Най-вече заради аферата "Гулар" новата шефка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен няма да може да встъпи в длъжност по план на 1 ноември. Но - тя си е виновна, смята Макс Хофман.
Френският президент изглеждаше истински стъписан, когато трябваше да коментира в Лион отпадането на Силви Гулар от състава на Европейската комисия. Неговата кандидатка за важния пост на отговорник за вътрешния пазар и отбраната в ЕК тъкмо бе неочаквано отхвърлена от Европарламента. Както заяви Макрон, Урсула фон дер Лайен го била уверила в получаването на одобрението за Гулар от ръководителите на най-големите фракции в парламента.
Лидерите на социалдемократите и консерваторите незабавно отрекоха това в Туитър, посочвайки, че никой не е разговарял с тях за Гулар. От обкръжението на Лайен нито потвърдиха, нито отрекоха твърденията на Макрон. Което води само до два извода: или Макрон и фракционните председатели не са казали истината, или номинираната за председател на европейската комисия Фон дер Лайен изобщо не се е опитала да проправи пътя на френския кандидат в парламента.
Във всеки случай това показва сериозна криза на доверието.
Откъде духа вятърът
Така или иначе Фон дер Лайен не може да продължи по същия начин. Ясно е, че европейската политика е много по-разнообразна и по-трудно обозрима от тази в Берлин, но който следи процесите внимателно, би могъл да усети предупредителните сигнали за настъпващия "Гулар-гейт":
1. Срещу французойката се води дело за незаконно присвояване на средства от ЕС. Именно поради тази причина тя трябваше да подаде оставка като министър на отбраната на Франция. Но как може това, което е пречка за заемането на министерски пост, да не е проблем за заемането на поста еврокомисар? Членовете на ЕП така и не получиха задоволителен отговор на този въпрос.
2. Еманюел Макрон засегна Европейския парламент, отхвърляйки принципа на водещите кандидати. Той предвиждаше, че само водещ кандидат на евроизборите може да стане ръководител на комисията. Френският президент обаче игнорира този принцип и се наложи. Но - както гласи една френска поговорка - отмъщението е ястие, което се яде студено. И точно то бе поднесено с отхвърлянето на Гулар.
3. Германецът Манфред Вебер не е само ръководител на най-голямата парламентарна група в Европейския парламент - той бе и водещ кандидат на консервативната Европейска народна партия, т.е. на групата партии, към която принадлежи и Фон дер Лайен. Макрон от самото начало не даде шанс на официалния кандидат и така предизвика доста некрасивия му провал, който и Вебер, и неговата фракция преглътнаха трудно. Сега ЕНП се погрижи за друг много грозен политически крах: този на Силви Гулар. Което същевременно представлява и поражение за нейната съпартийка Фон дер Лайен.
Фон дер Лайен има нужда от съюзници
Отхвърлянето на Гулар е не само лично поражение за Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен, но и пречка за стартирането на мотора на ЕС - новата комисия едва ли ще може да заработи на първоначално обявената дата 1-ви ноември. При това френският президент не закъсня да прехвърли вината за случващото се на Урсула фон дер Лайен. Неговият ход бе почти като удар по кръста и още повече ще затрудни бъдещата председателка на Европейската комисия.
Сега тя трябва да изиграе своята роля, за да предотврати повторението на истории като тази. Тя би трябвало да се постарае да изгради истински, устойчиви отношения с ключовите фигури в Европейския парламент. Тя има нужда от съюзници в Брюксел, но отговорността за това е само нейна. С възхода на националистите и десните популисти в Европарламента, осигуряването на мнозинство ще бъде всичко друго, но не и лесно. Тя вече не може да си позволи подобни провали като този с Гулар - така тя вече загуби част от доверието, което бе спечелила, преди официално да встъпи в длъжност.