Коментар на Иван Данилов за ria.ru
Началото на процедурата за импийчмънт на президента на САЩ не може да се окачестви като признак за сила на Демократическата партия. По скоро, точно обратното, това е единственият начин да защитят основния си кандидат за президент от „украинския компромат“, който екипът на Тръмп се опитва да получи от администрацията на Зеленски.
Показателно е, че още през април, когато адвокатите на Тръмп посетиха Украйна, никой не очакваше, че „Украйнагейт“ ще се разпространи в различни посоки, засягайки постепенно все повече представители на Демократическата партия. Междинна цел на тази серия от разследвания вероятно ще стане и бившият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, за когото от времето на украинския Майдан досега се оформи цял пакет от „уязвимости“.
През август, когато ситуацията започна активно да безпокои високопоставените функционери на Демократическата партия и лично Джо Байдън и дотогава все още не беше попадала в полезрението на мнозинството от водещи медии, аз писах, че „американските политици няма да се опитват да съблазняват Зеленски с подаръци и обещания (за щастие, от такива непродуктивни способи за взаимодействие се отказаха и в Русия, а пък в САЩ никога въобще не са ги практикували), а веднага ще преминат към заплахи, които няма да се подвоумят да изпълнят“. Днес Демократическата партия се опитва да започне процедура за импийчмънт на Тръмп, защото уж се опитвал да изнуди Зеленски да му даде компромати за Байдън и това било причината да спре военната помощ за Украйна.
Паралелно с това впрочем върви и алтернативна версия, че на Зеленски допълнително са му били обещани пари в замяна на разследване на дейността на сина на Байдън в Украйна, макар че не е изключен и трети вариант: Тръмп да се е опитал да приложи едновременно „моркова и тоягата“. Демократите очевидно решиха, че най-добрата защита е нападението и тръгнаха към много рисков вариант. Те се опитват да започнат импийчмънт, без да имат достатъчно гласове в Сената, но за сметка на това имат много сериозен имиджов проблем със сина на Байдън.
Самият Байдън призна, че е оказвал натиск върху украинската администрация и едновременно с това съобщи пред американските медии, че по време на президентската кампанията през 2016 г. украинската администрация е съдействала на кандидата на демократите в предизборната му кампания. Говорителката на Камарата на представителите на САЩ и неформален лидер на „умереното крило“ на Демократическата партия Нанси Пелоси заяви, че „действията, които към днешна дата е предприел президентът Тръмп, са нарушили сериозно Конституцията и Камарата на представителите започва официално разследване по въпроса за импийчмънт“.
Отчитайки факта, че в Конституцията на САЩ няма конкретен списък с престъпления, за които може да бъде обявен импийчмънт на президента, в обвинителния си акт конгресмените могат да впишат каквото си поискат. Шанс, че в Сената на САЩ ще се намерят достатъчно предатели от страна на републиканците готови да гласуват за импийчмънт, теоретично има, но практически това едва ли ще се случи. В тази връзка последствията за самите демократи може да се окажат катастрофални. Както отбелязва "Уолстрийт Джърнъл", „Тръмп обича да се изкарва жертва на жестокото отношение към него от страна на политическия естаблишмънт, затова процедурата за импийчмънт фактически е в полза на неговия политически разказ“.
Неизбежно, динамиката на импийчмънта също ще играе непосредствена роля в предстоящата през 2020 г. кампания за президент на САЩ, което ще поляризира още повече базовия електорат на двете партии, особено ако за кандидат на Демократическата партия бъде издигнат Джо Байдън, който сега е в центъра на бъдещите действия на украинския президент. Но във всички случаи ,републиканците от Камарата на представителите ще настояват всяко разследване на президента да включва и разследване за това какво е правил сина на Байдън в Украйна и получил ли е помощ от баща си. А демократите едва ли ще могат да блокират тази линия на разследване.
На американският електорат скоро му предстои да се запознае отблизо със задкулисните отношения по линията Вашингтон-Киев. Съществуват сериозни подозрения, че в този политически шкаф ще намерят цял полк от скелети в украинска народна носия. Тази част от американския медиен и политически естаблишмънт, която сега празнува началото на процедурата за импийчмънт, допуска същата грешка, заради която загубиха изборите през 2016 г. Те очевидно не усещат разликата, с която се приемат действията на Тръмп и Байдън в средите на професионалните политици във Вашингтон и в средите на фермерите от Айова, или работниците от Мичиган.
От гледна точка на сухата юридическа оценка, опитът на Тръмп да принуди Зеленски да му даде компромат за корумпираността на Байдън и сина му, а също така да посочи украинските дипломати и политтехнолози, намесили се пряко в американските избори, е криминално престъпление според демократите, то е и национално предателство, вероятно в полза на Русия, и в крайна сметка е нещо ужасно. От гледна точка на редовия избирател обаче, Тръмп постъпва правилно и това е негов опит да изпълни президентската си програма, която включва и борба с корупцията във Вашингтон.
Според мнението на типичния вашингтонски лобист, политик или журналист, Байдън старши и младши, не са направили нищо от това, в което ги обвиняват. От гледна точка на избирателя обаче самият факт, че синът на Байдън е получавал 50 хил. долара заплата месечно в украинска газова компания, е железен признак за корупция. Ако в епохата на разцвета на „Рашагейт“, базирайки се на сляпото доверие в американските разузнавателни служби, част от избирателите все още можеха да повярват, че в Белия дом се е промъкнал агент на КГБ, то в контекста на „Украйнагейт“ ще бъде много сложно да обясниш на средностатистическия Джо защо трябва да бъде осъден Тръмп, а не Байдън.
С натиска си върху Киев Тръмп може би е нарушил някакви формални закони, което още не е сигурно, но абсолютно сигурно е, че е нарушил негласното, но желязно правило в американската политика да не пипа чужди корупционни схеми в американските колонии. От гледна точка на общественото мнение обаче, в крайна сметка герой ще бъде Тръмп, а не неговите обвинители. След като самият Байдън отказа да отговаря на въпроси за бизнеса на семейството си в Украйна, синът на Тръмп написа в Туитър: „Байдън отказа да отговаря, защото малцина синове на политици получават от чужденци по 50 хил. долара месечно за консултации по въпроси на енергийната политика, без да имат какъвто и да било опит в сферата на енергетиката“.
Ако нещата продължават така, то към изборите през 2020 г. американското общество може да пристъпи с пълната увереност, че му предстои да направи избор между ексцентричния и даже неприятен във всяко едно отношение Тръмп и кандидата от напълно корумпираната Демократическа партия, която едва ли не в пълен състав се е продала на украинските олигарси.
Бившият министър на външните работи на Украйна Павло Климкин се радва в Туитър, че сега, след като „Украйна влезе в историята като страна, от която започна импийчмънтът на президента на САЩ, всички вече ще знаят на какво сме способни ние (украинците, б. пр.). Трудно е да се оспори такова твърдение. Може да не се съмняваме обаче, че Тръмп и неговите съветници кристално ясно са осъзнали всичко това и са си направили съответните изводи от действията на украинската администрация. И ако импийчмънтът на американския лидер не успее, за което шансовете са почти стопроцентови, то тогава той ще предяви за плащане на участниците в украинските събития дълъг списък от сметки.
Превод: Никола Стефанов