здравеопазване на хората с ниски доходи. Разбирането за здравеопазването като търговска дейност, а здравните грижи за хората, като услуга, а не като конституционно право, задълбочават социалните неравенства и ограничават достъпа до адекватни здравни грижи на бедните слоеве от населението, подчертава Института за модерна политика.  Реорганизацията, която в момента тече в здравната система, създава условия за „здравеопазване на две скорости“, при което богатите ще имат своевременен достъп до качествени здравни услуги, докато бедните ще бъдат лишени от възможност да се лекуват, в случай че имат болест, чието лечение не е платено от здравния им пакет. Здравето става все по-скъпо, разглежда се все по-често като обикновена пазарна транзакция – болният е клиент, който си „купува“ здраве, а лекарят и съответно болницата са „продавачите на здраве“, докато здравната каса играе ролята на банков посредник, който просто транслира парите на болния към касата на болницата. Този подход изключва социалната роля на здравето и обществения интерес. Тази политика е в разрез с препоръките на Световната здравна организация, които насърчават постепенното преминаване към универсално здравно покритие на населението.

В доклада се отправя критика и към промените в образователната сфера, които позволяват насочване на публични средства към частните училища. Това е ерозия на стандартите по чл. 13 от Международния пакт, който се отнася до правото на образование. С това управляващите на практика отвориха вратите за задълбочаващо се комерсиализиране на образователната система и поетапно намаляване на финансирането за държавните и общински училища.

По отношение на етническите малцинства, бежанците и емигрантите Институтът за модерна политика подчертава, че е недопустимо да се използват основателните страхове в обществото или крайните настроения на определени групи като легитимация за насаждане на омраза към етническите малцинства, бежанците и емигрантите. Същевременно ИМП подчертава, че има необходимост от преразглеждане на европейския мултикултурен модел, с оглед баланс на интересите в обществото. С други думи – защитата на традициите, обичаите и социалното устройство в Европа не може да се оценява като ксенофобия към бежанци и емигранти. Недопустимо е обаче и използването на езика на омразата към бежанци и емигранти и политическо експлоатиране на екстремистки нагласи в обществото. Европа, а и България като част от ЕС, има нужда да изгради и поддържа атмосфера на разбирателство, в което крайните настроения – дали на крайния консерватизъм на някои в Европа, или фундаменталистките настроения на други идващи от Близкия изток – да не намират почва.

В доклада се констатира, че за поредна година положението на хората с увреждания в страната се характеризира с тотално изключване от обществените отношения, цялостна и всеобхватна изолация и възпрепятстване от участие и включване в обществените процеси. Реформи в сектора не се задават на хоризонта, обществото и политическата конфигурация, която го представлява, са напълно загърбили социалните си ангажименти към хората с увреждания. Няма никакви промени нито в сферата на асистентските услуги, нито в сферата на техническите помощни средства, нито в сферата на достъпността.

И през 2015 г. ЛГБТ хората продължават да са обект на социална стигматизация и негативизъм, липса на равноправие, гарантирано от законодателството и отсъствие на обществено разпознаваеми активисти и лидери на мнение, се посочва още в доклада на ИМП.

В доклада се отправят и редица препоръки към властите за преодоляване на негативните тенденции в областта на социално-икономическите права и дискриминацията.

Институтът за модерна политика отбелязва, че годишният доклад „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“ е изготвен на обществени начала и не се финансира от чуждестранни и български донори.

Пълен текст на независимия доклад „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“