Дъстин Рос Фидлър от дете знае тези истории - чувал ги е от дядо си и баба си, от родителите си, от роднини и съседи: историите за откраднатите деца, които никога не се завръщат вкъщи. „Хората от коренното население винаги са го знаели. За разлика от повечето канадци, които го научиха чак когато бяха направени зловещите разкрития", казва Фидлър, който е в ръководството на коренната общност Уотърхен Лейк в централната канадска провинция Саскачеван.
През май на територията на бивш интернат в град Камлупс в провинция Британска Колумбия бяха открити тленните останки на 215 момчета и момичета. Само няколко седмици по-късно нова зловеща находка в Саскачеван: 751 останки от детски тела, отново на територията на интернат. Съвсем наскоро бяха открити още 182 анонимни гроба в южната част на Британска Колумбия.
Нечовешко
В Канада е имало такива интернати в продължение на 150 години. Преди да бъдат затворени през 1996 година, през тях са преминали над 150 000 деца от коренното население. Те са били отнемани от семействата им, след което са били настанявани в пренаселените интернати, управлявани от църквата. Там децата са били подлагани на нечовешки мъчения, като целта на системата е била да бъде убит "индианецът" в детето.
"Изобщо даже не може да се говори за училища", казва проф. Синди Блексток, която се бори за правата на децата и семействата от коренното население. "Това са били затвори, чиято цел е била да асимилират децата." Специална комисия, създадена през 2008 година, стига до извода, че в тези интернати за превъзпитание е бил провеждан истински "културен геноцид". Много от децата изобщо не се завръщат по домовете си - умират от заболявания или при неизяснени обстоятелства, немалко от тях посягат на живота си. Семействата им не научават подробности за техните съдби. А някои и нищо не научват - децата им просто изчезват. Разследващата комисия установява 4120 случая на изчезнали деца от 150 интерната, но както заяви наскоро председателят на комисията Мъри Синклер, случаите са вероятно "много повече от 10 000".
Синклер разказва за оцелели, които свидетелстват за изчезнали деца. Деца, заровени в масови гробове. Момичета, забременели след изнасилване, чиито бебета били отнемани и умъртвявани. Канадското правителство отхвърли призива на комисията за по-подробен анализ на случилото си. С разследванията се ангажират предимно хора от коренното население, на които правителството обеща финансова помощ.
"Не можем да върнем починалите, но можем да разкрием истината за тези несправедливости и никога да не забравяме за тях", заяви министър-председателят Джъстин Трюдо, обещавайки подкрепа за хората от коренното население. През 2008 правителството вече поиска веднъж извинение за случилото се в системата от интернати. Но Синди Блексток и други представители на коренното население настояват думите да бъдат последвани от дела. "Искаме справедливост. Цветята и молитвите не са достатъчни."
А Католическата църква?
60 процента от въпросните училища са били управлявани от Католическата църква. Папа Франциск все още не е поднесъл извинение, а Католическата църква и до днес не е осигурила достъп до всички документи, свързани с интернатите. През декември е планирана среща на Папата с оцелели и представители на коренното население. Според Синди Блексток тази глава от историята и до днес не е затворена. Защото расизъм се проявява и в системите, заместили интернатите. От преброяването през 2016 година става ясно, че децата от коренното население представляват едва 7,7 процента от всички деца под 15-годишна възраст в Канада, но същевременно от тази група са 52,2 процента от децата, настанени в приемни семейства. От коренното население са и над 30 процента от затворниците в Канада, макар неговите представители да представляват едва 5 процента от населението.
Автор: Мониша Мартинс