Неприятно студен 27 декември 2014 година. Мъж с посивели коси влиза в римската базилика "Свети Петър“. Облечен е в сив костюм и тъмно палто. В ръцете си държи букет от шест бели рози. Застава пред една от гробниците. Смълчава се, загледан в нищото напред. Преди да тръгне, помахва за поздрав. Сякаш е бил на среща с жив човек. Навън го чакат журналисти от целия свят. Той е интересен за световните медии повече от 30 години.
Човекът е Мехмед Али Агджа. Гробницата е на папа Йоан Павел II. Религиозен водач, който с присъствието си придаде смисъл на XX век. Папата си отиде от този свят в началото на април 2005-та година. Преди това той посети Агджа в затвора (1983), прости му публично и съдейства за неговото помилване пред италианските власти(2000). От 2010 година насам Мехмед Али Агджа – убиецът, терористът, ученикът на Карлос Чакала, членът на "Сивите вълци“ живее като напълно свободен човек.
Поводът атентаторът да посети гробът на своята жертва според самия него е "годишнина от посещението на папата при мен в затвора "Ребибия“. Истинският повод в същността си е да привлече отново внимание към себе си. Агджа много обича това. И да рекламира новоиздадената си книга…И още : отново да тиражира поредната версия кой му е поръчал да убие папата. Кой е поръчал атентата срещу папа Йоан Павел II на площада "Свети Петър“ в Рим. Същия площад, на който 33 години по-късно Агджа стои като свободен човек и дава интервюта за стрелбата си на
13 май 1981.
Това е една от историите на XX век.
История, която обяснява века и човечеството като цяло. Ислям срещу християнство. Православие срещу католицизъм. Изток срещу Запад. Вяра срещу диктатура. Тероризъм срещу демокрация. Демокрация срещу комунизъм. Тайна служби срещу тайни служби. Грехове срещу прошка. Любов срещу убийство. Прошка срещу изкупление…?
Намесени са поне десетина държави. Включително и България.
Как се стига до стрелбата на 13 май 1981 година в Рим, люлката на Римо-Католическата църква?
Полякът Карол Войтила става папа Йоан Павел II през 1978 година. Той е първият славянин папа и първият от пет века насам, който не е италианец. С действията си той придава различен смисъл на понятието "папа“. Първият отворен към светското общество и познание религиозен водач, чужд на лицемерието и показната религиозност. Любимец на младите. Близо до хората от цял свят. Харесван от хора от всички религии. Не случайно папското му мото е "Totus Tuus“ - "Изцяло ваш“.
По това време извън стените на Ватикана започват да се случват интересни неща. По едно и също време световните сили излъчват нови лидери. Те дават надежди, че има надежди за промяна. Рейгън, Тачър, Кол изглежда са твърдо решени да приключат "студената война“ с победа. Да променят света, който е продукт на Втората световна война. А Източна Европа изглежда почти готова за промени. "Скорпиънс“ още са далеч от "Вятърът на промяната“, но първите повеи свеж вятър са налице.. Първия глашатай, че иде ново време е точно родината на Папа Йоан Павел II Полша. Изстрадалата през Втората световна война Полша. Там действа профсъюзът "Солидарност“. В скритата си същност това е политическа партия от опозиционен тип. Тоталитарните и еднопартийно управляваните общества в Източна Европа не допускат такива субекти. Съветският съюз също зорко бди за своите владения.
Но ледът се пропуква.
Изглежда обаче, че този път Ватикана няма да остане неутрален свидетел. Според Лех Валенса, тогава лидер на "Солидарност“ папа Йоан Павел II има половината от заслугата за промените в Източна Европа.
Папата събори Стената, казва той.
Разбира се, той говори само за вяра и любов. Обаче :световен водач на половината свободен свят е човек от тоталитарно управлявана държава. Полша открай време с подчертан католически уклон. Сега поляците са вдъхновени от избирането на техния сънародник за религиозен водач на католическия християнски свят. Това е огромен тласък за промени в самата Полша. Ситуацията се нагрява и от първото посещение на Войтила вече като папа Йоан Павел II в родната Полша през 1979. Там той изрича легендарните думи :
"Не се страхувайте, ако искате да промените живота си!“.
Папата става символ на връзката на Полша и страните от Източна Европа със свободния свят. Става символ на свободата. На 18 август 1980 в Гданск поставят портрета на папа Йоан Павел II на вратите на корабостроителницата. Тя носи името на Ленин. Полските сили за сигурност не посмяват да го свалят.
За едни папата е символ и надежда, за много други изглежда вече е сериозна заплаха.
Пътищата на двамата участници в кървавия атентат вървят разделени, доближават се, криволичат.
За да се срещнат в онази сряда на 13 май 1981 г. в 17.17 часа.
Карел Войтила вече е станал Йоан Павел II. Младият Мехмед Али Агджа също напредва в своята област… През 1977 година той преминава обучение в палестински лагер, организиран от Карлос Чакала. По-късно в Сирия получава двумесечна подготовка по оръжия и терористки тактики. След обучението започва да работи за "Сивите вълци“. През 1980 - докато папата е в родната си Полша, посрещнат като месия, Агджа се появява в София. Остава в столицата около 2 месеца. Среща се с турски и сирийски контрабандисти. Снабдява се с пистолета, с който по-късно стреля по папа Йоан Павел II. С паспорт на името на Фарук Озгун. напуска страната. До атентата посещава още десетина европейски страни.
Агджа стреля 4 пъти в папата.
Йоан Павел II е улучен в гърдите, корема и лявата ръка. Претърпява загуба на голямо количество кръв. Света Богородица го спасява според него. Той оцелява и се възстановява от покушението. Агджа е задържан още на площада.
В течение на годините приказливият турчин посочи не един поръчител на стрелбата. Поръчка лично лично от иранския аятолах Хомейни. Поръчка от КГБ и българските тайни служби. Поръчка от шефа на "Сивите вълци“ Абдуллах Чатлъ. На излизане от гроба на папата, Агджа използва медийният интерес, за да хвърли поредната си бомба на журналистите :
Папа Йоан Павел II е "поръчан“ от Ватикана!
По думите на турчина той получил 50 хиляди долара, за да дръпне спусъка. Арестът му бил част от плана. Агджа и до днес не е предоставил никакви доказателства за тези свои думи и обвинения.
От Ватикана му казали:
"Не стреляй в сърцето и главата. Стреляй в корема …“
Да оставим настрана безскрупулния рекламен трик за продажба на книгата му. Да оставим настрана и факта, че Агджа е патологичен лъжец. Безпристрастно погледнато: всеки един от посочените от него е възможен инициатор и поръчител на този атентат. И Иран и КГБ с българска помощ и Ватикана или Сивите вълци. Всички имат и трите изискуеми компонента: мотив, средство и възможност.
Безпристрастно погледнато : За всеки един от посочените от Агджа съществуват най-малкото"разумни и основателни съмнения“. Напълно възможно е поръчителят да е съвсем друг. С различен мотив. Който да очаква обществото да подозира точно тези субекти. Агджа мълчи и увърта вече почти 40 години.
Вероятно никога няма да разберем пълната истина за този петнящ цивилизацията ни акт.
Огънят на "българската следа“
е шумно раздухван по време на "студената война“. Угасна поради липса на доказателства. И поради липса на състоятелност. Всъщност тя се появява чак 2 години след атентата – през 1983 г. Самият папа през 2002 година отрече да е вярвал някога в нашето участие. "Българската следа“. Раздухана е от американските медии и особено от Клеър Стърлинг. Още през 1985 споменатият вече -Абдулах Чатлъ - лидерът на Сивите вълци, заявява пред медиите, че му са били предложени 3 милиона германски марки от немското разузнаване. Срещу това той трябва да обвини българското и съветското разузнаване за атентата.
Основния заподозрян Сергей Антонов е съден и освободен поради "липса на доказателства“ през 1986 година. На моменти идеята за "следата“ изглежда доста логично – особено в периода на "студената война“. С течение на времето идеята дори за логистична помощ от страна на българските тайни служби губи смисъл и достоверност. Не можем да се опираме на думите на Агджа за нищо: доказан лъжец, дал на следствието 19 версии за подготовката на атентата и около 30 версии за финансирането му. Жалко за Сергей Антонов, отишъл си в самота след ужасното изпитание. Както при убийството на Кенеди, явно никога няма да разберем цялата истина. Но имаме поредица от страхотни, почти митични истории. На мен лично най-много ми харесва тази за посещението на папа Йоан Павел при Агджа в затвора:
Два дни след Рождество – на 27 декември 1983 папата влиза в килията му. Там има само два стола. Турчинът целува пръстена на папата. Отговоря с "да“, когато Йоан Павел II го пита дали се чувства добре. Папата се навежда към него. Говорят тихо около 20 минути. По време на прошепнатия разговор, папата няколко пъти стиска силно ръцете на Агджа.
"Това, което казахме един на друг, е тайна между него и мен", казва папата пред репортери след срещата. "Говорих с него, както бих говорил с брат, на когото съм простил и който се радва на моята увереност. "
Силата да погледнеш убиецът си в очите! Да говориш с него.
Величието да простиш!
Днес почти всички споменати участници в този сбит разказ на една от най-драматичните истории на XX век не са между живите. Рейгън, Тачър и Кол си отидоха един по един. Папа Йоан Павел II свърши тихо пътят си на 2 април 2005 година. Вече е канонизиран за светец. През 1995 година си отива Клеър Стърлинг –журналистката, тиражирала "българската следа“. Сергей Антонов угасна изоставен от държавата и близките си през 2007 г. "Сивият вълк“ Абдулах Чатлъ загива в автомобилна катастрофа през 1996 г. След смъртта му се оказа, че е бил сътрудник на разузнаването на Турция. Лех Валенса, лидерът на "Солидарност“ става първия президент на Полша след падането на комунизма. Носител на Нобелова награда за мир през 1983. Оказа се, че е бил сътрудник на полските тайни служби през седемдесетте години на XX век.
Карлос Чакала и Мехмед Али Агджа са живи…
Заб : "In nomine Patris, et Filli et Spiritus Sancti“ (лат.) – "В името на Отца, Сина и Светия дух“
Автор: Неделчо Михайлов
Източник: varna24.bg