ЕС с право говори за провокация, но не бива да оттегля ръката, протегната към Лондон. Сметката за вредите, нанесени от последната нагла постъпка на Борис Джонсън, така или иначе ще бъде платена главно от Великобритания.
Може би правителството на Борис Джонсън е смятало, че все някак ще успее да прокара едностранните промени в протокола за Северна Ирландия, който е част от Договора за напускане на ЕС. Може дори съзнателно да е бил търсен провал на преговорите за бъдещите отношения с ЕС. А те, така или иначе, са отровени.
Да запазим спокойствие
ЕС с право говори за провокация. Но въпреки това Брюксел трябва да запази спокойствие и да не се отдава на реторични упражнения, нито да отдръпва подадената към Лондон ръка за партньорство. Сметката за вредата, която Джонсън нанесе с тази си нагла постъпка, все пак ще плати най-вече Обединеното кралство.
А тази вреда не е никак малка. Промените в Договора за Брекзит са нарушение на международното право, признават дори самите британци. Това допълнително накърни доверието към Лондон като надежден партньор.
Шотландия също смята, че нейните права са нарушени и сега още по-активно ще се опитва да постигне независимост. Тази ерозия на доверието застрашава и целия ЕС.
Неяснотите около бъдещия режим на вътрешно-ирландската граница могат да отворят старите рани, а никой човек с нормален разум, нито дори крайните привърженици на Брекзита, не биха имали интерес от подобно нещо. Истината е, че те не се интересуват особено от Северна Ирландия – тяхното мото е „по-далеч от Брюксел".
А в Европа?
Нищо чудно дори най-големите европейски привърженици на по-тясно партньорство с Великобритания тогава да си кажат: „Ами тръгвайте си тогава без договор, но не се чудете, ако действителността утре се окаже по-различна от фантазиите ви".
Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"