Киевската катедрала „Света София" днес е музей, където могат да се разгледат едни от най-уникалните средновековни мозайки в Централна Европа. В началото на октомври в катедралата кипи усилена работа, издигнато е скеле, ремонтите са в пълен ход. Най-вероятно именно тук пратениците на Вселенския патриарх Вартоломей ще прочетат официалния декрет, с който на Украинската православна църква се предоставя самоуправление.
Тотален разрив
Засега точната дата, на която ще бъде провъзгласена автокефалията, още не е известна, но решението на Вартоломей вече доведе до пълен разпад на отношенията между Украинската и Руската православна църква. „Московската църква", както често я наричат в Украйна, е религиозен покрив на най-голямата православна общност в тази страна. Тя има административна независимост, но смята тъкмо Москва за свой духовен дом. Още през 1688 година Константинополският патриарх Дионисий предоставя на московските патриарси правото да назначават киевските митрополити. Възникнала преди близо 17 века, Константинополската патриаршия е най-старата измежду 15-те автокефални православни църкви и традиционно бива смятана за „първа сред равни". Днес патриарх Вартоломей твърди, че указът от 17 век е бил временно решение. Той възнамерява да възстанови върховенството на Вселенската патриаршия в Украйна и в резултат от това да даде на Украинската православна църква правото да бъде самостоятелна. През 1990-те години, след разпадането на СССР, в Украйна възникнаха две православни църкви, които тогава бяха обявени за нелегитимни. Сега Вартоломей отмени и това решение.
Московският патриарх Кирил реагира гневно: в началото на седмицата той постанови да се прекъснат всички официални връзки с Вселенската патриаршия. Това означава, че руски духовници вече нямат право да участват в общи богослужения с представители на Вселенската патриаршия, а руски богомолци не могат да получават причастие в църкви под егидата на Вартоломей.
Съперничеството между Руската православна църква (РПЦ) и Вселенската патриаршия не е от вчера. Константинополската църква наистина е най-старата, но в днешни дни е съвсем малка. Докато РПЦ е независима едва от 16 век, но пък в момента е най-богатата православна църква и има най-много последователи. През 1996 година тогавашният московски патриарх Алексий II за няколко седмици прекрати отношенията с Вселенската патриаршия поради спор, аналогичен на днешния: за православната юрисдикция в Естония. В резултат от този спор в Естония възникнаха две православни църкви. Едната е лоялна към Москва, а другата - към Вселенската патриаршия.
И все пак: кризата около украинската автокефалия е най-сериозната в по-новата история. След като Владимир Путин анексира Крим и на практика нахлу в Източна Украйна, патриарх Кирил верноподанически последва линията на Кремъл. В публичните си изяви той се гневи срещу „гражданската война в една братска страна" и нарича руснаците и украинците „един народ". Такива твърдения са далеч от реалността, те на практика изцяло игнорират руската инвазия и украинския държавен суверенитет. Местният лидер на промосковската православна църква в Украйна митрополит Онуфрий на практика върши същото, макар и по-предпазливо.
Загърбване на всичко руско
Не закъсняха и реакциите в украинското общество, което все повече клони към мнението, че „Московската църква" е агент на Путиновата пропаганда. С течение на времето съответно все по-интензивни ставаха и призивите за украинска автокефалия. През 2016 година руският патриарх Кирил отказа да участва във Вселенския православен съвет под председателството на Вартоломей на остров Крит. Кирил убеди и ръководителите на православните църкви на България, Грузия и Антиохия да последват това решение. За Вартоломей такива действия са очевиден опит да бъде подкопана собствената му позиция, поради което той втвърдява своята линия по отношение на Москва. И когато украинският президент Порошенко го помоли да даде независимост на украинската църква, Вартоломей веднага се възползва от момента.
Това не означава, че Московската патриаршия ще бъде забранена в Украйна. Тамошните закони гарантират свободата на вероизповеданията. Много епископии и енории ще продължат да смятат Кирил за свой духовен предводител. Въпреки това в Украйна върви процес на загърбване на всичко руско. Този процес беше ускорен от войната и занапред навярно все повече вярващи ще се присъединяват към новата независима Украинска православна църква. Тя от само себе си все повече ще се превръща в носител на украинския патриотизъм, подправен с немалко национализъм. Това е неизбежната последица от украинския национален градеж, който беше катализиран от агресията на Путин.
Най-големият победител в този процес е президентът Порошенко, който през 2019 година ще се бори за нов мандат. А големите губещи са патриарх Кирил и руският държавен глава Владимир Путин, които обаче могат да се сърдят за това поражение единствено на самите себе си.