Люк дьо Бароше, “Поан”
Превод от френски: Галя Дачкова
Доналд Тръмп не получи Нобелова награда за мир и въпреки това можем да му бъдем благодарни, че не започна война никъде на планетата, нито засили конфликт, завещан от предшествениците му. За да намерим толкова мирен президент като него, трябва да се върнем до демократа Джими Картър, който заемаше Овалния кабинет преди четиридесет години (1977-1981).
Барак Обама, който странно получи Нобелова награда през 2009 г., няколко месеца след встъпването си в длъжност, изпрати същата тази година допълнителни 17 хил. войници в Афганистан с напразната надежда да смаже талибаните. Доналд Тръмп се въздържа и от най-малкия военен поход в чужбина, дори в края на мандата си, за да увеличи шансовете си за преизбиране. Кандидати обаче не липсваха, с повтарящите се провокации на Северна Корея, Иран или Венецуела, да не говорим да експанзионистичните машинации на Китай.
Сдържаността на американския президент на външната сцена контрастира с гръмогласния му стил. Въпреки това тя съответства на неговия възглед за външната политика, която смята за загуба на време и ненужен разход.
Неговите войни са търговски или културни, но не и военни.
Политиката му на “Америка преди всичко” включва оттегляне, било то в Азия, Близкия изток или Европа. Той възнамерява да сложи край на безкрайните войни. “Дългът на американските войски не е да разрешават стари конфликти в далечни страни, за много от които не сме чували. Ние не сме световни стражари”, обясняваше той през юни юни 2020 г. пред кадетите от Американската военна академия “Уест Пойнт”. Президентът следваше тази линия последователно, като изтегли - или опитвайки се да изтегли - войските от Афганистан, Ирак, Сирия, Африка и дори Южна Корея и Германия, често сблъсквайки се с опозицията и дори отказа на военни и дипломати да се подчинят.
Неговото отхвърляне на войнолюбието обаче не означава пацифизъм.
Най-малко два пъти Доналд Тръмп действа силово, за да възстанови доверието в САЩ. През 2017 г. той заповяда изстрелването на 59 крилати ракети срещу сирийска авиобаза в отговор на използването на химическо оръжие от режима на Асад. През януари 2020 г. той нареди убийството с дрон на генерал Солеймани, главният изпълнител на външните операции на режима в Техеран, няколко месеца след бомбардировката на Иран върху най-голямата саудитска петролна инсталация. Като цяло Доналд Тръмп избегна първостепенните стратегически грешки, като тази на Джордж У. Буш. Нахлувайки в Ирак през 2003 г., той засили Иран и дестабилизира региона за дълго време.
Изолационизмът на настоящия президент го предпази от подобни авантюри.
Американското оттегляне обаче бе придружено от засилване на безпорядъка и заплахите по време на неговия мандат, било то около Тайван, в Южнокитайско море, на Корейския полуостров и в Близкия изток, където той остави свободно поле за действие пред Ердоган и Путин. Доналд Тръмп повече разруши, отколкото изгради, още повече, че епидемията на Covid-19 разшири и ускори вредните последици от политиката му на премахване на мултилатерализма. Транстихоокеанското търговско споразумение, ЮНЕСКО, Парижкото споразумение за климата, споразумението за иранската ядрена програма, договорът за “открито небе”, СЗО един след друг понесоха последствията от неговия отказ да обвърже САЩ с международната сцена. Поради тази причина европейците смятат, че преизбирането му на 3 ноември би било кошмар.
Но те се заблуждават, че победата на Джо Байдън би била панацея.
Демократите и републиканците са единодушни за най-важното - определянето на Китай като основния противник, необходимостта от споделяне на бремето в рамките на НАТО, защитата на американските търговски интереси. Джо Байдън и демократите дори са още по-чувствителни към интересите на ИТ-гигантите, на ГАФА, отколкото Доналд Тръмп. Блаженото облекчение на европейците би било краткотрайно. Днес трябва да препрочетем ентусиазираните коментари за връчването на Нобелова награда за мир на Барак Обама преди 11 години от тази страна на Атлантика, за да си дадем сметка за късогледството на Европа, когато гледа към Америка.