Коментар на Емил Соколов във Фейсбук:
Българският отговор на кризата има както успехи, така и провали.
Успехите, които трябва да се отбележат, са няколко:
1. Мерките се взеха наистина навреме. Затвориха се университети, училища, молове и много други обекти, където се събират големи групи хора. Онлайн образованието също направи успешен дебют. Най-важното е, че навсякъде в Европа се видя, че 1-2 седмици закъснение, могат много да променят картината. Строгите мерки в началото се оказаха плюс. Това е вероятно най-голямото, ако не и единственото постижение, на българските власти.
2. В някои части от страната местната власт реагира наистина адекватно. Поставянето на дезинфектант пред хранителните магазини, доброволци, които да разнасят храна до възрастните хора и други общински инициативи, спомогнаха за овладяването на ситуацията. По-будните кметове започнаха да информират съгражданите си за всичко, което се случва в града им, което направи хората по-спокойни. Добре щеше да е да видим повече такива примери.
3. КПП-тата. Опитите да се ограничи трафикът между градовете в първите седмици на теория е адекватна мярка. Разбира се, изпълнението можеше да е много по-добро, но не бива да се пренебрегва нуждата от това. Социалното дистанциране се обезсмисля, когато пътуванията в страната продължат на пълни обороти. На много места в Европа междуградските автобуси и влакове ограничиха работата си. Контролът над трафика е нужен най-малкото, за да се ограничи възможността от възникване на няколко огнища едновременно. Парковете и градините са друго нещо, те трябва да са отворени.
Сега нека споменем издънките:
1. Недостатъчно тестове. Това не бива да спира да се повтаря. Българската държава не тества достатъчно. Това е проблем поради много причини. Първо, ако не се тества системно, няма как да се проследи пътят на заразените. Второ, малкото тестове означават и малко и ограничени данни. Така трудно може да се извадят изводи и да се прецени какви мерки да се вземат занапред. Няма как подходът да е научен, когато информацията се събира хаотично и нередовно. Трето и свързано с това е появата на много болни в болниците. Властите се издъниха и не успяха да защитят лекарите и медицинските сестри, защото българският метод на тестване е иди ми, дойди ми.
2. Икономическите мерки. Можем по-скоро да говорим за липсата на такива. Няма как една могъщо корумпирана власт да вземе адекватни решения за икономиката. Мерките в повечето случаи обслужват олигархията и едрия бизнес. Малките и средни собственици на предприятия, магазини, кафета и хотели бяха напълно забравени. Тези хора ще понесат най-тежките удари, но за гаврата с тях ще платим всички. Причината за това не са толкова мерките и ограничения срещу вируса, а тоталната липса на адекватна икономическа политика. Илюзия е, че с разхлабването на мерките, бизнесът ще тръгне. Противопоставянето на двете е вредно и ненужно
3. Комуникацията. Да, насаждането на страх, обидите и неуважението към гражданите бяха нелепи. Още по-нелепо беше и въвеждането и отменянето на мерки в рамките на 24 часа. Моделът на управление в България е ''чакай да звънна един телефон''. Това си пролича много през последните месеци. Борисов взима решения еднолично и мерките се променяха според настроението му. Телевизионният авторитаризъм освен комичен е и опасен. Прищявките на премиера създадоха обществено напрежение. Типично в негов стил, Борисов прехвърли вината върху щаба. Малко са хората, които наистина разбират, че за тези изпълнения не са виновни хората от щаба, а Борисов. Някак си глупаво е всички да сме наясно, че решенията се взимат от един човек, а да търсим отговорност от всички други, но не и от него, нали?
Щабът и Мутафчийси си вършат работата не благодарение на премиера, а въпреки него, което е направо похвално. Казвам всичко това, защото следващите седмици ще са много важни. Трябва да сме наясно къде България се справя и къде не. Още по-важно е и да знаем кого да държим отговорен за това. На ГЕРБ трябва да се диша във врата постоянно. Това работи. Нарцисизмът на Борисов го прави много податлив към хорските реакции. Мнението на тулупите има значение и това е оръжие в ръцете на гражданите. Много е важно то да бъде използвано правилно. Сега ще стане ясно дали сме готови за демокрация.
Неразумно е да се настоява за пълното отпадане на мерките. Казах вече, че това няма да помогне на бизнеса. За да се съхрани икономиката са нужни мерки за икономиката, а не премахването на тези, които целят да гарантират общественото здраве. От всеки от нас зависи дали ще предпазим себе си и тези около нас, или ще се караме и заяждаме като малки деца. Задачите пред българските граждани са три и те са свързани:
1. Предпази хората.
2. Съхрани икономиката.
3. Отстоявай демократичния ред
Нищо от това не е възможно без дисциплина и отговорност. Това е.