Завчера министър Горанов заплаши, че ще остави без работа репортерката, задала му въпрос, и че ще закрие телевизията, за която тя работи. Въпросният индивид няма какво да се дискутира, понеже хич не е интересен. Сред племето на Винету синковци като него се срещат под път и над път – до един жертви на съвременното възпитание, отнело правото на родителя да плесне отрока си през устата, за да го научи на разум и уважение към околните. Изобщо сега можем да се уверим в правдивостта на приказката, че мързелът и липсата на първите седем годинки оставят страшен белег върху характера на човека. Рядко щастие ни е споходило. Но нейсе – туй са хората на новото време – гуреливички, с пригладени мозъченца, и голеееми устица. Голеееми, ´щото с тях се налага едновременно да лапат и лайкат. Хак да са ни!
Обаче заслужаваща съжаление е безучастността на колегите на пострадалата журналистка и на всички останали «ентелегенти» и правдолюбци, набедени да бъдат съвестта на народа. Крамолните слова на гу´син министъра прелетяха от едното им ухо в другото, без да предизвикат смущение. Поне от кумова срама някой можеше да протестира срещу самозабравилия се чиновник... За да постъпиш така, трябва да те е грижа за обществото, но псевдодемокрацията ни превърна в диваци от допотопно канибалско племе, които се ядат помежду си тихичко, но настървено, под съпровода на турските сериали. И ако няма народ, то за каква съвест на неговите представители може да се говори?
Понеже не сме дорасли нито за капитализъм, нито за социализъм, ние, хората на Винету, строим свой обществен строй. Замесваме фъшкии със слама и изпичаме от тях фигурки, сиреч – управниците – идоли, на които се кланяме. Те вонят и крадат, но как да ги сриташ, хубавците, щом толкоз приличат на нас?!