Тези думи Воверайт произнася на 10 юни 2001 година по време на извънреден конгрес на Социалдемократическата партия в Берлин, на който е трябвало да бъде номиниран като кандидат-кмет. Цяла Германия тогава е стъписана. За пръв път политик от такъв ранг признава публично своята хомосексуалност. За все още твърде консервативната по онова време Германия това е истинска революция.
Воверайт е знаел, че булевардни издания се готвят да публикуват информация за неговата хомосексуалност. Затова той решава да съобщи този факт публично и да изпревари евентуален скандал около кандидатурата му за главен кмет на Берлин.
Изненада, но и признание за откритостта
Отзивите на това изненадващо признание се оказват предимно положителни. За редица известни личности в Германия след това стана много по-лесно публично да говорят за своята сексуална ориентация.
Воверайт, който беше кмет на Берлин от 2001 до 2014 година, заяви впоследствие пред „Тагесшпигел“ следното: „Бях и малко горд. Чак по-късно осъзнах каква вълна е отприщило това мое признание - не само в Берлин и Германия, а и в целия свят“, казва той.
Тази откритост по един дотогава премълчаван въпрос премахна едно значимо обществено табу: "Don't ask, don't tell" - такъв беше подходът към тази тема по онова време. Още същата година (2001) за кмет на Хамбург е избран християндемократът Оле фон Бойст, който също не крие своята хомосексуална ориентация.
Либералът Гидо Вестервеле от Свободната Демократическа Партия по-късно прави същото и става първият външен министър на Германия, който не само публично признава този факт, но и на много официални снимки позира заедно със своя партньор. Факт, който не навсякъде е бил приеман одобрително - например в Саудитска Арабия, където Вестервеле пристига на официално посещение през 2010 година. А това е страна, в която хомосексуалността и до днес се наказва със смърт.
Почти еднакви права с хетеросексуалните
В юридическо отношение хомосексуалните в Германия днес имат почти еднакви права с хетеросексуалните двойки. До 1969 година хомосексуалността в Германия е била преследвана от закона - по смисъла на тогавашния Наказателен кодекс от 1872 година.
Чак през 1994 година съответният параграф е изваден от Кодекса, а от 2001 година насам хомосексуалните двойки вече имат правото да се вписват официално като „регистрирани партньори“ - съюз, който не е съвсем равностоен с брака. Така с някои изключения, отнасящи се до данъчното и семейното право, правата на хомосексуалните двойки до голяма степен са вече изравнени с тези на останалите.
Следващата важна стъпка по този дълъг път беше историческото решение на Бундестага през 2017 година, станало известно като „брак за всички“. С него държавата окончателно призна правата на еднополовите партньори.
Автор: Фолкер Витинг