Няма и месец, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви т.нар. „Сделка на века”, която има за цел да реши един конфликт, продължаващ десетилетия – този между Израел и Палестина. Амбициите на договора, който е 181 страници, са големи и труднореализируеми, както в икономическата си, така и в политическата си част. Сделката е труднореализируема и по простия факт, че обикновено подобен договор се сключва между две равнопоставени страни и то по тяхно взаимно съгласие. „В случая, обаче става дума обаче за това, че някой е решил да продаде на някого, нещо което не е негова собственост, а пък другият се е съгласил да го купи.
И двамата – и продавачът, и купувачът сами по себе си имат свои вътрешни проблеми в страните си и са решили да си вдигнат вътрешния рейтинг за сметка на палестинския народ. Известно е, че на Бенямин Нетаняху скоро му предстои да се яви пред съда. Посредством приемането на тази сделка той се опитва да си вдигне акциите и евентуално да избегне изправянето си пред съда”, коментира извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина в Република България Н. Пр. д-р Ахмед Ал-Мадбух на пресконференция в София.
Но да се върнем на т.нар. сделка на века
Тя съдържа 311 нарушения на международното право, включително нарушение на точки 40 и 41 от хартата на Обединените нации относно правата на народите. Сделката на практика отрича 705 резолюции приети от Общото събрание на ООН, включително отрича, анулира резолюция 181 по силата, на която е създадена държавата Израел. „Също така, сделката отрича 87 резолюции на Съвета за сигурност на ООН и ние не признаваме тази сделка и нямаме намерение въобще да ѝ обръщаме каквото и да било внимание. Сделката е въплъщение на визията на Нетаняху за уреждане, отричайки международните резолюции, решения и право. Тази сделка на практика довежда до нова ситуация в международните отношения - отношения, които престават да се базират на закони и законност. Тя по същество разчиства пътя за един нов вид международно право, един нов вид международни закони - закона на джунглата и установява система на апартейд на палестинските територии”, обяснява Ал-Мадбух.
В „Сделката на века” се акцентира на 2 аспекта на уреждането на конфликта – политически и икономически. Между 30 и 50 страници са посветени на политическото уреждане, а останалите засягат икономическия аспект. „Ако погледнем накратко това, което се предлага в икономическия аспект по е 50 млрд. USD, от които 27 млрд. USD са предназначени за палестинският народ, но поне половината от сумата ще се предостави във вид на кредити. 9.1. млрд USD са предназначени за Египет 7.3 млрд. USD за Йордания и 6.3 млрд. USD за Ливан”, уточнява посланикът на държавата Палестина у нас.
Колкото до политическият аспект на уреждането се говори за два вида задължения - за израелската страна и за палестинската страна. Само че задълженията предвидени за израелската страна подлежат на незабавно изпълнение, а за палестинската страна има четиригодишен период, през които страната трябва да докаже своята добронамереност и евентуално след това ще се прецени ще бъдат ли изпълнени задълженията по сделката. „Що се отнася до самите точки, до самите задължения на Израел на първо място става дума за анексиране на източен и западен Йерусалим като единна, вечна и неделима столица на Израел”, казва Ал-Мадбух.
Израел установява свои суверинитет върху цялата територия на Палестина. Сигурността върху цялата територия на Палестина е изцяло под контрола и в ръцете на Израел. Сухопътните, въздушните и морските граници и пространства на Палестина се намират под израелски контрол, срещу което Израел прави един голям, според сделката, компромис, състоящ се в това, че Израел приема принципа на две държави, но при тези условия. Сделката предвижда едни островчета, които ще са палестинска територия, които ще са свързани чрез мостове или тунели, които ще са под контрола на израелската сигурност.
„Тези две парчета територия се предвижда, според сделката, да са компенсацията предадена на бъдещата палестинска държава срещу анексирането на всичко изброено дотук – поречието на р. Йордан, крайбрежието на мъртво море и източен Йерусалим”, уточнява посланикът.
Колкото до задълженията на палестинската страна, които тя трябва да изпълни в рамките на 4 години, като по този начин даде доказателства за своята добронамереност, са първо да признае, че Йерусалим такъв какъвто е, е неделим и вечна столица на Израел. „Тоест оттук нататък нямаме нищо общо с Йерусалим, да се откажем от правото на палестинските бежанци на земите им, като приемем да се натурализират или бъдат преместени в трети страни и изключително оспорваната точка – да приемем Израел за национално огнище на еврейския народ. Едно такова признаване означава, че цялата наша съпротива в продължение на един век ще се окаже неоснователна, несъстоятелна, ще бъде сведена до графата тероризъм. Нещо повече Израел ще може да претендира да получава и от нас компенсации, че сме се борили срещу него”, казва Ал-Мадбух.
Към момента в Израел живеят 1.5 милиона палестинци, които имат израелско гражданство. Това са хора, които никога не са напускали земите си, т.е. те присъстват още преди Натаняху да дойде в Палестина. Към това в рамките на имиграционните процеси през 90-те години към Израел от СССР, в Израел се преселиха поне 2 млн. души, от които 1.5 млн. нямат общо с юдаизма. Повечето са християни и малка част са мюсюлмани.
„Също така в рамките на размяната на територии, сделката ни предлага да бъде предадена на бъдещата държава Палестина, територия в северен Израел – „Триъгълника”. Това е район с 400 000 палестинци, те да бъдат предадени към бъдещата палестинска държава. Тук най-малкото, никой не е питал тези хора. Те в рамките на една сделка биват прехвърлени от една ситуация, една държава, към съвсем друга държава, при съвсем различни права и възможности.
Освен това, тъй като ние не разполагаме с никакво право на контрол върху нашите сухоземни, морски и въздушни прораства и граници, ние – палестинската страна, нямаме право на пристанища и летища. В своето великодушие израелците се съгласяват да ни отдават под наем кей на пристанището в Хайфа или Ашдот и терминал или част от терминал на летище Бенгурион”, обяснява Ал-Мадбух.
Къде се намира и какъв е статуса на
държавата Палестина в момента
От 2012 г. досега 139 държави в света признават държавата Палестина. Тя е държава наблюдател в Общото събрание на ООН. Държавата Палестина се присъедини официално към 120 международни организации, институции, договори и конвенции. „Въпреки че сме просто държава наблюдател на ООН, през 2019 г. цялата година бяхме председателстваща на групата 70 плюс Китай. Палестина е подписала 83 протокола за сътрудничество в сферата на сигурността с 83 държави и единият от тях е с ЦРУ. Уважаван член на международната общност е. Оказваме помощ и консултации по медицински и хуманитарни помощи в различни държави в Африка. Имаме огромен икономически и човешки потенциал. Единственото, което ни липсва, е окупацията да бъде прекратена”, каза посланикът на страната у нас.
Отношението към сделката на века в международен мащаб
Част от международните организации я отхвърлят. ЕС също я отхвърли в предвид на това, че не отговаря на международното право и го нарушава. Аналогична е позицията на Китай и Русия. Американският конгрес прие свое решение номер 326, в което заяви, че отхвърля плана нас своя президент Тръмп. Шефката на ЦРУ посети Рамала и каза, че ЦРУ отхвърля предложената от президента Тръмп сделка. В контекста на позициите към „Сделката на века” в Междуредовия съвет по правата на човека бяха обявени 122 фирми в света, които взаимодействат противозаконно с незаконните израелски селища на окупираните палестински територии.
В момента се водят европейско-арабски консултации за формулиране на единна позиция по въпроса. Колкото до
пречките, които стоят пред разрешаването на проблема
към момента, те се свеждат до това, че Израел не изпълнява огромен брой международни резолюции и решения и на първо място от тях резолюция 181 по силата, на която е създадена самата държава Израел.
„Ситуацията се усложнява от това, че сегашната американска администрация се намира под силното влияние на евангелистите. От своя страна, ние твърдо държим на мира. Смятам, че преговорите са пътят за постигане на решение. Няма да приемем САЩ да са единствен посредник при преговорите и да заместят квартета за Близкия Изток. Готови сме да подпишем мирен договор в този момент още преди да е изтекъл днешния ден дори при едно единствено условие – този договор да бъде на базата на международното право и резолюциите на международната законност. Направихме големи отстъпки и голям компромис като приехме принципа за уреждане чрез две държави. Това решение, този начин на решение, не са нашите въжделения, защото Кушнер каза, че сделката на века е опит да се отчетат въжделенията на палестинския народ, но те са повече от това, което е въплътено в принципа на две държави”, заключи Ал-Мадбух.
И все пак има едно добро нещо от цялата сделка. То е следствие и не е записано в сделката, а именно самото наличие на сделка „би трябвало да е шанс за обединението на палестинците, защото това, което е много по-лошо от окупацията и апартейда за Палестина, е разделението на палестинците и ако това е моментът, който ще обедини палестинците, то тогава в „Сделката на века” има нещо хубаво за палестинците” е мнението на журналиста Георги Милков.