Преди броени дни бе финалът на едно от най-популярните предавания в България, а именно продукцията на bTV ''България търси талант''. Големият победител в този сезон на формата е блестящият имитатор Андриян Асенов. Освен зрителите, които избраха Андриян за победител, той впечатли с имитациите си и журито, което в лицето на Славена Вътова, го удостои със ''Златен бутон'', който автоматично го изпрати на финала.
Освен престижа от това да е победител в ''България търси талант'', Андриян бе награден и с 50 000 лв от шоуто.
В хода на предаването младият актьор от театър-лаборатория ''Алма Алтер'' вербално влезе в образите на премиера Бойко Борисов, шоумена, а отскоро и политик - Слави Трифонов, а също така и на покойния голям български актьор Тодор Колев, Тодор Живков и Любен Дилов-син, който бе част от журито на предаването.
Дни след това голямо признание, което получи, Андриян Асенов се съгласи да даде интервю за ФАКТИ, за което сме му искрено благодарни.
- Здравейте, Андриян! Поотмина ли вече вълнението или все още преживявате емоцията от признанието, което получихте в телевизионния формат ''България търси талант''?
- Вълнението отмина, чувствам се по-добре. Върнах се към нещата, които предстоят да ми се случват в идните дни, а именно финалната права - дипломният ми спектакъл в театър-лаборатория ' Алма Алтер''.
- Какво означава за Вас спечелването на този формат?
- Самото спечелване на този формат за мен означава една стъпка напред, една стъпка нагоре. Това е нещо, което не може да се опише, то просто се случи и това наистина е една голяма емоция.
- Какви са Вашите бъдещи творчески планове, обмисляте ли да приложите таланта, с който очевидно разполагате, в една бъдеща професионална актьорска кариера?
- Това още не съм го обмислил, защото е прекалено кратко времето от финала, едва 3 дни. На този етап нищо не съм обмислял. Изчаквам да мине дипломният ми спектакъл в събота, след което ще си почина, тъй като идват коледните и новогодишните празници. Едва след това ще започна да мисля какво ще правя за в бъдеще.
Аз и в момента съм актьор в театър-лаборатория ''Алма Алтер''. Там участвам в много от постановките, като в някои от тях имам дори главни роли. Мога да кажа, че за актьорската ми кариера, спечелването на този формат е един плюс - и заради таланта, който имам, и заради това, че актьорството, както и играта на сцената, ми помогнаха много.
- Тренирате ли и други образи, които да имитирате?
- Да. Винаги се опитвам да правя други образи. Понякога, за да направиш един образ добре, се изисква време. Трябва да мине време, за да можеш да усвоиш това, което той казва, а също и да предвидиш това, което би могъл да каже.
- Опитвали ли сте се да имитирате и дами? Въпросът ми е в контекста на това, че в ''България търси талант'' представихте имитация само мъжки образи.
- Опитвал съм се, но гласът ми е такъв, че понякога не го позволява. Нямам този диапазон. От друга страна - гласът ми е достатъчно нисък и може би с тренировки ще се получи.
- Последно. Сам споменахте, че вече сте успели да се отърсите от емоцията. Как Ви се отрази големият интерес към Вас? Повече радост или повече умора Ви донесе?
- Когато хората ти се радват, когато хората те подкрепят и ти знаеш, че има някой, който е зад теб, пред теб, около теб, това може само да ти носи една положителна емоция, една радост. Така е, защото знаеш, че не си сам и с каквото и да се захванеш да правиш, то ще стане. Когато има някой, който вярва в теб, няма как да не успееш. Точно заради това, което казах и в предаването на финала: когато имаш майка, която те е създала и възпитала, когато имаш такъв учител като Николай Георгиев, (режисьорът на театър-лаборатория ''Алма Алтер''), който въпреки положението, в което съм, въпреки неравностойното ми положение, ми е дал шанс, отворил е вратите на ''Алма Алтер'' за мен. Моят талисман също. Аз не споменах кой е този талисман, но това е едно момиче, което аз страшно много уважавам. Момиче, което винаги е познавало нещата свързани с мен. Било то добри, било то не съвсем добри. Подкрепата на всички, които са около мен, е много важна. Когато човек я има (бел. ред. подкрепата), всичко се случва.