Клаус Гайгер, “Ди Велт”, превод за "Гласове" Галя Дачкова
Газопроводът “Северен поток 2” е видимата част от мощна германско-руска мрежа, в която Герхард Шрьодер играе основна роля. Но по-малка от ролята на друг, относително неизвестен германец: Матиас Варниг.
В този тържествен ден никой не е по-близо до руската централна власт от тези двама германци. В разкошната зала “Свети Андрей” на Кремъл те застават точно пред Владимир Путин. Зад тях: 5000 гости. Датата е май 2018 г. Тази церемония бележи встъпването в длъжност на президента, който започва петия си мандат. Единият от германските гости е най-малкото престижен, защото е бившият канцлер Герхард Шрьодер. Вторият е по-малко известен: името му е Матиас Варниг и ръководи газопровода в Балтийско море “Северен поток 2”. Само двама гости заемат толкова престижни места в разкошната зала на Кремъл: руският премиер и руският православен патриарх.
Тази снимка не е просто клише: тя е истински символ. Тя символизира едновременно управляващата стратегия на Путин и механизма, който управлява германско-руските отношения. Властта на президента се опира на мрежа от приятели, с които е градил връзки през целия си живот.
Благодарение на Путин те стигнаха до чакалнята на властта.
Това е мрежа, изградена върху лоялността, която се простира далеч извън руските граници. Една от тези дългогодишни връзки на лоялност и приятелство води до Германия, неразделно свързана с двата германско-руски газопровода в Балтийско море, “Северен поток” 1 и 2.
В продължение на повече от две десетилетия тези два проекта преодоляха най-силните политически бури. Те дори не се подчиниха на мощната съпротива от страна на европейските партньори на Германия. Нищо не попречи на потока на газ, нищо, дори санкциите, предприети от ЕС, воден тогава от Ангела Меркел, в отговор на анексията на Крим през 2014-а.
Година по-късно беше подписан договорът за проекта “Северен поток 2“. При администрацията на Доналд Тръмп САЩ поискаха окончателното спиране на новия газопровод. Берлин и Москва обаче продължават строежа му.
След отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, който в момента се лекува в болницата “Шарите” в Берлин, канцлерката отправи с недомлъвки обвинения срещу руското правителство. Но веднага призова да не се “смесват” проекта “Северен поток 2” и опита за убийство чрез отравяне. Канцлерката се придържа към вековната формула, според която “Северен поток” е “икономически проект”.
И все пак рядко един проект е бил толкова политически.
Двата газопровода дължат своето съществуване на приятелска германско-руско мрежа във висшите политически кръгове. Началото тази мрежа се роди през 1991 г., когато двама мъже се срещнаха в кметството на град Санкт Петербург: Матиас Варниг и Владимир Путин. По онова време германецът проучваше все още девствения руски пазар от името на “Дрезднер Банк” и се опитваше да създаде представителство на банката в Санкт Петербург. Разрешителното беше издадено от тогавашния заместник-кмет, Владимир Путин.
Двамата мъже имат много общи неща. Те са почти на една възраст и двамата са имали деца много рано. Те дори са заемали една и съща длъжност до края на Студената война, а именно да шпионират за тайните служби на своите страни. Владимир Путин прави кариера в КГБ и е бил агент в Дрезден. Варниг пък е бил агент на ЩАЗИ и е изпратен за известно време със семейството си в Дюселдорф в края на 80-те години. И изведнъж двете държави, на които тези мъже са служели години наред вярно и убедено, са изчезнали.
Путин и Варниг стават близки приятели.
Когато Людмила, по онова време омъжена за Путин, претърпява катастрофа например, Варниг урежда да бъде транспортирана със самолет в клиника в Германия, за да бъде лекувана за сметка на “Дрезднер Банк”. В началото на новото хилядолетие германецът изведнъж става приятел на най-силния човек в Русия.
Новият президент се заема да разбие политическата власт на олигарсите, които по време на президентството на Борис Елцин са се превърнали в могъщи, трудно контролирани от държавата князе.
Според Путин това може да стане чрез възстановяване на контрола върху нефта и газа в страната. Олигарсите са изправени пред следния избор: или да се подчинят на Кремъл, или фактически да бъдат лишени от владение, подобно на най-богатия от тях, Михаил Ходорковски.
Тогава енергийният сектор, който някога е бил собственост на частни магнати, преминава в ръцете на две държавни дружества: “Газпром” за природния газ и “Роснефт” за петрола. Путин поема кормилото заедно с някои свои спътници от времето, когато е служел в КГБ, и в Санкт Петербург. Останалите компании трябва да се подчинят на новите правила: без благословията на Кремъл няма как да се наложат в търговията със суровини.
Газопроводите в Балтийско море също спазват тези принципи. Дружеството “Газпром”, ръководено от Алексей Милер, бивш доверен човек на Путин в Санкт Петербург, е мажоритарен акционер. Германските или европейски компании, желаещи да придобият акционерен капитал, получават миноритарен дял и трябва да спазват правилата, постановени от Кремъл.
През 2000 г. се ражда ново приятелство - този път между Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер.
Тук относно професионалният аспект е само основата за връзка, която се простира в личната сфера и продължава във времето, дори когато конюнктурата се променя. В известен смисъл газопроводът в Балтийско море е символ на това приятелство: той свързва неизменно Германия и Русия напук на всичко.
През петте години, в които и двамата бяха начело на своите страни, Путин и Шрьодер работеха неуморно за реализирането на проекта. През 2005 г. Шрьодер загуби изборите за Бундестага. Но десет дни преди вота човекът, който все още беше германски канцлер, и руският президент подписаха споразумение за изграждането на газопровода “Северен поток”. Ангела Меркел трябваше да се оправя с това обременително наследство.
Путин трябваше да приеме демократичната промяна на властта, поне в Германия. Но той направи всичко, за да подсигури “Северен поток” в епохата след Шрьодер. През декември, само три месеца след изборния си неуспех, Шрьодер стана директор на управителния съвет на новия газопровод.
Също много бързо разбрахме със сигурност кой ще бъде главният изпълнителен директор на компанията “Северен поток”. Решението е било взето на заседание на Владимир Путин и Герхард Шрьодер с германски и руски ръководители в Москва. Директорът на “Даймлер” по онова време, Клаус Манголд, който и днес все още е един от невралгичните центрове в мрежата на германско-руските отношения, също е присъствал.
Когато стана въпрос да се реши кой ще ръководи “Северен поток”, обясни Манголд в интервю за “Ди Цайт”, Владимир Путин взе думата.
Путин заявил, че има доверие на един човек за тази длъжност: Матиас Варниг.
Оттогава Варниг никога не е далеч, когато Шрьодер и Путин се срещат. През 2010 г., в навечерието на посещението на Путин при Меркел, триото вечеря в ресторанта, който синът на Варниг управлява по това време в Берлин-Шьонеберг.
През 2014 г., в разгара на Кримската криза, снимките на топъл поздрав между Шрьодер и Путин предизвикаха възмущение в Германия. Президентът бе отишъл на прием, организиран за 70-та годишнина на Шрьодер в Санкт Петербург. Домакин беше Матиас Варниг, който ясно се вижда на снимките, предизвикали полемика.
Но триото е само ядро на защитната мрежа на газопровода.
Тази мрежа наистина има много разклонения. Едно от тях води до Райнер Зееле, директор на германско-руската външнотърговска камара. Той даде тласък на проекта “Северен поток 1”, като генерален директор на филиала на BASF, Wintershall. Днес той ръководи австрийската компания OMV, която под влиянието на Зееле, се включи в приключението “Северен поток 2”.
Друго разклонение води до Хайно Визе, бивш член на СПД в Бундестага,
чиято звание днес е “Почетен консул на Руската федерация в Хановър”. Той е част от най-активните лобисти между двете страни. Доскоро Визе беше и член на Управителния съвет на Германско-руския форум, централна организация в мрежата, създадена между Германия и Русия. Форумът се ръководи от бившия министър-председател на Бранденбург и ръководител на СПД Матиас Платцек.
В интервю за руския в. “Известия” той нарече проекта “Северен поток” “чист договор” и разкритикува остро САЩ заради машинациите против газопровода.
Бившият министър-председател на Мекленбург-Предна Померания Ервин Селеринг
е сред многобройните политици в СПД, които имат връзки с Русия. През 2014 г. той се противопостави на санкциите на ЕС срещу Русия, организирайки първия “Ден на Русия”, германско-руска бизнес среща, което се проведе в Рощок. Оттогава тя се провежда редовно.
След като напусна света на политиката, Селеринг създаде Асоциация за германско-руско партньорство. Като президент на тази асоциация, той атакува тази седмица канцлерката заради аферата “Навални”: “В действителност ходът на събитията и контекста остават напълно объркани”, написа той в изявление във вестник Nordkurier: “Недоверието, агресивността и заплахите от санкции създават климат, който вреди на нашата работа”. Неговият наследник и член на партията, Мануела Швезиг, която пое поста на Селеринг през 2017 г., отпразнува Дена на Русия и се появи редом до висши руски сановници.
Диалог с Русия, край на санкциите, запазване на газопровода: това е триадата, която се появява систематично в разговорите по време на събития от типа на Деня на Русия. Политиците от Лявата партия и “Алтернатива за Германия” застъпват тези позиции.
Защо Кремъл предпочита социалдемократите
“Алтернатива за Германия” показа пълна лоялност към проекта “Северен поток” и “Русия”, пише датският журналист Йенс Ховсгаард в книгата си Gier, Geld und Gas (“Алчност, пари и газ” - бел. ред.), посветена на политическия контекст около газопровода. “Въпреки това Кремъл и Путин предпочитат СПД. Когато става въпрос за защита на руските интереси в Германия и ЕС, никой не е по-добър от социалдемократите и по-специално малкият кръг около бившия канцлер Герхард Шрьодер”.
Бившият канцлер не се обезсърчи от руската политика между 2005 и 2020 г. и остана верен на Владимир Путин. Войната в Грузия, Украйна, Сирия? Кибератаките в Европа и САЩ? Отравянето на онези, които се изправят срещу режима? Шрьодер отговаря с вдигане на раменете, придружено от усмивка. Той често изглежда
развеселен от възмущението, което предизвиква близостта му с Кремъл.
Такъв беше случаят и през 2017 г., когато пое председателството на управителния съвет на държавното дружество “Роснефт”, петролният еквивалент на “Газпром”, въпреки санкциите, предприети от ЕС срещу дружеството. По това време обаче Шрьодер не беше първият германец в контролната комисия. Матиас Варниг е там вече от години.
Едно разклонение на германско-руската мрежа води до ФК “Шалке 04”.
От 2006 г. “Газпром” е основният спонсор на клуба в Бундеслигата. Всичко започна, когато президентът на ФК “Шалке”, Клеменс Тьонис, изпаднал във финансови затруднения, написа писмо до Герхард Шрьодер. Той просто отговорил на шефа на футболния клуб да се обади на директора на “Газпром” и личен приятел на Путин, Алексей Милер. Скоро след това “Газпром” и историческият клуб подписаха най-доходоносният рекламен договор в Бундеслигата. Тьонис от своя страна завърза приятелски връзки с Путин, но след скандала с коронавируса в неговите кланици, трябваше да напусне председателския пост в управителния съвет на ФК “Шалке”. При последвалото преструктуриране в контролната комисия на ФК “Шалке” влез нов член. Неговото име: Матиас Варниг.
Статията на “Ди Велт” е публикувана във “Фигаро”, в рамките на сътрудничество в Европейския алианс на водещите всекидневници (LENA).