Песента "Вятърът на промяната" на легендарната германска рокгрупа "Скорпиънс" всъщност е създадена от ЦРУ, за да събори Източния блок. Това поне твърди много популярен блог в САЩ. ДВ припомня фактите:
„Вятърът на промяната“ на "Скорпиънс" е написана само два месеца преди падането на Берлинската стена. Рок баладата бележи края на Желязната завеса. Тя улавя духа на времето и надеждата за промяна. Благодарение на това, че е изпълнена на английски, песента става емблематична в целия Източен блок:
"Отведи ме в магията на този миг,
в тази нощ на слава,
когато бъдните деца
се носят на промените със вятъра."
Сингълът е продаден в 14 милиона копия, попада в музикалните класации на 78 държави и десетилетия по-късно е гледан над 760 милиона пъти в YouTube.
Песента е написана от фронтмена на "Скорпиънс" Клаус Майне, който е вдъхновен от участието на бандата на легендарния Московски музикален фестивал на мира през лятото на 1989 година.
“В една от вечерите всички бяха заедно – германски, руски, американски музиканти, журналисти, дори бойци от Червената армия – в една лодка на река Москва на път към парка “Горки”. Това беше визията: целият свят в една лодка, всички говорят един език – езика на музиката”, спомня си Майне пред “Хамбургер Абендблат” за момента, въодушевил го да напише песента.
Композирана от ЦРУ?
Песента допринася за падането на Стената и разпада на Източния блок. Когато музиката има такава сила, тогава зад нея стои някоя тайна служба, смята журналистът Патрик Раден Кийф, който е създал подкаст по темата. За слуха, че песента е написана от американските тайни служби, Кийф чувал от свой познат, който съответно го е чувал от свой познат, и т.н. И тъй като никой няма да даде официално интервю по темата, той започва свое разследване.
Подкастът на Кийф е разделен на няколко части и продължава шест часа. В него авторът търси доказателства, но не открива убедителни такива. Кийф обаче запознава слушателите с културно-политическата работа на ЦРУ – например как афроамерикански музиканти, сред които Нина Симон и Луис Армстронг, са били изпращани в африкански държави с външнополитически цели без да подозират това.
Истина или конспирация?
„Омръзнало ми е от конспиративни теории“, казва музикалният журналист Карстен Шумахер. "Човек трябва критично да се запита: в това има ли смисъл? Нямам нищо против митовете в рока, но в този слух няма никакъв смисъл“.
Шумахер открива несъответствия. Да, „Вятърът на промяната” е написана през 1989 година, но за първи път е публикувана през ноември 1990 година като част от албума “Побъркан свят”. Сингълът пък излиза едва през февруари 1991 година. “Тогава всичко вече се беше случило. Ако ЦРУ искаха да предизвикат промяна, щяха да дадат песента на групата за Московския музикален фестивал на мира през 1989 година.”
Шумахер не смята за съмнително и това, че песента е първата авторска композиция на Клаус Майне. „Московският музикален фестивал на мира трябва да е бил нещо специално за всеки, който е присъствал – особено за една германска банда. Това, че музикант е седнал и е написал песен, не намирам за никак странно, напротив: това е работата на един поп музикант!”.
Клаус Майне впоследствие написва още редица песни. Последната от тях е “Символ на надеждата” – балада, посветена на кризата с коронавируса.
Начинът, по който текстът е написан, и неговата простота са христоматиен пример за песен на „Скорпиънс“, смята Шумахер. Една бърза проверка в „Уикипедия“ показва, че “Вятърът на промяната” тогава е била преведена не само на руски, което Кийф посочва като аргумент, а и на испански, което обаче не се казва.
Силата на музиката
Патрик Раден Кийф е главният герой в своя подкаст. Той допуска слушателите близко, позволява им да вземат участие – както във въпросите и съмненията му, така и в интересните интервюта, които провежда с ключови личности от онова време, като музикалния мениджър Док Макгий.
Когато подкастът ражда твърде много предложения и въпроси, Кийф се среща с Клаус Майне. Двамата си говорят за времето тогава, за създаването на “Вятърът на промяната”. Накрая журналистът конфронтира Майне с резултатите от своето проучване. Без да навлизаме в подробности, ще завършим с един цитат от Майне:
“А не показва ли всичко това силата на музиката?”