През последните години нарастващо число публикации говорят за възхода на Китай и на азиатските страни като цяло, които по все повече показатели настигат и изпреварват евроатлантическия Запад. Световната криза, свързана с Covid-19, може би по-силно от всичко останало открои различието между двете части на света в способността на техните социални системи и управленски структури да реагират и да се справят с неочаквани кризи, да защитават живота на своето население и своите икономики.
В това отношение те изпреварват десетки пъти САЩ и Европа. Нека да сравним цифрите на смъртността на един милион души в Азия и евроатлантическия Запад. До 27 юли в Япония смъртността е 7,875 човека на един милион, в Южна Корея – 5,832, в Сингапур – 3,232, а в управлявания от комунистическа партия Виетнам имаме 0 починали от пандемията. Сравнете тези цифри с умрелите от пандемия в Белгия, центъра на Европейския съюз – 847,396 човека на един милион население. Това е над 100 пъти повече, отколкото в Япония, около 280 пъти повече, отколкото в Сингапур. Във Великобритания починалите са 673,953 човека на 1 милион, в Испания – 608,109, в Италия – 580,647, в САЩ – 443,909.
А във Виетнам – нито един човек. Сравнете кой може да се грижи по-добре за живота и благополучието на своето население.
Азиатските държави се справят между 100 и 280 пъти по-добре от евроатлантическия Запад, за който 30 години вече нашенските „демократи“ ни обясняват, че бил „краят на историята“, че там били „нормалните държави“, които трябвало да следваме и какво ли още не. Оказва, че моделът на управление и създадените институции в азиатските страни са между 50 и 100 пъти по-добре устроени да се справят с неочаквани опасности за своите общества.
От 1981 г. насам, когато Роналд Рейгън обяви, че „държавата не е решение на проблема, а е проблемът“, евроатлантическият Запад върви по посока на неолибералния капитализъм на свободния пазар. Този модел прегърнахме и ние през 1991 г., когато Филип Димитров обяви, че „държавата е лош стопанин“ и започна гигантският грабеж на принадлежащта на всички българи собственост и прехвърлянето на всички основни функции на държавата на глобализирания неолиберален пазар.
При азиатския модел на управление имаме много по-голямо уважение към силата и възможността на управление. Във Виетнам това доведе през последния четвърт век до средногодишен растеж на икономиката от 7 % и намаляване на дела на бедните от 50 % на 3 %, т.е. до много по-малко бедни, отколкото са те в България днес. С неолибералния модел на Запада
България увеличи бедните си хора 11 пъти,
докато Виетнам ги намали почти 17 пъти
Уникалната ефективност на справянето на Виетнам с пандемията се дължи не само са силното управление, но и на това, че той влага през последните години нарастващо количество инвестиции в здравеопазването – между 2000 и 2016 г. средствата за здравеопазване годишно нарастват с по 9%. Създаден е национален здравен център за извънредни ситуации. Такива силни институции наблюдаваме и в другите азиатски държави. Затова и у нас, където бе прегърнат моделът на неолиберания пазар с държавата „лош стопанин“, управляващите разправят какви ужасии ни чакат през следващите месеци от пандемията, а във Виетнам са създали форма на управление, при която тя няма шансове да се развихри.
И това не е случайно, а е израз на много по-голяма тенденция на промяна в световното съотношение на силите, водещо до съвсем различен в сравнение с последните няколко века свят.
Според Световната банка и Международния валутен фонд центърът на световното развитие се премества към Азия, където само след четири години, през 2024 г., ще се намират четири от петте най-големи икономики в света. На първо място по БВП ще бъде Китай, след него САЩ, следвани от Индия, Япония и Индонезия.
В продължение на векове Азия е водеща по БВП и население в света. През 1820 г. все още по-голямата част от световното население и по-голямата част от световната икономика е в Азия. Индустриалната революция и възходът на Запада след това го превърнаха в световен център на света. Това продължи около два века и сега наблюдаваме тенденция на
глобална геоикономическа и геополитическа промяна
В момента в Азия живее 60% от световното население, а през последните десетилетия там се намират най-бързо развиващите се икономики в света. От 30-те най-големи градове в света 21 са в Азия. От 2007 г. насам азиатците купуват повече коли и камиони от населението на който и да е друг регион в света. През тази година се очаква азиатските държави да произведат повече от половината БВП в света, а до 2030 г. да допринесат до 60 % от растежа на световната икономика. В този регион ще бъде локализирана и по-голямата част от световната средна класа.
Според анализите на световна аналитична и консултантска компания като МакКинзи в момента седем от осемте измерения на глобалните потоци – търговия, капитал, хора, знание, транспорт, култура, ресурси – се изместват към Азия. Показателното е, че 65% от патентите за нови продукти в света годишно са в Азия, т.е. там е мястото, където се създава по-голямата част от иновациите на днешната Четвърта индустриална революция.
Азия изпревара евроатлантическия Запад, който в продължение на два века беше център на световното развитие и изглеждаше бъдещето на света. Затова и един от водещите вестници на евроатлантическия Запад – „Файнаншъл таймс“, обяви, че през 2020 г. започва „векът на Азия“.