Щурмът на Капитолия миналата сряда е трагично предсказуем резултат от недоволството на белите върховисти. Недоволство, предизвикано от президента Тръмп. Напускането му от поста, независимо дали ще се случи веднага или на 20 януари, няма да реши по-дълбоките проблеми, разкрити от този инцидент. Това, което се случи, е повод за мъка и възмущение. Но случилото се не бива да ни шокира. Това, което считахме за обикновени словоизлияния на неприятна, но в същото време краткотрайна фигура на нашия социален живот, всъщност се оказа нещо повече. Потискането на това по-голямо нещо е предизвикателство, с което трябва да се справим, пише бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в материал за The Washington Post, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.
В последните дни размишлявах много за своя опит в работата като сенатор в щата Ню Йорк к по време на терористичната атака на 11 септември 2001 г. Тогава анкетната комисия по тези събития представи своя доклад. Авторите на доклада разследваха грешките, които отвориха вратите за такава опустошителна терористична атака. „Най-голямата грешка“, пишат те, „е липсата на въображение от страна на ръководството на страната. Не смятаме, че американското ръководство е могло да осъзнае сериозността на заплахата преди тази атака“.
Почти 20 години по-късно се сблъскваме с поредния случай, когато въображението ни не е в крак с реалността. Не успяхме да изчислим вредата, която може да бъде причинена на държавата подстрекаващ към насилие президент, нагнетяващи страстите лидери на Конгреса и социални медии, напомпващи конспиративни теории в съзнанието на привържениците на Тръмп. Ако не се противопоставим на тази заплаха, рискуваме да направим събитията от миналата седмица само прелюдия към по-голяма трагедия.
Тръмп се кандидатира за президент с идеята, че белият цвят на кожата е по-важен от всичко друго. Той даде на белите върховисти, крайно десните и теоретиците на конспирацията най-мощната основа до момента. Той дори заяви, че сред участниците във факелното шествие в Шарлотсвил през 2017 г. са „някои много добри хора“.
През 2020 г. той загуби, но до тогава той успя да докара до лудост най-опасния елемент, който съществува у нас. Неговите поддръжници започнаха да развиват държавен преврат, те планираха да маршируват до Капитолия и „да спрат кражбата на гласове“. Членовете на Конгреса, включително сенаторът Джош Хоули, сенаторът Тед Круз и представителят Мо Брукс, ги призоваха, както каза Брукс, да „започнат да си записват имена и да ритат задници“. Тръмп не остави никакво съмнение относно своите желания, очертавайки ги с речта си пред своите привърженици на 6 януари и провокативни думи, произнесени непосредствено преди неговите поддръжници да започнат да действат.
И така, как страната ни върви напред? Какво казва фактът, че много от нас станаха съучастници в тази враждебна към нашия народ дейност, а тези, които биха тревога, бяха отхвърлени като истерици?
Благородното обяснение е, че не можете да разберете реалната опасност от теорията на конспирацията, докато не я изпитате сами. Научих този урок за себе си. Имам неприятен опит в общуването с хора, които ме смятаха за изчадие на ада. В живота си съм минала през всичко, от унищожаването на имиджа ми заради борбата за реформа в здравеопазването до твърденията, че управлявам група педофили, насочвайки техните действия от пицария. Венец на всичко стана получаването на бомба по пощата от луд привърженик на Тръмп.
Идеите на фанатиците могат да доведат до истински, дори смъртоносни, щети. Жителите на Мичиган осъзнаха това миналата година, когато въоръжени мъже, които се представиха за милиции от Революционната война, се опитаха да отвлекат своя губернатор. Жителите на Нешвил го видяха с очите си, когато теоретик на конспирацията взриви цял блок. Сега го преживяха всички американци.
Но целият този опит не е достатъчен, за да проникне в съзнанието (и да доведе до правосъдие) на вътрешните терористи, нападнали Капитолия. Всеки от нас трябва да анализира собствената си душа: има ли нещо неправилно в нея.
В новата си книга „Каста“ Изабел Уилкерсън пита историка Тейлър Бранч: „Ако хората биха могли да избират между демокрация и бял цвят на кожата, колко биха избрали белия цвят на кожата и прословутата бяла култура?“ Събитията в сряда ни напомниха за една неприятна истина: има американци, които биха избрали бяла кожа и има повече от тях, отколкото мнозина искат да повярват.
Хубав леден душ за нас бе фактът, че мнозина изобщо не бяха изненадани от случилото се миналата седмица. По-специално, чернокожите и небелите хора като цяло не бяха изненадани, защото в американската история те вече бяха виждали брутална тълпа с конфедеративни знамена и висящи бримки. Помислете за това, с което се сблъскахме през юни, когато демонстрантите от „Животът на черните има значение“ (BLM), протестиращи мирно на площад Лафайет, бяха посрещнати от федералните сили за сигурност със сълзотворен газ. Ако първата стъпка към изцелението и единството е честността, тогава започвате с признаването, че тези събития са част от това, което сме ние.
Много е важно Тръмп да бъде отстранен от позицията, на която е бил. За съжаление, избран. Мисля, че той трябва да бъде импийчнат. Членовете на Конгреса, които му помогнаха да подкопае демокрацията, трябва да подадат оставки, независимо от това какво мислят избирателите за тях. А онези, които са се сговорили с вътрешни терористи, трябва незабавно да бъдат уволнени. Само това обаче няма да избави Америка от бялото върховенство и екстремизма на белите.
Има промени, които избраните лидери трябва да предприемат незабавно, включително въвеждане на нови закони за наказателна отговорност както на федерално, така и на щатско ниво. Тези закони трябва да направят престъпление придържането към теорията за върховенството на белите. Според тези закони ще е необходимо да се проследят дейностите на екстремисти като тези, които са проникнали в Капитолия. Twitter и други компании са взели правилното решение да спрат Тръмп да продължи да използва техните платформи. Те обаче ще трябва да направят повече, за да спрат разпространението на насилствени речи и конспиративни теории.
Администрацията на Байдън ще трябва да се справи с тази криза в цялата ѝ сложност и мащаб. Тя ще трябва да привлече интернет платформите към отговорност, да накаже в съда всички, които са нарушили нашите закони и да публикува повече информация и анализи за вътрешния тероризъм.
Въпреки ужаса от случилото се, след няколко седмици и месеци информационната картина на деня ще се промени. Наш дълг към самите нас е да не повтаряме това. Имаме силата, способността и, да, имаме въображението да устоим на случилото се и да гарантираме, че нищо подобно няма да се повтори. Ето как изглежда истинският патриотизъм.
Превод и редакция: Иван Христов