Българските затвори все още не фигурират в класациите на най-гадните в света, но ако се свие малко ноу-хау, изоставането може да бъде наваксано. В Тайланд например задължавали затворниците да носят белезници постоянно, докато живеят в клетки, в които не могат да стоят изправени, а в Бенин изобщо не получават храна. И това било за предпочитане в сравнение с изтезанията, на чийто фон средновековните методи за мъчение приличат на разтуха в кварталния фитнес…
Като стана дума, два-три уреда за изтръгване на самопризнания от времената на Светата Инквизиция също ще ни свършат работа. Люлката на Юда – отстровърха пирамида, върху която жертвата трябва да се надене, директно отива в Софийския централен затвор, а Чупещото колело, което се върти и натрошава крайниците на жертвата с чук, заминава за женския в Сливен. Металното пособие с два зъба, известно като Вилицата на еретиците, би могло да намери приложение в Ловеч, докато „испанските ботуши“, стягащи в менгеме крака от глезена до коляното – в Пазарджик. Иначе казано, не е нужно тепърва да се напъваме, понеже хората отдавна са го измислили. Навремето двама амбициозни доминикански монаси даже написали книга с надлежни указания как влезлите в общения с дявола да бъдат измъчвани, така че от нас се иска само воля за действие!
Впрочем знаете ли какъв прост съвет дали въпросните монаси Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер в труда си „Чук за вещиците“? Заподозрените трябвало да се връзват и пускат в студените води на „благословена“ река, та ако останат на повърхността, значи са вещици и следва да бъдат екзекутирани, а ако потънат, значи са невинни. Така никой нямал основание да обвинява Инквизицията, че не спазва презумпцията за невиновност, което определено ще е от полза за българската правораздавателна система. Във всеки случай подобно практикуване на базовия правен принцип е далеч по-милостиво, отколкото да те държат без присъда в затвора, при това в особена гнусна килия и в продължение на месеци. Връзват те, пускат те в реката и се приключва, вместо инквизиционният трибунал да те боде, гори, разпъва и реже на части. Защото като извънреден съд той имал точно това право – да те мачка, както си пожелае, по причина, че не подлежал на контрол нито от страна на папските легати, нито от страна на ръководителите на монашеските ордени.
Разбира се, нахвърляните идеи са крайно недостатъчно предвид целта на България да оглави друга класация, но в интерес на истината страната ни и сега се представя доста добре. За миналата година тя се нареди на пето място (след Русия, Турция, Украйна и Румъния) по брой на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което е безспорен успех – дотогава никога не беше стигала толкова „напред“. Трябва да се признае също така, че заслугата е преди всичко на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, благодарение на когото данъкоплатците се изръсиха със 123 000 евро. Нещо повече: доколкото арестите при операции с гръмки имена като „Октопод“, „Медузите“, „Касоразбивачите“ и др. представляваха нахлуване в домовете на заподозрени рано сутрин или посред нощ, бой, блъскане, чупене, ритници, за тях ще плащаме и в бъдеще. А в това отношение 2018-а не само започна, но и има изгледи да завърши отлично:
В началото на март тази година Софийският апелативен съд увеличи двойно, на 100 хиляди лева, обезщетението за неимуществени вреди, което прокуратурата трябва да плати на бившия военен министър Николай Цонев, след като той беше арестуван, обвинен, а после оправдан по дело за подкуп. По същото дело България вече бе осъдена в Страсбург, като арестът на Цонев и още двама души стана емблематичен пример за прийомите на Цветанов. Тримата бяха зрелищно задържани, след което МВР разпространи кадри от арестите им: Николай Цонев проснат на колене под дулата на пистолетите, докато зам.-главният прокурор на София Роман Василев крещи: „Вие сте абсолютен престъпник. На колене!“ За този спектакъл държавата плати общо 19 хил. евро на жалбоподателите, а в сметката на данъкоплатците по корупционното дело е и рекордното обезщетение от 300 хил. лв., присъдено на единия от тях. Само преди дни пък Николай Цонев най-сетне осъди прокуратурата да му плати 100 000 лв. заради вредите, които е претърпял покрай ареста и делото за подкуп, като няма съмнение, че мнозина ще последват неговия светъл пример.
На първо място, естествено, бившият районен кмет на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка, за чието огромно обезщетение, изглежда, държавата полага нарочни усилия още от деня на тяхното задържане. Ееех, какво задържане им беше спретнато само, нали?! Иванчева е заловена с подкуп от 70 000 евро, арестът ѝ се случва в центъра на София, пред очите на смаяните минувачи. Новата антикорупционна комисия и спецпрокуратурата, представлявана лично от шефа си Иван Гешев, часове наред претърсват служебната ѝ кола и описват банкноти по 100 евро на тротоара. Кметицата и нейната заместничка висят 5 часа на централно софийско кръстовище с белезници на ръцете и без адвокати, за да се засили внушението за тежкото им престъпление. Поднесена е и спираща дъха история: за подкупа е бил изнудван строителен инвеститор, който имал разрешения да вдига сгради на общо четири терена.
И така, виновни или не, двете жени висят прави, гледката е особено унизителна. По едно време полицайка дори слага ръката си върху устата на кметицата, която се опитва да извика, че иска адвокат. Но това не е всичко: след като не се е знаело къде ще ги арестуват, по една случайност на мястото има химик и фотограф, изпратени от МВР. Там са и множество репортери, а близка до властта телевизия предава на живо. О, каква случайност, там присъства и бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, любител на конспирациите и специалист по шайките, озовал се в качеството „на кибик“.
Следва продължило над 5 часа гледане на мярката за неотклонение. Жените са не само зад бронирана стъклена преграда като най-закоравели престъпници, а Иванчева с всички сили крещи: „Парите не бяха в мен. Бяха в колата. Бяха под седалката“. Тя истерично лепи по стъклото бележки, че е жертва на заговор, но и през последвалите 7 месеца гаврата с нея и заместничката ѝ продължава на пълни обороти. Стига се дотам в един ден те да бъдат пуснати от мизерната килия поради влошено здравословно състояние, след което да бъдат върнати в нея обратно. А когато председателят на ВКС, който има пълното право да възложи проверка на Апелативния специализиран наказателен съд на делата им по мерките за неотклонение, даже се отива още по-далеч. Шефовете на Специализираната и Апелативната специализирана прокуратура призовават с писмо съдиите да не я допуснат, т.е. да не спазят закона, което представлява потресаващ прецедент. „Прокурори указват на съдии как да постъпят“ е реализираната на практика мечта на Андрей Вишински, понеже и той не си е позволявал подобен произвол…
Дали прокурорските ръководители не знаят азбучните правила на закона и кодекса, по които работят, или правилата са дотолкова пренебрегнати, че материалите не за показване? Както писа Петя Владимирова, спокойно можем да допуснем и двете, гарнирани с откритата война срещу председателя на ВКС Лозан Панов. Но каквото и да е обяснението, всяка гавра, последвана от друга гавра, за да бъде захлупена с още по-голяма гавра, ще струва скъпо на българските граждани и в случай, че вината на двете жени бъде доказана и те получат присъда. Те, данъкоплатците, ще плащат за публичното им унижение, което вече граничи със садистично издевателство и навежда на мисълта, че на единствения независим районен кмет в София просто беше намерена цаката. Така, както може да бъде намерена на всеки, стига да настъпи нечий интерес – зловещ сигнал, който напомня историята на Йозеф К., попаднал се в страшната хватка на всесилната власт, пред която си дребна, жалка буболечка.
„Та нали К. все пак живееше в правова държава, навсякъде царуваше мир, всички закони бяха в сила — кой се осмеляваше да го напада в жилището му? Той винаги беше склонен да гледа колкото е възможно по-леко на всичко, да повярва в най-лошото чак когато настъпи най-лошото, да не се грижи за бъдещето, дори да вижда опасност от всяка страна. Но тази работа тук му се струваше нередна.“ И е нередна, да, определено е нередна, защото системата го е осъдила, без да му остави възможност да се защити. Също като при Светата инквизиция, достатъчно е някой да бъде изпортен, че е предизвикал градушка или стои зад нашествието на охлюви и гъсеници, за да започне срещу него процес…
Не е ли тогава тегоба да се преструваме на правова държава, вместо да подкараме направо през просото?
По-лесно ще е, първо, и най-важното – по-честно. А Антон Тодоров, пръв съобщил за ареста и автор на книгата „Шайка: Бойко, Росен, Цецо“, може да дава идеи, доколкото добре познава прийомите на „група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда“. Още по-хубаво обаче ще е да започне първо от описаните в книгата му, чиято анотация гласи: „Политологът вади мръсните им тайни. От първо лице. С документи и факти. Обективно, без да пести нищо. Връзките им с върхушката на БКП и Държавна сигурност, с банковия картел, с международни гангстери, с онази сенчеста част на обществото, която наричаме задкулисие. Рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителна и съдебна власт…“
Добре ги е наредил, преди да стане част от шайката, за която не важат понятия като човешко достойнство. И която притежава неизчерпаеми залежи от цинизъм, за да мачка, след което и да се подиграва на смачкания. А това е също толкова отвратително, колкото да те държат на дървен стол, осеян с нажежаващи се шипове, където се е изисквала и известна изобрателност. Извратена, но все пак изобретателност, не единствено мракобесен манталитет, срутил и последния параван на приличието.
Автор: Любослава Русева
Източник: "Редута"